Н а 5 неделя след Възкресение, която тази година е на 2 юни, в храмовете се чете притчата за самарянката. Поуките от нея звучат особено актуално в днешното тревожно време на войни, религиозни и расови конфликти. Но така е действал Божият син – с притчи и беседи е давал напътствия как човек да живее в мир и любов чак до свършека на света.
Самарянката остава в църковната история като света Фотиния.
Еретици
В библейското време самаряните са живеели на юг от Галилея и на север от Юдея в палестинската ивица от Средиземно море до река Йордан. Самаряните не са израилтяни, а смес между асирийски преселници и завареното от тях немногочислено израилско население.
Те признавали само Мойсеевото Петокнижие без останалата част от Стария завет. Това разкъсване на Божието ветхозаветно слово въвеждало самаряните в идолопоклонство, още повече че преселниците от Асирия идвали заедно със своите идоли. Поради това и голяма е била враждата им с юдеите, които ревностно пазели вярата си.
Срещата
Веднъж Господ Иисус Христос преминава през Самария на път за Галилея и се спира при кладенец близо до град Сихар. На кладенеца идва една самарянка да си налее вода. Иисус й казва: "Дай ми да пия". Самарянката се учудва, че един юдеин говори с нея и даже я моли за вода, тъй като знае за непримиримата вражда между двата съседни народа – самаряни и юдеи. Христос отново се обръща към самарянката: "Да би знаяла дара Божий и кой е Оня, Който ти казва: дай Ми да пия, ти сама би изпросила от Него, и Той би ти дал вода жива" (Йоан 4:10).
Алегория
Под алегорията "вода жива" Господ разбира Себе Си и Своето учение. Така Той сочи на хората, че трябва да оставят враждите помежду си и да се обърнат към Него, към истинния път за спасение. Господ показва още, че трябва да обичаме и своите врагове, че трябва да правим добро и на тези, които ни мислят злото. Неспазването на неговите завети личи и днес, 2000 г. по-късно, с ужасни последствия, на които сме свидетели с войни и вражди в много точки по света - Украйна, Палестина, дори в съседна нам Македония.
Спасението
В хода на разговора си със самарянката Господ й дава да разбере, че Той е Месията, който трябва да дойде, че благовестието Божие, спасението Христово за света не е привилегия само за юдеите, за едно избрано малцинство, а е за всички хора, колкото и грешни да са те.
Хвърлили Фотиния в кладенец
Църковното предание разказва по-нататъшния живот на самарянката, чието име било Фотиния. Тя не само станала християнка, но и започнала да проповядва Словото Божие в такива важни центрове на древната култура като Коринт и Рим. При царуването на римския император Нерон срещу християните било повдигнато жестоко гонение. След мъченическата смърт на светите първовърховни апостоли Петър и Павел езичниците започнали да издирват тези, които били научени от тях на вярата в Христа. В това време Фотиния, която живеела тогава в африканския град Картаген заедно със сина си - Иосия, безстрашно проповядвала Христовото Евангелие. В същото време по-големият син на Фотиния на име Виктор мъжествено се биел във войната на римляните срещу варварите и след нейния край бил назначен от императора за началник на войската в град Аталия с поръчението да подлага на мъчения намиращите се там християни. Той обаче не само отказал, но и покръстил своя началник Севастиян.
Нерон заповядал да подложат Фотиния и цялото й семейство - двамата синове Виктор и Йосия и четирите им сестри, на най-жестоки мъчения и люта смърт. Самата Фотиния след ужасни изтезания била хвърлена в кладенец. При кладенец някога тя получила от Христа своето първо духовно озарение и изпила първата чаша "жива вода", течаща във вечния живот. И пак кладенецът й послужил като врата, през която тя действително преминала във вечния живот.
