Б езброй модели с всякакви причудливи форми, големини и цветове. Това са днес мормишките – най-силното оръжие в подледния риболов у нас и по света. Те са в основата на оборудването и за състезателите, които си имат собствена дисциплина и са единствените, практикуващи изцяло при зимни условия и надеждна ледена покривка, пише на сайта си Съюзът на ловците и риболовците в България www.slrb.bg.
Древност
Мормишките са познати и въведени в подледния риболов още от древността. Тогава са били в класическия си вид: малко оловно топче и прикрепена неподвижно към него кука. Дори не са прибягвали към каквото и да е оцветяване. В днешни дни будната творческа мисъл е разработила производството до такива стойности, че сега на пазара има невероятно разнообразие.
Претенциозни
Това не е случайно. Рибите дотолкова са претенциозни в предпочитанията, че успехът в риболова се влияе от куп фактори: дълбочина, конкретни метеорологични условия и осветеност на водоема, дълготрайност на ледената покривка. Даже и в хода на деня тези фактори може да се променят. Така едни мормишки ще излязат от полезрението на рибите, а други вероятно ще станат актуални.
Материал
В миналото базов материал за производството им беше оловото. В днешни дни мормишките от волфрам са задължителни за оборудването, но все пак са като добавка и възможност за алтернативи. Оловните никой риболовец не си помисля да изхвърля. Поне засега.
Нека изтъкнем специфичните качества на двата базови модела.
Оловните мормишки са относително по-леки и работят добре в по-плитки участъци с дълбочини до 4-5 метра. В типичната си работна среда те играят оптимално, с по-големи честоти в трептенето, което провокира интереса на рибите. Колкото в по-дълбока вода слизат, ще губят част от качествата си, а при солидни дълбочини от порядъка на 10-12 метра спускането им става бавно и така се губи ритъмът на риболова.
Предпочитане
В дълбока вода за предпочитане са по-тежките (при еднакви габарити) волфрамови мормишки, с които по-бързо се достига дъното (типичната работна среда). Все пак те имат игра с по-ниски честоти и трябва да се разчита на активност на рибата, за да се натрупа актив. Има вероятност да се окажат неефективни и въпреки по-трудната работа в дълбока вода да се премине към оловни модели.
При ялови кълванета проверете куката
Във всеки случай много е важно мормишката да е окомплектована с тънка и остра кука, която да е безкомпромисна при допира до нечия рибешка уста. Получат ли се поредица от ялови кълванета, да проверим какво е състоянието на куката. По отношение на оцветяването възможностите за импровизации са огромни. Понякога тъмните разцветки дават по-добри резултати, друг път флуоресцентното излъчване прави чудеса. Тестване и трупане на опит при различни ситуации, това е.
И така, оловни или волфрамови мормишки? И двата модела имат своето място и значение. В това ще се убеди всеки сам в практиката, щом се сблъска с особеностите на подледния риболов и не се разочарова от първия провал на леда.
Използваме мормишка според дълбочината.
Мормишките са познати и въведени в подледния риболов още от древността
