„Ако България започне да отглежда ГМО, ще ликвидира и конвенционалното си биоземеделие.“ За това предупреди Светла Николова от сдружението „За да остане природата в България“ на спешно свикана от тях пресконференция в края на седмицата в БТА. Причината е, че днес, 11 декември 2023 г., предстоят решаващи гласувания в Съвета на министрите и в Комисията по земеделие на Европейския парламент по предложението на Европейската комисия (ЕК) за дерегулиране на ГМО растения, произведени с "нови геномни техники" (НГТ), като например редактиране на гени, обясниха организаторите, съобщи БТА.
Според Светла Николова най-притеснителното е, че за първи път от 2015 г. след влизането на Закона за ГМО в сила, без обществено обсъждане правителството планира да подкрепи силно дискутиран и много неясен по отношение на ползите и резултатите регламент. Тя цитира ново проучване, според което 90% от хората в България са против ГМО.
Николова обясни, че разликата между регламент и директива е, че директивата дава възможност за независимост, защото всяка страна може сама да защити своето население и бизнеса, който изнася храни, а с регламента няма да има такава възможност. "Казаха ни, че това е с аргумент за унифициране, но това е в ущърб на интересите на хората", заяви Николова.
Близкият изток
По думите й българските земеделски производители ще бъдат силно ударени от това, че изнасят в Близкия изток или други страни и никой няма да иска да купува ГМО. Освен това при ГМО няма да има нито биологично, нито конвенционално земеделие, защото няма да има никаква проследяемост и всичко ще бъде замърсено. Полша и Румъния, които се противопоставят на този регламент, имат същите аргументи - че той ще наруши възможностите им за износ.
Досегашната директива е изисквала задължителна оценка на риска, проверка във всяка една страна членка, съгласувана с останалите страни, и многобройни процедури, за да се види дали е безопасно или не. "Поради голямата съпротива на потребителите, учените и земеделските производители в ЕС и силната защита, която тази директива осигуряваше, не се реализира никакво разпространение и предлагане на ГМО храни от култури, отглеждани в Европа. Има внос на ГМО. Това не се хареса на лобито на агрохимическите и мултинационалните компании, които преди 20 години бяха 17, а сега са 4. Те контролират", разказа Николова. Тя допълни, че това лоби държи в ръцете си целия процес - от производството на семена, през препаратите, до включването на културите в храни.
Новият термин
Николова разкри, че лобито е решило да промени стратегията и да предложи нов термин - "нови геномни техники" (НГТ).
Според Ивелин Желязков, директор на Научноизследователски и технологичен център по земеделие "Плантис", новите геномни техники няма да допринесат за намаляване използването на пестициди в земеделието, тъй като опираме до имунитета на растенията. "Не виждам как ще се направи така, че едно растение да бъде устойчиво на заболявания - ако е устойчиво на едно заболяване, ще бъде податливо на друго", каза той.
Той подчерта, че неслучайно типичните ГМО техники работят само за едно поколение, което е изключително благоприятно за корпорациите. Албена Симеонова, председател на Българската асоциация "Биопродукти" и Фондация за околна среда и земеделие, попита, след като България е част от Европа и ние толкова сериозно подкрепяме Зелената сделка и Стратегията "От фермата до трапезата", как нашето биологично производство след приемането на този регламент може да бъде разширено.
Отговорът й е, че няма как да стане.
