В Международния панаир в Пловдив бе открито Международното изложение „Природа, лов, риболов“. Това е 27-ят такъв форум, на който са представени средства и атрибути за лов, риболов, алтернативен туризъм и други спортове, предвидени са тематични демонстрации и други съпътстващи събития. Участват над 70 фирми на производители и търговци.
Партньори на изложението са Министерството на земеделието, Изпълнителната агенция по горите, държавните горски предприятия, Националното ловно-рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България“. Логично изложението акцентира върху 125-ата годишнина на Съюза на ловците и риболовците в България, на което е посветена 8-ата национална трофейна изложба.
Запаси
Както съобщава сайтът на НЛРС СЛРБ, Изпълнителната агенция по горите представи резултатите от организирания ловен туризъм през 2022 г. и данните от таксацията на дивеча. При благородните елени запасът е достигнал допустимото ниво като цяло за страната, но все още е неравномерно разпределен. Ако през 1999 г. те са били 18 974 бр., то през 2022 г. вече са почти два пъти повече - 35 121 бр. Най-високи са запасите в Североизточна България, като там в повечето ловностопански райони са над допустимите. При елена лопатар нарастването на запаса също е над допустимото. През 1999 г. те са били 4200 бр., сега са 11 589 бр. Увеличават се запасите и извън заградените територии. Ръстът на запаса при сърната е постоянен от 2002 г., като се е увеличил почти двойно - от 57 245 бр. до 130 755 сега. При дивата свиня се наблюдава увеличение на запасите за 2022 г. с около 8% в сравнение с 2021 г. въпреки продължаващата африканска чума по свинете. Що се отнася до ползването при едрия дивеч, са отстреляни 1487 благородни елена, 1460 лопатара, 2483 сърни, 12 300 диви свине, 162 муфлона, 26 диви кози, 3 тибетски яка и 49 глухара. При местния дребен дивеч цифрите са следните - 5574 диви заека, 38 854 фазана, 24 173 яребици.
Експонати
Може би най-голям интерес в Международното изложение „Природа, лов, риболов“ в Пловдив предизвиква 8-ата национална трофейна изложба, която ще продължи и след приключването на Седмицата на гората - до 9 април. С тази изложба, както заяви при откриването й председателят на НЛРС-СЛРБ инж. Васил Василев, се поставя началото на честванията на 125-годишнината на Националното ловно-рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България”. През 2021 г. сдружението бе прието за член на IUCN - Международния съюз за опазване на природата, което е признание за неговата природозащитна дейност. Този съюз обединява повече от 1400 екологични организации от 160 държави.
На 8-ата национална трофейна изложба посетителите ще могат да видят 612 уникални трофея от 12 вида дивеч - благороден елен, елен лопатар, сърна, муфлон, дива свиня, вълк (череп и кожа), черепи от чакал, лисица, язовец, черен пор, белка. Тук са и националните ни рекорди, както и бившите и настоящ български световен рекорд от трофей на благороден елен. Със златни медали са оценени 31 трофея от благороден елен, 6 от елен лопатар, 21 от сърна, 66 от дива свиня, 9 от череп на вълк, 32 от чакал, 1 от лисица, или общо 166 трофея, сред тях и трофеите на най-успешния ловец на вълци в България, а вероятно и в цяла Европа Семир Хаджиев. Тук е и трофеят от дива свиня на асеновградчанина Илия Димитров, добит в края на миналата година, който има всички шансове да влезе в топ 3 в класацията на родните трофеи от вида.
Ловците съхраняват дивата природа
Често се твърди, че ловът е довел множество видове животни до ръба на тяхното унищожение. Днес обаче се случва точно обратното. Някои редки видове в Германия и други европейски страни се чувстват все по-добре под защитата на ловното законодателство и закрилата на ловците и техните организации. Така е и в България – известен е приносът на Съюза на ловците и риболовците, както и на други ловни и риболовни организации у нас, за спасяването от пълно изчезване на тракийския кеклик, за увеличаване на популацията на фазаните, яребиците и патиците.
В Европа някои много редки застрашени от изчезване видове като зубъра, морския орел и тюлена непрекъснато увеличават своята популация. Други, изчезнали още преди повече от 200 години хищни животни, като вълка и риса например, вече се завръщат в Германия. Ловците разработват активно проекти за подпомагане преселването на животните. Други видове се опазват чрез строги защитни програми в сътрудничество с природоопазващи организации, като се подобряват техните местообитания в дългосрочен план. Към тях спадат видрата, дивата котка, голямата дропла и соколът скитник. В рамките на тези опазващи мероприятия попадат и други видове, които не са залегнали в ловното законодателство, като морски и водни птици, жерави, бели и черни щъркели, бобри и бухали.
Също и в далечна чужбина печалбите от провеждане на сафари и добиване на трофеи отиват до голяма степен във фондовете за опазване на природата, като се разработват програми за подпомагане на видовете. Това вече е довело до нарастване и запазване на популацията от бизони, редки антилопи, носорози, слонове, тигри, лъвове и крокодили.
И сулката вече е под забрана
Напомняме, че вече влезе в сила забраната за улов на бяла риба (сулка, смадок, акбалък) - от 15 март до 15 май, във връзка с нейния размножителен период.
Този енергичен воден хищник обитава бавнотечащи реки, дълбоки езера и язовири, като активният му период е през нощта. Храни се с други видове риба, ракообразни, насекоми, често проявява и канибализъм към по-младите представители на своя вид. През размножителния период женската полага по песъчливо дъно, водни растения и камъни до половин милион яйца. Полова зрялост достига на 3-4 години.
Това е третият вид риба, за улова на която влиза в сила забранителен период. По-рано бяха забранени щуката и расперът. Другите сладководни риби с пролетно-есенен режим на размножаване ще бъдат забранени от 15 април за период от 45 дни за водоемите до 500 м надморска височина и от 1 май - за водоемите от 500 до 1500 м надморска височина.
Йото Пацов
