Н а 1 октомври се чества големият християнски празник Покров Богородичен. Денят се свързва с явяването на Света Богородица в църквата във Влахерна (дн. Истанбул) на тази дата през 911 г. Това се смята за доказателство, че и след Успението си Дева Мария продължава да се застъпва и да се моли на Исус Христос за хората и да им помага.
Преданието
Според църковното предание по времето на император Лъв Премъдри арабите нахлуват във Византия и обсаждат Константинопол. По това време в храма в местността Влахерна се пази безценна християнска светиня – една от дрехите на Пресвета Богородица. Край нея се събират много вярващи, за да молят Господ за защита. Според легендата един от множеството - свети Андрей Юродиви - съзира, поглеждайки към купола на църквата, самата Богородица. Показва я на своя ученик блажения Епифаний и той потвърждава, че също я вижда. Двамата са изумени от гледката, забелязвайки, че във въздуха Пресвета Богородица е заобиколена от ангели, апостоли и пророци. Тя коленичи и се примолва на Бог Син, после се изправя и като си сваля връхната дреха, издига това покривало над присъстващите в знак на защита. Твърди се, че след това знамение арабите са отблъснати от града.
Забрава
Предполага се, че денят е честван от православните църкви известно време, но по-късно е забравен. Той обаче оцелява в Киевска Рус благодарение на княз Андрей Боголюбски, който около 1164 г. построява една от най-красивите църкви в град Владимир, която нарича "Покров Богородичен".
Негово светейшество отслужва Света литургия в столичния храм Покров Богородичен.
След това много други руски църкви и манастири също носят името на Покрова на Пресвета Богородица. Оттам празникът е заимстван и в Българската православна църква през XIX век. Затова днес църкви и манастири са посветени на това събитие и у нас. Техният брой не е голям, може би се броят на пръстите на едната ръка, но са станали пристан за храбри жени и забележителни молителки.
Благотворителност
На 22 декември 1929 година с голямо тържество в София е осветен храм „Покров Богородичен, Радост на всички скърбящи“. Храмът е построен по инициатива на комитет, основан от Йорданка Филаретова през 1909 г. Той е сформиран с основната цел създаването на приют за бездомни, самотни и възрастни хора. Самата изгубила на 20-годишна възраст своя съпруг просветния деец Сава Филаретов, а по-късно и сина си Владимир, тя иска да сподели страданията на нещастните и да им създаде радост. От този момент нататък всичките усилия на видната столичанка са насочени към осъществяването на това благородно дело. Когато не намира съдействие от страна на институциите и политиците, тя привлича свои познати и приятели и на тях възлага да осъществят мечтата й. Основава се комитет, приема се устав и се започва работа.
Търг
В желанието си по-скоро да осъществи идеята за откриване на приюта комитетът решава да продаде дворното място в столицата, подарено от Филаретова. Неколкократно е обявяван търг, но никой не предлага достатъчно висока цена. Тогава един от членовете на комитета предлага върху парцела да се построи здание, което да се дава под наем. От приходите му е трябвало да се „издържа за вечни времена приют“. Комитетът ипотекира имота, който се намира на площад „Света Неделя“, и през март 1911 г. се полага основният камък на Доходното здание.
Приют
Едновременно с това започва и строителството на сградата на приюта. При полагането на основния камък още една благодетелка - Зинаида Денкова, подкрепя каузата, като дарява 5000 лева, а по-късно и своята къща на улица „Патриарх Евтимий“. На Кръстовден 1914 г. става официалното откриване на приюта. В него се настанява Филаретова заедно с трите бедни жени, за които дотогава тя се е грижила в своята къща. По-късно се подслоняват още 15 бедни и бездомни хора от различни градове на България.
Йорданка Филаретова посвещава целия си живот на бедните.
