Н а Вазовия роман „Под игото“ дължим романтичния и мъжествен образ на Боримечката.
Събирайки материали за знаменитото си произведение, Патриарха на българската литература попада на звучното и любопитно прозвище и го използва. Истинското име на литературния герой е Иван Танков Иванов.
Пощенска марка с Боримечката след Освобождението
Име
Роден е в Клисура. Син на козар, баща му го оставил неук и го пращал да пасе кози и да ходи за дърва в гората. Бащината му къща била в долния край на Гойновата махала, под църквата. Прякора добил, защото ходел да лови живи мечета в Хайдушкия дол. Оженил се на 19-годишна възраст за съгражданката си Гина. За шест години жена му добила пет деца, от които останали живи само двама синове.
Куриер
При подготовката на въстанието станал доверен човек на комитета и разнасял писма и прокламации. Когато дошло време да изпитат клисурското топче, той се навъртал на Зли дол. Местният глашатай Протогер липсвал, та наредили на Боримечката, който имал силен, гърлест глас, да слезе на Шайковица и да предупреди населението да не се плаши от гърмежа. Окрилен от оказаната чест, той хукнал надолу към Клисура. Изпъчил снага на могилката на Шайковица, под него била цялата Клисура, поел дъх и с шепи, свити като фуния пред устата, викнал с мощното си гласище: „Хей, хора, брей!... Да знаете, че ще пукне топчето. На Зли дол ще го опитваме... да не се плашат жените и дечурлигата... Няма читаци, няма! Рахат си бъдете. Само ще опитваме.“
Арест
Пламнало въстанието. Боримечката бил въвлечен във вихъра му. В родната си къща оставил баща, майка, сестра и трудната си невеста Гина в очакване на трета рожба. След знаменитата битка в историческата местност Зли дол три дена скитал из горите заедно с Тунчо Петров и Пенчо Цветков. На 1 срещу 2 май тримата търсят убежище в Копривщица, но са заловени. Отвеждат Боримечката в София и на 15 август 1876 г. го осъждат на вечно заточение. В Цариградския затвор лежи до 14 ноември 1877 г., след което е отведен в Аккя (Сен Жан д’Акр) на средиземноморския бряг в Палестина. Тук заболява и на 19 януари 1878 г. умира.
Вдовица
По време на заточението му се ражда синът Петър. Тежка мизерия затиска вдовицата му, която била прислужница в църквата и месела нафората. По чудо къщата ѝ оцеляла при пожара през 1876 г. в Клисура. Долу имало стаичка и кухня, а горе – недонаправени две стаички. Пред нея зеленеела стара лоза. Когато пълчищата на Тосун бей нахлули в Клисура, започнали най-напред да ограбват къщите.
Претърсвали и дворовете, за да открият закопани вещи и пари. След това ги подпалвали. Когато нахлули в двора на Боримечката, се спрели, отминали я с безразличие, тази най-бедна къщурка не си заслужавала огъня...
Години наред никой не се интересувал от Гина. Едва през 1903 г., по застъпничество на някои клисурци и копривщенци, тя започнала да получава пенсия в размер на 10 лева месечно. Умира на 25 март 1914 г.
Това е истината за Боримечката, всичко друго е легенда.
2 лева 1976 година - "100 години от Априлското въстание 1876 година Боримечката".
Боян Драганов
