Н а днешния ден, 21 май, преди 92 години, през 1932 г. си отива от този свят един уникален българин – човекът, благодарение на когото днес съществува Стопанската академия в Свищов – Димитър Апостолов Ценов.
Името му е запазено в българската народна памет благодарение може би на това, че то е дадено на висшето учебно заведение в крайдунавския град. Вероятно и в самия Свищов обаче хората, които знаят повече за живота и за дейността на този истински българин, ще са малко. А той наистина има доста интересен живот, който заслужава да бъде разказан и запомнен от днешните млади българи.
Животопис
Димитър Ценов е роден на 27 декември 1852 г. в Свищов в семейството на търговеца Апостол Ценов и съпругата му Елена. След като учи в родния град и в Търново, младежът е изпратен от баща си в Кронщад, Австро-Унгария.
Там той прекарва две години до 1870 г., когато голям пожар на пристанището в Свищов довежда бащата на Димитър до банкрут. Неможейки да продължи образованието си, 18-годишният Димитър заминава за Букурещ, където прекарва две от най-тежките години от своя живот в търсене на препитание. За да се изхранва, е принуден да работи като хамалин в строителството и се храни в кръчмата на хъшовете.
През 1872 г. се завръща в Свищов и започва работа като чиновник в кантората на местните търговци братя Станчови. Работата там обаче не му се нрави и две години по-късно той отново стяга куфарите за Букурещ. Този път престоят му в Румъния е по-добър и успешен. Той успява да постъпи на работа в румънските железници. Далеч по-ценни са обаче запознанствата и контактите, които завързва с най-богатите българи Евлоги и Христо Георгиеви, както и приятелството му с хъша и бъдещ български премиер Стефан Стамболов.
След Освобождението Димитър Ценов се връща в България и в продължение на две години работи като чиновник в Министерството на външните работи. Тази работа обаче очевидно не го удовлетворява и той решава да следва стъпките на баща си и сам да хване хляба в ръцете, като се занимава с предприемачество и търговия.
През 1881 г. Димитър Ценов стартира своята търговска дейност, като започва с внос на материали и стоки за строителството и земеделието. 80-те години на 19 век е време на бурен разцвет и преобразуването на София от малко и невзрачно селище в столица на новата българска държава. Фирмите на Ценов участват в изграждането на водопроводната мрежа на София, както и в строителството на някои от най-важните обществени сгради.
Апетит
Както се казва, апетитът идва с яденето. В началото на 90-те години свищовлията е един от участниците в изграждането на първите български железопътни линии. А няколко години по-късно е първият български предприемач, насочил се към вноса и преработката на суров петрол.
През 1895-1896 води преговори с българското правителство да му бъде дадена концесия за добив на български петрол, като планира да създаде своя рафинерия и нефтени складове в района на Бургас. Правителството обаче отказва да подкрепи проекта му. За разлика от други български предприемачи от онзи период на първоначално натрупване на капитала Димитър Ценов разбира, че мъртвите пари не работят в негова полза. И затова той реинвестира всеки спечелен лев.
При него често идват амбициозни хора с различни проекти, които той търпеливо изслушва, и ако реши, че идеите им са печеливши, с готовност им отпуска заем с ниска лихва или става ортак в съвместния им проект. Наред с това е и сред крупните акционери в някои от най-големите за времето си български банки и осигурителни дружества.
Завещание
На 1 септември 1912 г., четири месеца след като навършва 60-ата си годишнина, Димитър Ценов завещава на българската държава 5 млн. златни лева за създаване в родния Свищов на Висше търговско училище, в което да се обучават млади и будни българчета.
Според финансисти, оценен в днешни пари, размерът на дарението надхвърля 250 млн. сегашни лева. Волята на дарителя е спазена и на 8 ноември 1936 г. Висшето училище в Свищов е официално открито с указ на цар Борис III. За съжаление дарителят не дочаква да види творението на живота си завършено. Димитър Апостолов Ценов умира на 21 май 1932 г.
Любопитното е, че през последните десет години от живота си, когато е тежко болен, въпреки огромното богатство, което притежава, той избира да лежи в болницата на Червения кръст в София. Прави това не от стиснатост, а защото не иска и един лев да бъде похарчен за неговото здраве. Иска всичките пари да отидат за построяването на бъдещото търговско училище.
Това негово желание е ясно отразено и в завещанието, което оставя. За съжаление оригиналът му днес е изгубен, но е запазен препис от него, съхраняван в архива на музея на Стопанската академия. Ето част от това завещание:
„Желая след смъртта ми никой от роднините да не наследи моя имот движим и недвижим освен в размера, който аз определям, и желая всичко да бъде употребено за целта, която означавам по-долу. Останалото мое имущество в неговата цялост нареждам да послужи за образуването на един фонд, носещ на вечни времена моето име „Димитър А. Ценов“, приходите на който фонд да се употребят изключително за целта и по начина, по който по-долу обозначавам.
Моите деди, баща и аз намерихме нашия поминък в търговията и съм твърдо убеден, че в бъдеще в България търговията и нашето търговско съсловие ще бъдат важни фактори не само по развитието и напредъка на нашето отечество, но ще имат и решающо значение в съдбата на родината ни.
Дълбоко убеден в това и от желание да бъда и аз що годе полезен за постигането на тая цел, определям и нареждам щото щом чистия приход от фонда достигне 300 хил. златни лева годишно, веднага да се основе и да се издържа от прихода на фонда едно Висше търговско училище в Свищов по подобие на германските висши търговски училища. Това създадено от мен висше училище не бива да се смесва или слива с никое друго с държавни или пък с частни средства създадено учебно заведение. Нито даже със съществуващата Търговска гимназия в Свищов.
То трябва да остане самостоятелно, независимо за себе си, само че под контрола и управлението на държавната власт. Считам, че средствата ще бъдат достатъчни за охолното издържане на това заведение. Тъй като финансовото положение на фонда непрекъснато ще се увеличава и в деня, когато прихода почне да има излишъци, да се създаде при висшето търговско училище индустриално отделение. Целостта на капитала на фонда е неприкосновен и всеки случай, в който може да се посегне на него е изключен.“
Наблюдателните веднага ще забележат несъответствие относно размера на сумата. В действителност през същата 1912 г., когато е написано завещанието, паричното обращение у нас е организирано по системата на златния стандарт. И така тези 300 хил. лв., които завещава Димитър Ценов, по новата система стават 5 млн. златни лева.
Скромност
За скромността на Димитър Ценов свидетелстват две неща. Въпреки огромната сума, която дарява, той не смята, че е направил нещо велико и в края на завещанието си пише: „Като принасям своята скромна лепта на народния олтар, свършвам с благопожеланието щото българският народ да върви безспир по пътя на културния напредък и към постигането на своя идеал.“ Вторият факт е желанието да бъде погребан тихо и скромно, без да се вдига шум. Като иска единствено гробът му да бъде поддържан чист и със зеленина.
След смъртта му тялото на дарителя е откарано в родния му Свищов. Там то е погребано с почести и траурна церемония, на която присъстват стотици, в двора на манастира „Св. св. Петър и Павел“.
След преврата от 1944 г. създаденият фонд е одържавен, а Висшето училище в Свищов става държавно и минава на финансиране от държавата. В новите демократични години през 2001 г. Фондация „Димитър Апостолов Ценов“ е пререгистрирана. А училището, създадено по волята и със средствата на дарителя родолюбец, от 1995 г. е преименувано на Стопанска академия.
Иван Георгиев
