- Г-н Кумчев, вие сте човек, който е успял да пробие във веригите. Какво трябва да знае един производител за спецификата на този бизнес?
- Стопанството ми е вече на 28 г. и още с навлизането на първите вериги в България сме осъществявали търговията само чрез тях. Няма да си кривим душата, че те ни научиха как да си подготвя добре продукцията, да забравим за банановите кашони, в които си продавахме ябълките, доматите и т.н. Просто вкараха действително европейски стандарти за заготовка и предлагане на продукцията на крайния клиент.
- Има ли нещо, което да ви дразни във веригите?
- Според мен би трябвало, но това е вече безвъзвратно загубено, да не се допуска да бъдат в центровете на големите градове, а да бъдат само в покрайнините, за да може да има някакъв живец и в малките магазини. Това, че се настаниха и в централните части на големите градове, спомогна действително човек да отиде да са напазарува по чехли. По-бедната част от населението се ориентира по т.нар. червен етикет, тоест купува само стоки на промоция.
Доставчиците трябва да са достатъчно големи, да имат технология за съхранение на продукцията, опаковъчни машини и въобще всичко онова, което е необходимо, за да отиде продукцията в съответната верига в свеж вид, подредена в амбалаж и готова по стандарти, които ги виждаме по света. За малкия производител на този етап единственият му шанс е да влезе във връзка с по-големи производители, превърнали се и в търговци, и да се договори с тях.
Красимир Кумчев стана известен и с това, че отгледа най-скъпия пъпеш от японския сорт Юбари
- Търговци като вас?
- Точно. Ние започнахме съвсем случайно преди около десетина години. Дойде при нас едно момче, каза, че има сладка царевица и дали може да я продаде чрез нас. Казахме му да донесе мостра, за да я видим. Предложихме я и стана. За тези вече 10 г. тези малки производители, които продават продукцията си чрез нас, са вече някъде около 50.
- Каква продукция продават чрез вас?
- Всякаква, но трябва да я заявят в края на годината, за да можем ние да я обобщим. След като я обобщим, да се разговаря с търговските вериги и да се договарят с тях. По този начин малкият производител, вместо с малкото си продукция да обикаля борси и да губи време, той, спазвайки изискванията, фитосанитарни и за качество, идва, оставя си продукцията при нас и отива да работи. Това, което се наблюдава, е, че всички тези хора, които са били с десетина декара, вече отглеждат по 30-40 или 50-60 декара.
Тоест това, че те не губят време да ходят по пазари и борси, им позволява да увеличат обема си и оттам дохода на семействата си. Това е работещият вариант. Това е може би единственото нещо, за което аз не бих укорявал държавата като политика. Сигурно за 20 г. държавата полага някакви грижи да се сдружават малките производители, да излизат заедно на пазара, но не се получава.
- А защо не се получава?
- Не се получава и няма да се получи, докато няма осъзната необходимост от това. А осъзната необходимост не става със закон, с някакъв правилник или с някакви финансови поощрения, каквито на практика има. Българинът първо е Тома Неверни, даже мисля, че и с право е така. Ще ви кажа един случай. Преди 5-6 г. бях в Майорка и посетих един колега, който отглежда лук. Попитах го: Томео, кажи ми тук как сте с кооперативите, сдружаването на производители. И той буквално ми каза следното: Да, тук се говореше от много години – сдружавайте се и т.н.
Решихме десетина-петнадесет производители да направим кооператив. Избрахме едно младо момче за изпълнителен директор на кооператива, той дойде гол като мишка и за 3-4 г. излезе като милионер и разтурихме кооператива. Това е, което аз казвам. Без да има осъзната необходимост от страна на самите по-дребни производители, нищо не се получава. Действително работещата формула е тази.
- Прекупвачите ли са проблем, за да бъдат високи цените?
- Много се експлоатира темата с т.нар. прекупвачи. Не казвам, че го няма този проблем. Но ще ви кажа нещо от нашата практика - с една от веригите търгуваме чрез посредник. Не че не можем да търгуваме с нея директно. Но синът ми разсъждава по следния начин: тази верига има два склада – единият в София, другият в Кабиле. За да търгуваме ние директно с нея, трябва да имаме още два камиона, трябва да назначим още двама шофьори. Казва, аз съм си направил сметката, че по-добре да минем през посредник, който търгува с тази верига, вместо ние да правим тези разходи. Така че въпрос на личен избор на производителите е как да действат. Давам го като пример, за да кажа, че невинаги да продаваш чрез посредник е нещо лошо.
Бойкотът светна червената лампичка на търговците
- Посредниците какви надценки взимат?
- Никой не може да каже това. Аз имам формула по какъв начин да се направят нещата, така че да бъдат запазени интересите и на производителя, и на търговците. Казвам търговците в множествено число, защото тук включвам не само голямата търговска верига, но и посредника. Според мен формулата е перфектна. Не пречи на интереса на производителите, освен ако алчността им не е прекалено голяма.
Според мен би било добре да се разговаря с търговците и посредниците и да се пита обективно: кажете ни за стока от производител на каква цена би бихте били доволни да поемете нейната логистика, като естествено си формирате някаква печалба. И каква надценка трябва да има търговецът на дребно, който също да си посрещне логистиката, работни заплати, електричество и т.н. и да формира печалба.
