За българските писатели, издатели и преводачи името на живеещия в София Джонатан Дън отдавна не звучи чуждоземско. Той говори и твори на перфектен български и дори служи в родните храмове. Дън е възпитан в лоното на Англиканската църква, той не само преминава в православието, но и започва да служи като иподякон.
Неговата съдба наистина е необикновена. Животът го довежда преди 19 години в България, където намира любовта на живота си - поетесата Цветанка Еленкова, с която се радват на 16-годишния си син Габриел. Дън превежда от български, галисийски, испански и каталунски книги на Яна Букова, Енрике Вила-Матас, Цветанка Еленкова, Мануел Ривас, Карме Риера и Алисия Хименес-Бартлет за издателства "Рандом Хауз" (Харвил Секър) и "Шуустринг Прес" във Великобритания; "Европа Едишънс", "Ню Дайрекшънс" и "Овърлуук Прес" в САЩ. Преводите му са били номинирани за Наградата за превод "Оксфорд-Вайденфелд", за Наградата за чуждестранна проза "Индепендънт", за Международната награда "IMPAC" и за Писателската награда "Уорик". Автор е на "ДНК на английския език" (2007), книга за кода на думите в английския език, и на стихосбирката "Въпреки това" (2004). Директор е на издателство „Смол Стейшънс („Малки гари“). А на 2 юни бе представена последната му книга „Седем кратки беседи за езика“.
- Господин Дън, разкажете нещо повече за себе си, откъде е вашият корен?
- Роден съм през 1968 г. в историческия град Кингстън на река Темза, днес квартал на Лондон. Той заема особено място в британската история. Тук през 925 г. е коронясан крал Ателстан, седящ върху Камъка на съдбата, който според много учени се смята за автентичния. Ателстан е първият крал на обединена Англия, след като побеждава съюза на викингите и Шотландия при Йорк в битката при Брунанбур. Тук са коронясани също крал Едред през 946 г. и крал Етелред през 979 г. Завърших класическа филология в Оксфорд. След това преподавах английски език в Испания, където започнах да превеждам от испански, галисийски и каталунски за различни британски и американски издателства. Преди 19 години дойдох в България и останах тук. За мен тази промяна беше много важна. Дотогава гледах на света от позициите на един човек от Запада. Но тук видях нещата по друг начин. След като за няколко месеца научих български език, видях в друга светлина и родния си английски. И оттогава имам чувството, че вече наистина съм „вътре“ в него. Това за мене е много важно, защото, както гледаме на света, така и той гледа на нас. И тогава ние имаме контрол върху него. Но това става само ако влезеш „вътре“ в езика и станеш част от него. Това всъщност е голямата разлика в живота ми преди и сега - да имам контрол върху думите, които използвам. Според мен това е връзката между езика и Сътворението.
- Това ли ви обърна от протестантизъм към православието?
- Родителите ми са много религиозни хора и аз съм възпитан в лоното на Англиканската църква. При това в традициите на т.нар. „висока църква“. Тя е е по-близо до католическата традиция по строгост на йерархичните отношения и до разбирането за спасителната сила на Църквата и за необходимостта от участието в Нея като Тяло Христово. Богослужението също се приближава повече до католическата меса. Запазват се смисълът и обредите, свързани с кадене на тамян, със светената вода, богослужебното одеяние и др. Така че не е съвсем правилно да се нарича протестантска църква.
- А близка ли е тя до православната традиция, доколкото тя е също поместна църква?
- Има някои прилики, но като цяло не е толкова близка. Православната йерархия е много по-стройна и силна. Освен това Англиканската църква не изисква редовна изповед, а само 4 пъти в годината. Има разлика и във вземането на причастие. Православието е много по-строго и изисква много повече от човека. Мисля, че в Англия много хора ще се обърнат към него. Но за съжаление те нямат лесен достъп до православни храмове. В смисъл, не че липсват такива, но те са на съответната поместна църква – български, руски, гръцки, сръбски и т.н. Те са насочени към духовното обгрижване на диаспората и се служи преди всичко на съответните езици. Трябва да пътуваш 2-3 часа до църква, в която службите са и на английски. Затова Българската православна църква (БПЦ), а и другите православни църкви трябва да направят така, че не само да обгрижват вярващите мигранти от своите страни, но и да привличат местните хора.
- А защо това не се случва сега?
