Р апърът Иван Динев-Устата ще празнува имения си ден в Боровец, а режисьорът Иван Попйорданов ще бъде на нашето Черноморие, разкриха пред „Телеграф“ самите те.
„На морето ще празнувам имения си ден с близки приятели. Аз съм край Поморийските части, които са прекрасни. И се радвам на хубавото, слънчево време. Не мога да повярвам, че може началото на януари преди Йорданов и Ивановден да е толкова пролетно времето“, разказа Иван Попйорданов и добави: „Нямам определени традиции, които да спазвам на този ден. Телефонът ми обикновено не спира да звъни за честитки от близките ми, което ме радва, разбира се. Кръстен съм и на двамата ми дядовци. И по бащина линия, и по майчина са все Ивановци. Винаги, когато съм бил в София на този ден, сме празнували всички заедно. Важното е да имаме приятели и близки около нас в тези дни, и не само. Вече ми е късно да се хвърлям за кръста на Йордановден, но и преди това не съм го правел. Аз съм малко студенокръвен и това винаги ме е спирало“.
Църква
Иван Динев, по-известен с псевдонима Устата, разказа къде ще празнува и с кого: „Ивановден ще празнувам в Боровец. Тази година съм решил да бъда там. Утре съм на гости при приятел Йордан, а след това са на гости при мен. Част от гостите е Владо Димов, с когото успяхме да заснемем два клипа тази година, и близки мои приятели. Нямам традиции, които да спазвам. Понякога ходя на църква, най вероятно и на този ден ще отида, но това не го броя като традиция, а като усещане, вяра и т.н. Нося името на дядо ми Иван, който е от страна на майка ми. Много го обичах, той се е грижел за мен много през годините. Никога не съм се хвърлял за кръста, вероятно няма и да го направя. Но изключително много се възхищавам на хората, които го правят и го спазват като традиция всяка година. При мен проблемът е, че е студено и това ме е спирало през годините, както и сега“.
Филм
Иван Петрушинов разкри, че ще съчетае два празника в един ден, тъй като скоро празнува и рожден ден: „Аз съм роден между Ивановден по нов стил и по стар стил, на 16 януари е рожденият ми ден. Тази година съм решил да ги съчетая. На 16-и ме поканиха на прожекция на един мой филм, който е заснет през 1987 г. Там ще събера близките си. Прожекцията е от 18 ч. На филма „Копнежи по белия път“ от Никола Корабов. Не съм кръстен на баби или дядовци, а на св. Иван. Защото съм роден 4 дни преди Ивановден, тъй като по това време празникът беше на 20 януари“, и добави: „Както всяка година ще почерпя, на имен ден не се кани. Който дошъл, дошъл. Ще се радвам да бъда здрав. Традицията ми е да се съберем, както правят всички Ивановци на този ден“.
Водка
Режисьорът проф. Иван Ничев ни върна назад във времето и разказа как са празнували преди и историята на името си: „В моята фамилия имаме една история, която винаги разказваме с усмивка. Когато аз съм се родил преди доста години, майка ми изпратила телеграма на баща ми, че съм се родил и предложила името ми да бъде Иво. Баща ми бил военен в запас по време на войната. Той й отвърнал да ме кръсти както иска, но неговата майка се казва Иванка, баща му Иван и нейният баща е Иван. Та й казал да помисли добре. Така съм се разминал с по-модерното име Иво, което днес е често срещано име. Традициите вървят с годините и се променят. Аз си спомням, че на един Ивановден, в далечната 70-та година, в двустаен апартамент, в който живеех с родителите си, бяха дошли 100 човека. Разбира се, 100 човека не можеха да се съберат в този малък апартамент. И понеже беше малка кооперация на 4 етажа, гостите събраха изтривалките и седяха по стълбите до 4-тия етаж. Имаше едно момче с мотоциклет и от един денонощен магазин близо до нас се скъса да ни носи алкохол. Тогава помня, че една бутилка водка струваше 1,74 лв. От тогава до сега останаха само спомените. От 100 човека - на 60, на 40, на 20 и все по-малко. Което е нормално за възрастта, в която съм аз. Затова сега се събираме в най-тесен семеен кръг. Това е развитието в годините с моя имен ден“, и добави, че получава повече честитки на имен ден, отколкото на рожден ден: „Празника ще го празнувам в тесен кръг от приятели, с които все още поддържам контакт. С пожелания не само за Ивановците да бъдем здрави в новата година. Тези празници са хубави в началото на годината. Ивановден е национален празник, така че нека всички го отпразнуваме, да ни предстои хубава нова година и да ни се случват само хубави неща. Много хора ми се обаждат на Ивановден, интересно е, че е повече, отколкото на рождения ми ден. Но това е хубаво, защото ме кара да мисля, че това име не е забравено и се харесва на българите“.
Марули
Иван Тенев тъгува за снежната покривка, която преди години е била неизбежна част от имения му ден: „Този път ще празнувам в тесен кръг семейно. Традициите започват със снега, който го няма, и печено прасенце. Но тази година, както е тръгнало, ще ядем марули и агнешко (засмя се). Иначе през годините винаги е било това, което е характерно за празника. Да има печено прасе на масата, да има червено вино и много веселба. Кръстен съм на моя дядо от на баща ми страната. Традицията е и в имената, те се предават от поколение на поколение. Поне така е било в моята фамилия. Никога не съм се хвърлял за кръста на Йордановден, защото докато Йордановците се борят за него, ние, Ивановците, се борим на другия ден за под кръста“. Радостен, че ковид вълната си отиде, той сподели: „След две години пандемия тази година отново се завръщаме в истинското празнуване на празника, който трябва вече да стане национален“.
Звездев на туршия и ракия на село
Известният на всички кулинар Иван Звездев, който от няколко дни стана дядо, също разказа за приготовленията за празника си: „Ще го празнувам в село Караисен, община Павликени. Традициите, които спазвам, е, че Ивановците на този ден се къпят на чешмата, там обичайно се случва това нещо, има и фестивал. Вечерта се събираме с близки и приятели на сарми, ракия и туршия. Вечерята съм я приготвил още от предния ден в глинено гърне с месо, на бавен огън. Дядо ми се е казвал Иван, на баща ми бащата. Нося неговото име“. Той също добави, че не се хвърля в студените води за кръста: „Никога не съм се хвърлял за кръста на Йордановден, не смея, защото ще ме скове моят кръст, ако се метна в ледената вода“.
Панайотов с приятели в Лисабон
Иван Панайотов предпочита да прекара празника си с приятели, далеч от дома си: „За имения си ден ще си направя едно пътуване извън България с приятели. Отиваме в Лисабон. Нямам конкретни традиции, които да спазвам, ако съм си в България, се събирам със семейството, не ловя кръста на Йордановден. Кръстен съм на баба ми Иванка и дядо ми Иван. През годините сме празнували всички заедно“, разказа актьорът.
Лидия Драгомирова
