Ч уфата, известна също като земен или тигров бадем, има редица предимства за отглеждане в България, особено в контекста на променящите се климатични условия.
Тази култура се отличава със своята устойчивост и адаптивност, което я прави жизнеспособна алтернатива на традиционните култури, въпреки че в момента все още е рядко срещана в страната. Чуфата може да замести фъстъците, бадемите и соевите зърна, като предлага отлични диетични качества.
История
Чуфата (Cyperus esculentus) е многогодишно тревисто растение, принадлежащо към семейството Острицови, което включва и папируса. Историята на чуфата датира от времето на династиите на фараоните в Древен Египет, където плодовете й, с консистенция и форма, напомняща на фъстъци, са били сервирани на трапезата. Чуфата е била наричана “магическа” заради своите изключителни хранителни и лечебни свойства.
Плодовете на чуфата се отличават с характерното си тигрово оцветяване – светложълти (червени) ивици, редуващи се с тъмнокафяви или шоколадови. Затова тя е известна и като тигров орех. Родината на това растение е Средиземноморието и Северна Африка, а в момента чуфа се отглежда в промишлени мащаби в средиземноморските страни. Испанците са признати експерти в отглеждането на чуфа и я смятат за “храната на бъдещето”.
Масло
Чуфата може да се класифицира като маслодайно растение, тъй като съдържанието й на масло достига до 28%. Растителните масла, извлечени от чуфа, съдържат незаменими мастни киселини, които често липсват в хранителните продукти от животински произход. Плодовете на чуфа са изключително богати на витамини и минерали, включително витамини B, C и E. Съдържа важни минерали като натрий, желязо, цинк и мед. Консумацията на плодовете активира работата на мозъчните клетки, повишава ефективността, намалява нивата на кръвната захар и значително редуцира риска от образуване на кръвни съсиреци. Плодовете на чуфата укрепват имунната система и подобряват функцията на сърдечносъдовата система, като същевременно действат като мощен антиоксидант, защитаващ организма от вредни радионуклиди.
Отглеждане
Чуфата расте най-добре в плодородни и добре осветени райони, като изисква умерено поливане. Преди засаждане грудките се накисват във вода при стайна температура за три дни. Когато почвата се затопли до 15°C, те се засаждат на дълбочина 7-8 см, в гнезда по 3-4 броя, с разстояние от 20 см между тях и междуредово разстояние от 40 см. Издънките се появяват на 8-10 ден. Ако климатичните условия не позволяват засаждане в средата на май, може да се използва методът на разсад, който е за предпочитане, тъй като дава по-обилна реколта. През целия вегетационен период растението образува все повече нови нодули, от които след време се формират зрели грудки.
Чуфата понася добре първите есенни слани, а беритбата започва, когато листата започнат да изсъхват и пожълтяват, обикновено в края на септември. Късното прибиране спомага за доброто узряване на грудките и натрупването на масло в тях. Беритбата се извършва в сухо време, а изкопаните грудки се почистват и сушат на слънце или в закрити помещения.
Приготвяме мляко у дома
Испанците са разработили метод за извличане на мляко от плодовете на чуфа, което има лечебни свойства и се използва при стомашно-чревни заболявания.
За приготвяне на мляко от чуфа счуканите пресни плодчета се заливат с топла преварена вода в съотношение 1:4 (една част плодчета и четири части вода). Ако плодовете са сухи, те първо се накисват и след това се смилат. Оставете за един ден, след което филтрирайте, претривате през фино сито и добавете захар на вкус. Охладете напитката преди консумация.
Автор: Роман Рачков. Той е част от авторския екип на Климатека, агроном, специалист по тропично и субтропично земеделие, дългогодишен експерт по интегрирана и биологична растителна защита.
