Е дна трета от българските овцевъди не разполагат със земя и това ги лишава от субсидии. Това заяви Симеон Караколев, председател на Национална овцевъдна и козевъдна асоциация. Това той е съобщил на среща в Брюксел, където е участвал в първия кръг от разговори между Европейската комисия и браншовите организации в земеделието по време на презентация на визията на Европейската комисия за бъдещето на ОСП след 2027 г., съобщи на Фейсбук профила си той.
„Като представител на българските животновъди, считам за изключително важно да подчертая следното, като уточнявам, че това е личното ми впечатление“, пише Симеон Караколев.
„Подкрепям визията за по-гъвкава и опростена ОСП, но ще настоявам за реална приложимост спрямо спецификите на животновъдството в България“, казва в позицията си Симеон Караколев.
Подход
Според него новият подход за изграждане на национални и регионални партньорски планове (NRP) трябва да отчита, че над 30% от българските животновъди не разполагат със земя, а още 40% – с недостатъчна. Подпомагането, базирано основно на площ, изключва реални фермери от достъп до субсидии.
Шефът на НОКА смята, че подкрепата трябва да е обвързана с животните и реалното стопанисване, не с площта.
Той подкрепя заявената автономност на държавите членки, но с гаранции за справедливо разпределение. Нужни са ясни европейски индикатори и контролни механизми, които да гарантират, че малките и средните животновъди няма да бъдат пренебрегнати при националното планиране.
Дефиниция
Личната му позиция е в подкрепа на фокуса върху млади и нови фермери в следващата ОСП, но е важно да се разшири дефиницията за „млад фермер“ – не само възраст, а и новост в сектора;
също „Стартовият пакет“ да е обвързан със съществуващи кооперативни и семейни стопанства, които приемат и обучават нови фермери.
Той допълва, че е добре дошла идеята за Farm Stewardship, но следва да бъде адаптирана към реалностите в пасищното животновъдство и не бива да натоварва малките фермери с нови задължения без компенсации.
Санкции
Според Симеон Караколев е добра идеята за принципа за инсентиви вместо санкции, особено при екологични и климатични мерки.
Също и идеята за Unity Safety Net и по-силен кризисен отговор, но този инструмент трябва задължително да включва животновъдството, което е първо засегнато при пазарни сътресения и природни бедствия. Според него трябва да се гарантира, че кризисните плащания ще стигат бързо до стопаните.
„Настоявам за адекватна и защитена обвързана подкрепа, която да продължи след 2027 г., но трябва да има по-добро таргетиране – към реално активни фермери, млади, жени, семейни стопани и животновъди в необлагодетелствани райони.“
Резервиран
Личната позиция на шефа на НОКА е резервирано отношение към таваните и задължителната дегресивност (20 000 € / 100 000 €), ако те не бъдат съпътствани с национална политика за подкрепа на средни и кооперативни стопанства.
За него обвързаната подкрепа трябва да бъде основен инструмент за стабилизиране на доходите в животновъдството, особено в секторите овцевъдство и козевъдство.
„Европейската комисия настоява за стимулиране на смесени стопанства с растениевъдство и животновъдство. Това потвърждава позицията ми, че единствено зърнопроизводителите могат да допринесат съществено за възраждането на българското животновъдство“ според Симеон Караколев.
