К лиматичните промени благоприятстват и улесняват проникването на чужди и инвазивни видове на нови територии. Тук идва въпросът как да се справим с тях. Дали използвайки методите на химичната и биологична растителна защита, или търсейки нов
и иновативен подход, който от една страна да ограничава тяхното разпространение, а от друга – да носи икономически и екологични ползи. Такъв е случаят с инвазивното водно растение азола (Azolla filiculoides), което произхожда от тропическите райони на Северна Америка, но днес е широкоразпространено по света, включително и в
България, пише Роман Рачков, който е автор на Климатека.
Както много инвазивни видове, така и този носи много проблеми, защото азолата има бърз темп на растеж и за кратък период водната папрат може да покрие цялата водна повърхност, като лиши от слънчева светлина и нормален достъп до
кислород другите растения и животните, които обитават водоемите. В този случай британските учени съветват да се унищожат заразените с азола реки и езера, но в Азия подходът към този вид растение е съвсем друг – там азолата се отглежда за получаване на органични торове за подхранване на оризовите полета.
С променящия се глобален климат се очаква повече видове да мигрират.
Европейският съюз, в това число и България, поддържат списъци с инвазивни видове, които заплашват местните растения, животни и биоразнообразието като цяло. Тези списъци вече включват повече от 100 различни вида животни, насекоми и растения.
Азолата или водната папрат е включена в този списък.
Вид папрат
Azolla filiculoides е най-малкият вид папрат, като дължината на стъблото й е до 2 см.
Предците на това растение са живели преди повече от 70 милиона години по времето на динозаврите. Историческата родина на Azolla filiculoides са тропическите райони на Северна Америка. Това красиво водно растение е пренесено в Европа в края на 19-и век с цел украса на аквариуми и езера в аристократични имоти. Изкуственото разпространение на вида доведе до факта, че тази папрат се превърна в инвазивен вид в много региони на планетата, особено в онези, където отглеждането на ориз е широкоразпространено (Китай, Индия, Тайланд и др.). Тя има изключително воден начин на живот и умира, ако водното тяло изсъхне. Видът обитава най-вече бавно течащи или застояли водоеми. В някои от тях дебелината на слоя обрасла папрат може да достигне 8 см. То бързо покрива водната повърхност в стари речни корита или застояли води.
Тя е водно растение от рода на папратите от семейство Azollaceae.
Стъблата са хоризонтални, плаващи, разклонени, достигащи до 30 см дължина.
Покрити с малки листа – овални изпъкнали люспи, които напомнят папрат, клон на коледно дърво, дантелен мъх или хвойна. Листната люспа има две части: първата е на повърхността, втората е потопена във вода. Корените са прави, нишковидни, изцяло под вода, достигат до 25 см, вкореняват се в тиня. Растението е меко и гъбесто на допир.
Една от най-ярките отличителни черти на азолата е цветът на листата й: при слънчево време те стават червени, докато на сянка или при продължително облачно време листата отново стават зелени. В по-хладен климат азолата не оцелява, в по-топъл
климат тя презимува чрез пъпки, разположени под водата.
Проблеми
Азолата има много висок темп на растеж. Всеки ден биомасата й се увеличава с 15%, а на всеки 4-5 дни се удвоява. За кратък период от време водната папрат може да покрие цялата повърхност на езеро или река. Лишени от слънчева светлина и нормален достъп до кислород, почти всички други водни растения, които живеят във водоема, умират,
последвани от животните. В резултат на тяхното разлагане се влошава питейното качество на водата.
Азолата увеличава своята рекордна биомаса благодарение на способността си да
фиксира азот от въздуха и високата си конкурентоспособност: тя абсорбира кислорода
във водата и задушава другите водни растения. Специфичната цианобактерия (Anabaena azollae – синьозелено водорасло) се намира в кухини във вътрешността на листата и има симбиотична връзка с растението. Водораслото извършва азотна
фиксация – т.е. превръща азота от въздуха в амоняк, който може да се използва от растението.
Заплаха
В Европа азолата се счита за сериозна заплаха за водните тела, което води до унищожаване на местни видове, тъй като плътната й покривка блокира светлината и деоксигенира водата. Смята се, че растението може да блокира канали и да доведе
до повишен риск от наводнения. Тази папрат дори е забранена за продажба в Англия и Уелс от април 2014 г. Води се системна борба срещу разпространението й чрез използване на биологични и химични методи.
В повечето случаи растението не се поддава на нападение от вредители и е устойчиво на различни заболявания.
От една страна, растението често действа като плевел, който активно покрива малки водни тела, като влошава обмена на кислород в тях. От друга страна обаче, то може да носи и огромни ползи. В резервоарите, където живее азола, ларвите на комарите практически не се развиват, което помага за борба с разпространението на опасни
заболявания. Интересна е също така и симбиозата на растението с цианобактериите от вида Anabaena azollae, които са в състояние да улавят азот от въздуха. В допълнение папратът предотвратява растежа на плевелите, поради което често се използва в оризовите полета.
Заместител на уреята
Азолата може да бъде заместител на уреята и за почвена смеска. Въз основа на химичния състав, когато се използва за тор на хектар, се изисква внасянето на 20 т в прясно състояние, 6-7 т под формата на компост (съдържание на вода 15%) или около 1 тон в сухо състояние. Когато азолата се внася в почвата редовно всеки сезон, тя не се нуждае от допълнително торене.
Използването на азолата като тор, освен в прясна форма, може да бъде под формата на суха субстанция и компост. В тази си форма тя е подходяща и за отглеждане на различни декоративни видове, вариращи от бонсай растения, папрати, кактуси до рози.
За декоративни растения азолата може да се компостира и с пясък, и в градинска почва
в съотношение 3:1:1.
Автор: Роман Рачков
