В яра Табакова изгражда запомнящ се образ в „Последна стъпка“, сценична адаптация на едноименния роман на Йордан Славейков, който е и режисьор на представлението в Народния театър.
На нея режисьорът поверява ролята на Майката – бунтарка от малко село в социалистическа България, която се опълчва на баща си, бяга от родния си дом, влюбва се и … попада в друго село, където животът ѝ се свежда до „работа, работа и пак работа“. И все пак с мек източен говор актрисата води зрителите през мечтите, любовта към съпруга и децата си чак до неочаквания финал.
Следващите представления са на 20 юни и на 9 юли, а освен Вяра в представлението участват още Веселин Мезеклиев, Велислав Павлов, Ева Тепавичарова, Йордан Върбанов. Спектакълът не е подходящ за лица под 16-годишна възраст и не се препоръчва за зрители с фоточувствителна епилепсия.
Мисъл
„Бог не призовава най-добрите, но прави по-добри тези, които призовава.“ Ако перифразираме тази мисъл – театърът не призовава най-талантливите, но прави по-талантливи тези, които призовава. Не съм мислила за образа на Майката в „Последна стъпка“ като лесен или труден, ефектен или по-пастелен. Когато ме питат за ролята, за която мечтая, никога не мога да отговоря. Но винаги тайно съм копняла да се въплътя в героини като тази на Ана Маняни от „Bellissima“, София Лорен от „Един необикновен ден“ или тази на Джуди Денч във „Филомена“. И това не са извънмерни желания. Като се замисля – това са все майки. В този смисъл благодарна съм на Йордан Славейков, че ме провидя в образа на Майката в „Последна стъпка“. Доверих му се. Той ме насочваше умно и категорично. Всякакви бегли опити от моя страна да „разнообразявам“ образа бяха парирани. Работихме спокойно и ползотворно. Мисля, че се срещнахме, макар че работим за първи път. Вярвам, че се случи тази пълнокръвна творческа среща. Негово е решението майката да говори с този мек акцент, характерен за източните говори“, сподели пред „Телеграф“ Вяра, допълвайки, че в драматургичния текст това условие е било записано. „Още с първото четене на маса, още първото изречение го произнесох по този начин „Бидносттъ мъ караши да пейя“ леко, без усилие, така, както се диша. Тази своеобразна мелодия на източния говор замества неистовото ми желание да запея.“
Подход
Вяра Табакова разказа и как се е подготвяла. „Подходът ми към ролята е свързан с много отдаденост. Прилича на разболяване. Не мога да спя, не ми се правят ежедневните неща, дори тези, които обичам, не се срещам с приятели, дори на театър не ходя. Искам да съм сама и да си мисля само за ролята. В процеса на работата аз ставам част от нея и тя – част от мен. Както обичам да казвам: съществото идва при мен. Заживяваме си заедно и колкото повече се сближаваме, толкова процесът по оздравяването е налице. Сънят ми се връща. Животът продължава. Не гледам на ролите като на нещо, на което се отдавам. По-скоро те ми се отдават, правят ме по-богата и цялостна. А това, че има героини в театъра, които изглеждат като мен, говорят като мен и имат някои от моите маниери, е истински вълнуващо и както бихме казали в реалния живот, това е най-малкото, което бих направила за тях.“
Тайна
Вяра Табакова издаде и какво е правила малко преди премиерата – нещо, което досега не си е позволявала. „Родителите ми са възрастни (майка ми много ще се обиди, че така говоря). Ходенето на театър за нея е радост, но възрастта понякога слага пречки. Отидох да ги видя и покрай обичайните неща ги настаних на фотьойлите в просторния им хол и им изпълних моя своеобразен 20-минутен монолог. Баща ми не е голям почитател на театъра, строг човек, а беше разчувстван и просълзен. Мисля, че този мой своеобразен творчески екстремизъм ме увери, че пътят, по който вървим с Йордан Славейков, е истински и вълнуващ“, разказа тя пред „Телеграф“.
Издават романа на немски
Членовете на едно разпиляно семейство се събират отново на границата на живота и смъртта, на предела между реалността и бълнуването, за да си кажат един на друг всичко, премълчавано през годините. И да се опитат да получат и дадат прошка. Сега за първи път изричат на глас болезнени тайни, жестоки истини, кървящи спомени. Всички те са от породата на оцеляващите. Намерили са начин да се вдигнат и да продължат след бруталните повратности на живота, които са им оставили белези до гроб. Но е дошло време за равносметка. И те отново преминават през най-мрачните си грехове, през неслучилите се любови и незарасналите душевни рани с надеждата да открият надежда. Спектакълът е по неколкократно преиздавания дебютен роман на Йордан Славейков „Последна стъпка“, ИК „Жанет 45“. Той е удостоен със „Сребърен пегас“ за най-добър роман в категория проза от конкурса „Южна пролет“, Хасково, 2016, както и с наградата „Дъбът на Пенчо“, връчвана от проф. Светлозар Игов. Номиниран е и за наградата на Литературен клуб „Перото“, НДК. През 2025 г. „Последна стъпка“ предстои да бъде издаден на немски език от издателство Mauke и на испански от La tortuga Bulgara. Йордан Славейков е представляван от Sofia Literary Agency.
Екатерина Томова