- Мисля, че православните църкви и особено БПЦ някак си са се вторачили в себе си. Смятат се за самодостатъчни и са изгубили този евангелски дух. А специално БПЦ не прави и нищо, за да популяризира българския опит и традиция в православието. На Запад има много преводи на трудовете на руски, сръбски румънски, да не говорим за гръцките богослови и църковни историци. От българските – почти нищо. Затова и никой не знае за историята, традициите и богословския принос на Българската православна църква. Знам, че всичко опира до средства. Но ето, в Германия, в Щутгарт наскоро БПЦ придоби храм за 642 000 евро. Значи пари има. Чудесно е, разбира се, БПЦ да има собствени храмове зад граница, но с подобна сума може да се направи много за пропагандата на българското православие. Дори да вземем само българските манастири, които са над 140, и в някои от тях са запазени уникални стенописи, като например този в Сеславския манастир. За тях има издаден вече албум, но никой не ги познава по света. Защото няма кой да спонсорира превеждането и издаването на албума на английски. И това важи не само за богословските книги, но и въобще за трудовете на българските учени и писатели. А видяхте какво стана с романа „Времеубежище“ на Георги Господинов. Превърна се в световен бестселър и милиони хора научиха, че има страна, наречена България.
- Кое привлича вярващите от различните реформирани църкви, нека ги наречем така най-общо и коректно, към православието? В САЩ например наскоро бе отбелязан ръст на хората, които преминават в православие.
- Аз съм англичанин и бивш англиканец. Не съм бил в САЩ и не съм запознат с това, което става сред вярващите в различните протестантски църкви в Америка, пък и другаде. Но предполагам, че те са привлечени от духовността и символиката на православното богослужение, на всичко това, което се прави пред олтара. Те търсят нещо различно, може би мистиката на православните обреди. И сигурно ще станат много повече, ако имат достатъчно познания. Но за това вина си носят, както вече споменах, и православните църкви. В Университета в Кеймбридж има двегодишен курс по богословие. В него се говори за католицизъм и протестантизъм, но почти нищо за православие.
- Лично вие как стигнахте до православието?
- Аз живях 8 години в България, преди да стана православен. Не беше лесно за мене да взема това решение, защото, както вече казах, съм от традиционно англиканско семейство. Но накрая почуствах, че трябва да отворя тази врата към Бога и да стана православен. Една неделя, през май, след като цяла седмица валя дъжд, се добрах до Лопушанския манастир, където тогава игумен беше дядо Сионий. Той вече няколко пъти ме бе уговарял да стана православен. Аз упорито му отказвах, но този ден отново ме покани и казах „да“. И после станах иподякон, а последните 5 години служих в „Света София“ в столицата с отец Сава Кукудев. Това е един чудесен свещник, изпълнен с много любов към хората и стремящ се да ги увлече и те активно да участват в живота на църквата, а не просто да присъстват редовно на литургиите.
- Лесно ли се справихте с българския богослужебен език?
- Аз съм православен от 11 години, но никога не съм служил на родния си език. На български, руски, гръцки, дори грузински, но не и на английски. Бих искал един ден да служа на английски.
- Последната ви книга се нарича „Седем кратки беседи за езика“. Какво разбрахте за същината на словото като преводач?
- Ние даваме смисъл на думите, но думите сами имат своя смисъл. Давам ви пример с думата „живея“ на английски – live („лив“). Но ако я прочетем обратно – става evil („ивъл“), което значи “зло, дявол“. Така че всяка дума има извор или към добро, или към злото. Смисълът е вътре в думата, но ние винаги искаме да имаме контрол върху думите, искаме да сме автори. Да казваме: „Това е мое, това е моето право и ако не отстъпиш, ще има война“. Което за съжаление става от хилядолетия и продължава и днес. Думите право и война са много близки, ако пак ги обърнем (war).
Автор на думите е само Бог, който чрез Христос ни ги превежда чрез своите притчи, а след нашата смърт ни въвежда във вечния живот. И ето най-силният пример за това. Ако обърнем думата dogma („догма“), тя става am god - “аз съм Бог“ (от англ. ез.).Това е смисълът на думата „догма“. Няма нужда да знаем повече. И това е закодирано в Изход, 3:14: „И Бог рече на Моисея: Аз съм Оня, Който съм. Рече още: Така ще кажеш на израилтяните, Оня, Който съм, ме изпрати при вас“. Много пъти хората са ми казвали: „Джонатан, това е само игра на думи!“. Не е така – това е нещо много дълбоко, закодирано в езика.
- Но това, което обяснихте, важи само за английския език, нали?
- Има го във всички езици. И то, разбира се, ще звучи различно, чрез други думи, но смисълът ще бъде един и същ. Защото Истината е една.
- Мислили ли сте дали ще останете завинаги да живеете в България?
- Това не зависи от мен. България е прекрасна страна, тук достигнах до своите духовни прозрения. Тя има особено излъчване. Не случайно Свети император Константин Велики е построил Сердика, която е наричал моя Рим. Но всичко решава Бог, а неговите пътища са неведоми.
Константин Събчев
