П оявата на инвазивни видове имат връзка с климатичните промени. Те са и причина за разселване в нови територии на чужди и инвазивни за местните екосистеми видове. Такъв се настани през последните години в родните паркове и градини, като засегна едно от най-масово използваните в ландшафтната архитектура растение, каквото е туята.
Масово съхнат
Масовото съхнене на туите, наблюдавано у нас и в Централна Европа, се дължи на вида кипарисова златка Lamprodila (Palmar) festiva. Златките са разклонение на многобройното семейство Coleoptera (Твърдокрили) и включва над 15 000 вида с 450 рода, разпространени на всички континенти и острови, с изключение на Арктика и Антарктика. Номинативният подвид идва от Африка. Значима част от тях са вредители по земеделските култури и естествената дървесина.
От края на 20-и и началото на 21-ви век в Европа кипарисовата златка е регистрирана в Австрия, Албания, България, Германия, Гърция, Испания, Италия, Португалия, Румъния, европейската част на Турция, Франция, Швейцария, а също и на територията на бивша Югославия, Босна и Херцеговина, Република Северна Македония, Словения, Хърватия, Черна гора); а също и в Северна Африка – в Алжир, Либия, Мароко и Тунис; както и в Близкия изток – в Ливан, Сирия и Турция.
Мигрирайки на север, тя се променя и започва да се храни с наличните декоративни видове от семейството на Кипарисови. Към днешна дата е отбелязано развитието на насекомото при 18 вида декоративни растения, пише в статията си в Климатека Рачков.
Клони и стъбла
Кипарисовата златка поразява и здрави, но и слаби, повредени и умиращи растения, прясно отрязани клони, пънове и остатъци от дърводобив. По правило колонизацията на растението започва с клони и стъбла с диаметър до 2–10 см и постепенно обхваща по-дебели клони и ствола. При силна колонизация растението загива в рамките на 1 – 3 години.
Заразен материал
Разпространението на кипарисовата златка може да стане в резултат на естественото разселване на активно летящи бръмбари, но и по време на вноса или транспорта на заразен с нея посадъчен материал от декоративни растения.
Мерки за контрол
Кипарисовата златка е първият агресивен ксилофаг (насекоми, хранещи се с жива дървесина) по семейство Кипарисови, който е проникнал на територията на България. Като се има предвид популярността на различните видове Cupressaceae в озеленяването на населените места в региона, трябва да се
очакват значителни щети от масовото размножаване на този вредител в градските насаждения.
Като контролни мерки се препоръчва агротехнически методи за повишаване на устойчивостта на растенията. Резитба и изсичане на силно повредени растения и замяната им с по-устойчиви видове и сортове. При резитба на съхнещи клони се препоръчва да се прихващат до 30 см здрава дървесина. Подрязването и отстраняването на заразените растения трябва да се извършва в началото на пролетта преди появата на възрастните. Отстранените клони, растения и растителни остатъци трябва да се изхвърлят и унищожат незабавно. При поява на възрастните е препоръчително да се извършват три до четирикратни третирания с пиретроидни препарати, с цел намаляване на популацията под прага на икономическата вредност.
Необходимо е да се въведе система от внимателно регламентирани фитосанитарни мерки,
насочени към своевременно идентифициране на вида върху внесения или произвеждан на територията на страната растителен материал, както и система за мониторинг за идентифициране на огнищата на инфекцията с него.
Добиват етерични масла за медицината
Туя (Thuja) е род голосеменни растения от сем. Кипарисови. Те се използват широко при озеленяване на паркове и частни градини от края на 19 в. и особено през 20 в. Те имат феноменално дълга продължителност на живот за такъв тип растение и достигат над 200 г. Те са вечнозелени, отлични за оформяне на жив плет, непретенциозни при отглеждане, устойчиви на измръзване, съществуват множество сортове с различни цветове и форми.
Освен това се използват при производството на етерични масла от растителната им маса, които намират приложение в медицината и ароматерапията.
*Автор: Роман Рачков
