Н а Шестата Неделя след Неделя подир Въздвижение на Честния Кръст в храмовете се чете притчата за бесноватия (бесноватите) от Гадара.
Евангелието
В Евангелието Светите Марко и Лука говорят за един бесен, а Свети Матей за двама. Изследвайки навремето тази незначителна разлика, Свети Йоан Златоуст отбелязва, че няма противоречие между евангелистите. Такова несъгласие би имало, ако евангелистите Лука и Марко бяха подчертали, че само един е бил бесноватият, а не двама. Лука и Марко само слагат акцент върху този, който бил в многократно по-тежко състояние от другия с него, имал нечовешка сила и бил особено свиреп. Такова едно тълкуване е логично и е възприето от Църквата.
Обсебените
И тъй, след като извършил много чудеса в Капернаум, Иисус заповядал на учениците Си да отплуват на източния бряг на Тивериадското езеро (Лука 8, 22). А когато стигнал там, сред пущинаците на скалистия морски бряг те срещнали двама бесновати, които от много години страдали от мъчителното действие на зли и бесни духове.
В иконографията библейският разказ се рисува в едно изображение.
Те били с ужасен вид, гневни и свирепи тичали из усоите и замеряли с камъни онези, които минавали през тия места. Никой нямал смелост да се изпречи на пътя им.
Демоните
Бесовете вече знаели, че трябва да напуснат обладания от тях човек, въпреки че Съдният ден Божий още не бил настъпил. Затова подтикнали единия си пленник (именно този момент поражда различията в Евангелието - б.р) да се доближи до Христа и да завика: какво имаш Ти с нас, Иисусе, Сине Божий? Нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време“ (Мат. 8, 29).
Но Христос бил непреклонен:
- Зли и нечисти духове! Напуснете тия човеци!
На заповедта Иисусова бесовете отговорили с молба:
- Позволи ни да отидем в стадото свине, което пасе наблизо.
Иисус им позволил. И когато те влезли в свинете, последните започнали да скачат и да беснеят, след което се сурнали по брега надолу и се издавили в морето (Лука, 8: 31-33).
Страхове
Свинарите, щом видели станалото, от страх побегнали и отишли в близкия град Гадара, където разказали всичко на тамошните жители. Веднага гадаринци излезли при Иисуса и започнали да Го увещават да си отиде от пределите им. Христос се натъжил, но не възроптал, а се качил на кораба с учениците Си и отплавал на север.
Свинското стадо отнася демоните в морето.
Дали добре постъпили гадаринците, като отказали да приемат Иисус в пределите си, и защо не го допуснали да остане при тях? От какво се побояли те? Дали от това, че Той може да им причини други по-големи нещастия, или от това, че имал необикновена и неземна сила?
Гадаринците не приели Христа, понеже, ръководени от груб, егоистичен дух, не познали в Него Спасителя на света. В чудото с изцеряването на двамата бесновати те не видели и не разбрали на каква висота чрез постъпката Си Иисус издига човека.
Ценности
За спасението на две човешки души Иисус не пожалил цялото стадо свини, като по този начин показал, че човек е по-ценен от всичко друго и че за него си заслужава да се правят големи жертви. Гадаринците не разсъждавали така за тази ценност. За тях животните били по-скъпи от хората и всичко се свеждало до надпреварата в натрупването на материални блага. Те се уплашили да не би Христос, оставяйки при тях, да им причини нови материални щети. Ето защо дошли и застанали пред Него и Го помолили да напусне земите им. Гадаринците не почувствали, че Христос е Оня, Който наспорява труда на човека и го възнаграждава щедро. Те не приели, че Той е мир и тишина и че словото Му прониква в душите като живително дихание.
Няма разумен човек, който да се съгласи с поведението на гадаринците и да ги оправдае. Въпреки това днес мнозина продължават да повтарят тяхната постъпка. По живот и действие напълно се оприличават с тях. Малцина са днес ония, които търсят Иисуса и се интересуват от Него. Христос отдавна е изгонен от международните дела. Но той липсва и в междучовешките отношения, изгонен е от домовете ни. В наше време за огромното мнозинство от хората „стадото свине“ е по-ценно, по-скъпо от спасителния дух на Христа.
Да изгоним злото от себе си
Бесовщината е пуснала дълбоки корени и прозира навред в делата ни, в мислите ни, в живота ни, както е писал великият руски писател Достоевски. Злите духове на лъжата, на измамата, на лукавството, на омразата, на кражбите и раздорите се ширят и загрозяват цялата наша земна действителност. Децата от малки се превръщат в слуги на злото. А от тях очакваме своите бъдещи управници, духовни и политически водачи. Но знае се какво става, когато сляп води слепците - всички падат и се погубват в бездънната яма (Матей, 15:14). Искаме ли да не се държим като гадаринците, трябва да се обърнем към Иисус и да извикаме: Господи, ела при нас и ни избави от бесовете.