Скоро работата на комитета „Радост за всички скърбящи“ става известна в цялата страна. Броят на желаещите да постъпят в приюта непрекъснато расте и той вече не успява да побере нуждаещите се. Тогава Филаретова и нейните съмишленици решават да вдигнат още по-голямо здание. Но войните и последствията от тях забавят строежа. Едва през 1926 г. отваря врати ново помещение за 160 души. Днес там се помещава медицинският колеж, носещ името на Йорданка Филаретова. Скоро започва и строителството на голяма църква, посветена на Света Богородица. Това е една от заветните мечти на основателката. Храмът е завършен през 1929 година и на 22 декември с голямо тържество е осветен с името „Покров Богородичен“. Случайно или не това си остава единствената емблематична църква с това име в цялата Софийска епархия.
„Бабите“
В самия център на Самоков се намира манастирът „Покров Богородичен“, известен като „Бабите“. Той също се превръща в средище на благотворителност и подкрепа на ближния от страна на жените. Прелюбопитен факт гласи, че дякон Левски основава тук първия женски революционен комитет през 1871 г. Начело на комитета застава сестра Евдокия. Днес святото място е единственият запазен в града автентичен комплекс от епохата на Възраждането. Пази се и скривалището, в което се е укривал Апостола на свободата.
Левски основава комитет в Самоковския манастир.,
Началото на светата обител е поставено през далечната 1772 г., когато в града пристигнала баба Фота, приела монашество в Русия. След завръщането си тя подарила имотите си на Рилския манастир и до смъртта ѝ през 1844 г. била игуменка. Неин внук е основоположникът на българския периодичен печат Константин Фотинов.
От самото си създаване женският метох станал средище на духовност и просвета. В средата на ХІХ в. там вече живеели около 100 монахини и послушнички. В манастира често постъпвали богати овдовели чорбаджийки от Самоков. Със собствени средства те си построявали килии и вземали под покрова на Богородица дъщери, внучки или бедни роднински момичета. Калугерките по онова време се издържали с предене и тъкане. Те не се занимавали с показна благотворителност, но и от никого не искали помощ.
През 1837-1839 г. в манастира била издигната внушителна каменна църква, а самата света обител била обградена с висок зид. Постепенно се оформил цял комплекс с жилищни и стопански сгради. Съборната църква била осветена през 1839 г. Предполага се, че е дело на тревненския първомайстор Димитър Сергьов. Дело на самоковски майстори са позлатените резби на иконостаса и балдахина над светия престол - единствените подобни в България. Икони за църквата е рисувал Димитър Зограф от Дебърската художествена школа. В нартекса може да се види стенопис на Пресвета Богородица, дело на Захарий Зограф. Има и икони от Христо Димитров, бащата на Захарий Зограф. По свода на църквата са запазени следи от възрожденски стенописи.
Метохът в Самоков бил едно от огнищата на просветата в района. Още в средата на XIX в. монахините открили към манастира килийно училище за девойки, в което се обучавали на четмо, писмо, смятане, гръцки, вероучение и пеене, а също и на тъкане, шиене и везане.
Ресилово
Доста интересна е и историята на Ресиловския манастир. Тя започва от началото на XX век, когато в полите на Рила планина се заселва подвижницата Елена от Варна, известна със строгия си отшелнически живот. Към нея се присъединили шест послушнички. Изграждането на храма „Покров на Пресвета Богородица“ започва през 1932 г., а мястото на строежа било показано от самата Пресвета Богородица със знамение. Доброволни пожертвования давали хора не само от Дупнишка духовна околия, но и от Русе, София, Казанлък, Самоков. Значителна сума дарил и цар Борис III. Храмът е завършен и на 21 септември 1940 година тържествено е осветен от Негово Преосвещенство Знеполския епископ Флавиан. Светини за манастира са изложените за поклонение частици от мощите на св. Екатерина, св. Пантелеймон, св. Варвара, св, Харалампий и св. Ксения. Донесени от Зографския манастир икони на Божията майка се пазят в манастира, като и до днес Божията благодат извършва чудеса за пристъпващите с вяра към тях. През времето на комунизма манастирът преживява изключително тежки години, като монахините са принудени да живеят в нищета.
