М ного от гениалните български писатели и поети са открили своята муза, докато са пребивавали в православни обители. В чипровския дял на Стара планина в селата Помеждин, Меляне и Георги Дамяново се разказва за Иван Вазов как е писал безсмъртния си роман „Под игото“ тук. Това е станало, докато е пребивавал в Лопушанския манастир “Св. Йоан Предтеча“, прочут от време оно с чудеса и изцеление на различни болести, включително старчески болежки. Не случайно праведникът Дядо Добри идвал тук доста често, споделят миряни.
Освободителни борби
През XIX век манастирът се свързва с освободителните борби на българите. В тях особено активно участие взема йеромонах Дионисий, който укривал воеводите Панайот Хитов, Филип Тотю, Иван Кунин и други. Има и различни легенди още от XVII век. Една гласи, че в манастирската воденица на река Огоста често са се подслонявали хайдути. Един ден баща и дъщеря тръгнали от близкото село към манастира. По пътя ги подгонил турчин и те намерили убежище в манастира, където в момента се намирал и воеводата Огнян. Турчинът стигнал до воденицата и се нахвърлил върху девойката. В този момент Огнян изскочил от скривалището си и забил брадва в тила му. Заровили трупа в говеждия тор зад сградата, но за зла участ хрътката на иновереца станала ням свидетел на цялата случка. Тя скоро довела потерията. Монасите били изклани, като само един се спасил с бягство в Сърбия. През XIX век тези истории стигнали и до ушите на Патриарха на българската литература Иван Вазов. През март 1879 г. народният поет е назначен за околийски съдия в Берковица. Градът се намира само на 30 км от манастира. Местните разказват, че още тогава в района се случвали различни чудеса и знамения със светии. Привлечен от тях Дядо Вазов започнал често да идва в святото място. Именно тук той написал част от вечната си творба „Под игото”, в която цяла глава е озаглавена „Манастирът“. По-възрастни хора пък разказват, че Вазовите герои – Бойчо Огнянов (вероятно войводата Огнян), Игумен Натанаил, дякон Викентий, дори глухонемият Мунчо са били реално съществуващи лица, които писателят е възпял, разбира се, като е добавил нещо и от себе си.
Нетварна сила
Миряни разказват, че самото място е пълно с нетварна енергия. А когато застанеш пред някоя от чудотворните икони на Божията майка, дъхът ти спира. Храмовата икона е нарисувана от Станислав Доспевски през XIX век. Светинята вече има десетки деца, чието раждане родителите им определят като чудо и свързват с молитвите си пред лика на Девата.
Другата чудотворна икона е от времето на Чипровското въстание от 1688 г.,но е открита през 2014 г. след пророчески сън...
Цялата статия може да прочетете в броя на 14 юни (сряда) на в. „Телеграф“ и неговото сп. „Чудеса и Вяра“. Не изпускайте още уникални и интригуващи четива в списанието за духовност на България, което излиза всяка сряда с вестник „Телеграф“.
Любомир Старидолски