Според мен 100% ако е разликата в цената от производителя до търговията на дребно, тоест в тези 100% да се формират разходите на търговците, мисля, че би било добре. Това означава, че ако продаваме една стока за 1 лев, трябва да я виждаме на щанда в голямата верига на 2,40 лева с ДДС. Но когато видиш, че ти я даваш на 1,20 лева с ДДС, а на рафта не е на 2,40 лв., а е на 3,90-4 или 5 лева, значи там има изкривяване и то много сериозно.
- На какво се дължи това изкривяване?
- На алчността, няма на какво друго да се дължи. И всъщност масово фалират производители, а не търговци, това е видно за всичко. Защото и аз съм чувал: да не мислите, че веригите печелят кой знае колко от нашата стока, те губят и т.н. Но се оказа, че на две от германските вериги заедно, не само на българския пазар, а в цяла Европа, годишният им оборот се равнява на брутния вътрешен продукт на България. Милите те, дето ще фалират...
- Казахте алчност. Чия алчност?
- На търговците, естествено. Ако себестойността на една продукция е 50 ст., производителят обикновено иска един лев. Според мен това е нормално. Защото от цялата тази верига той единствен е подложен на всички онези неблагоприятни фактори, в които може да попадне и търговецът, плюс още един – времето. В средносрочен период от пет години винаги има една година, която те потапя тотално. И ако ти в нормални години не заделиш, както казваше един бивш премиер – мазнинка, ти излизаш от играта. И не бива да се завижда на производителите. Производителят няма интерес да бъде алчен, защото не може да си продава продукцията.
Така смятам аз. И винаги съм възпитавал търговците, че дори един пирон да продават, преди това някой трябва да го е произвел.
Всичко тръгва от производството, а не от търговията. Затова производителите, както се казва, трябва да се коткат, да се галят, да се ухажват. Преди година и половина бях в Япония и там го видях. Когато излезе тяхна стока на пазара, тя е от един и половина до два пъти по-скъпа от вносната. Но японецът е възпитан така, че първо се изкупува местната стока, въпреки че е по-скъпа, а чак след това се посяга към вносната.
На пръв поглед човек казва, че това не е нормално. Само че е нормално, защото те са умна нация и си дават сметка, че ако при някакви форсмажорни обстоятелства този внос на евтина храна спре и те междувременно са си ликвидирали собствените фермери, 120-милионна Япония няма да оцелее по-дълго от месец. А в България се насажда обратното, че вносната стока е по-евтина. Сбъркана работа. Имаше пост във Фейсбук под новина за ранни картофи по 12,50 лв. за кг. И коментарите бяха: да си ги ядат, как може такова нещо и т.н. Това може да го говорят лаици.
За да изкараш месец февруари ранен картоф, това означава, че добивът в момента е 500 кг на декар. Ако производителят ги остави същите тези картофи, които сега продава за 12 лева, да ги продава след месец и половина, добивът му ще бъде 3 тона, тоест шест пъти повече. Хайде сега да разделим 12 лева на 6. Получава се два лева – на толкова ще бъдат след месец и половина. Защото добивът му ще бъде 6 пъти по-висок. А ние се стряскаме.
Никой не те кара да си купуваш картофи по 12 лева. Човекът е решил може би да си освободи оранжерията по-рано или е имал някакви други съображения. Но той няма да спечели повече, отколкото би спечелил, ако тези същите картофи ги извади след месец и половина. И на хората трябва да се обяснява това. Ние си изкоренихме ябълките преди 2 г. и ги продавахме по 1,20 лева. В момента най-долното качество е на такава цена.
Хубавата ябълка е от 3,50 лева нагоре. Ликвидирах си моето производство, но пазарът не търпи празни пространства и веднага влизат полски, италиански, всякакви ябълки. Хубави, естествено, но цената им е два пъти по-висока.
- Споменахте ябълките. Защо решихте да се насочите само към зеленчуци?
- Те са едногодишни култури и ако се случи с някой от зеленчуците вносът да убие нашето производство, много бързо може човек да се преориентира. Докато при трайните насаждения те 25 г. са си твои.
- Вашият коментар за бойкота – имаше ли основание?
- Подкрепих го, но единственият плюс на това е да светне червената лампичка на търговците да станат по-малко алчни. Иначе няма как – веригите са поели 75-80% от вътрешната търговия с храна. Може държавата да се намеси, аз казах какво може тя да направи. Имам формула, с която хем да се успокоят цените на храните и отделно сериозно да почне да се пълни бюджетът. И ако властите имат интерес към нея, мога да им я предложа.
Това е той:
- Красимир Кумчев е един от най-известните пловдивски агробизнесмени.
- От няколко години е поверил стопанството си на двамата си сина.
- Преди малко повече от 2 г. Кралят на ябълките, както бе наричан, реши да изкорени ябълковите си насаждения, с което предизвика същинска буря в агросектора.
- Красимир Кумчев винаги е имал отговори на най-щекотливите въпроси, свързани със селското стопанство. Известен е със своя „План Кумчев“, в който дава рецептата за това как земеделието да дръпне напред не само в България, но и в целия ЕС. И докато българските политици все още дават „заето“, Еврокомисията преписа някои от формулите в плана на родния бизнесмен, особено в частта субсидиите в бъдеще да не се дават на площ, а на произведена и продадена продукция.
- Преди повече от година Кумчев сам си наложи медийно ембарго и реши да споделя идеите си вече само на стената си във Фейсбук. На няколко пъти обаче Кумчев наруши мълчанието си специално за „Телеграф“ като медия, която винаги отразява темите, които го вълнуват.
София Симеонова