Ресиловският манастир Покров Богородичен е възстановен с помощта на цар Борис III.
През 1994 година в обителта започва ново строителство, ремонт и реконструкция на съществуващите сгради. Съградени са два нови параклиса „Свети Дух“ и „Свети Архангел Михаил“, а на 20 октомври 2013 г. е извършено пълното освещаване на ремонтирания съборен храм „Покров Богородичен“. Точно преди обителта има чешма с благословена и лековита вода.
Князът
„Покров Богородичен“ е наречен и манастир до Свищов. Той е възникнал до аязмо, използвано още от римляните от древния град Нове. Бил е нееднократно разрушаван по време на османското владичество. Една от легендите за това време разказва за княз Щербан Кантакузин. Той бил управител на васалното на Османската империя Влашко през 1678-1688 г., а съпругата му Мария Руста била българка. Неговите врагове успели да го изкарат враг на тогавашния султан Сюлейман II, който го отстранил от поста. Тръгнал да се прибира в Цариград, но междувременно научил, че неговите противници се готвят да го убият. Спрял в Свищов и вдигнал със свои пари разрушения манастир, след което се върнал в столицата. Там той успял да се справи с обвиненията срещу него и бил оправдан от султана. Така Господ се отблагодарил за богоугодното дело. Храмът е прочут из цялата страна с чудотворната икона на Света Богородица.
Черквата „Покров на Пресвета Богородица“ се намира в централната част на горната махала на село Горна Диканя. Тя е възрожденска от 1866 г.
Старостилци
Княжевският манастир, който в момента гравитира към Старостилната църква, също носи името на това Божие чудо. Там празнуват по стар стил на 14 октомври, когато е Петковден.
В Княжевския манастир службите следват Юлианския календар.
Обителта е основана в края на 50-те години на ХХ век от руския архиепископ Серафим Соболев, канонизиран през 2016 като свети Серафим Софийски Чудотворец. Първата игуменка на манастира е белоемигрантката Серафима Ливен, дъщеря на княз от балтийско-немския род Ливен.
Нейни съвременници разказват, че калугерката е била забележителна жена и ревностна християнка. В годините на атеистичния режим именно тя се явява един от стълбовете на православието в България, като става духовна майка на много българи, в това число и на владици.
Разпятия в бутилки показват в Айдемир
Една от най-новите обители у нас, посветена на чудото, извършено под Покрова на Пресветата Дева, се намира до силистренското село Айдемир. Тя е построена през 1996 г. с помощта на епископ Генадий Чекотински, след като земите на манастира са върнати.
Христос е разпънат в бутилки в Айдемирския манастир.
През 2001 г. четирима студенти по иконография от Великотърновския университет изписват наоса на храма. В църквата могат да се видят иконите на 12 древнопросияли светци от днешна Силистра и мощите на един от тях - свети Тезий. Но най голямата забележителност е уникалната колекция от различни по големина стъклени шишета от всички краища на света с красиво изработени разпятия в тях.
Скит пази икона на Пресветата Дева
А най-малката обител „Покров Богородичен“ е скит, подчинен на Калоферския манастир. Известен е още като „Малкото манастирче“, защото е разположен на по-малко от километър от манастира майка „Рождество Богородично“.
Влашки княз избягва смъртта в свищовската обител.
Според легендата той е наследник на съсипания през XVI век от турците Голямоселски манастир. Тогава единственият оцелял монах съхранил иконата „Рождество Богородично“ и я скрил в скалите на местността Белите брегове.
Влашки княз избягва смъртта в свищовската обител.
По-късно негови последователи съградили манастира в долината на Бяла река, а на мястото на колибите си на хълма построили скита „Покров Богородичен“. Скитът е дело на тревненски майстор, но бил отново разрушен от турците. Църквата е възстановена в днешния си вид през 1897 г.
