С в. Атанастасия Римлянка е една от първите монахини в света. Идната неделя (29 октомври) Църквата почита паметта й.
Обител
През III век някои християнки от Рим в желанието си напълно да се посветят на Бога се свързали помежду си и заедно се заселили на едно място, недалече от града. Избрали си за ръководителка в духовния живот една стара мъдра жена на име София, известна с високото си благочестие. Под нейното ръководство водили строг живот, предадени на молитва и труд. Отказали се от брак, те създали първообраза на женските манастири.
Орис
При София се възпитавала девойка на име Анастасия, която на тригодишна възраст останала без родители. София била за нея като втора майка. Грижела се за възпитанието и образованието й. Научила я на християнските истини, на евангелските добродетели. Била кротка, трудолюбива, винаги молитвено и благоговейно настроена. Анастасия станала на 20 години и се прочула със своята красота. Много знатни римски граждани я искали за съпруга. Но тя отхвърляла предложенията им, защото била решила да се посвети изцяло на Бога.
Разпит
По това време император Деций (249-251) започнал жестоко да гони християните. Фанатизирани езичници донесли на римския управител, че в едно уединено място между бедните и живеещи без мъже жени живее някаква девойка Анастасия, подобна на която по красота няма в целия Рим.
Император Траян Деций жестоко преследвал християните.
Като чул за красавицата, военачалникът незабавно изпратил слугите си да я доведат и започнал да я разпитва:
От какъв род си, от каква вяра си и как се казваш?
Като навела очи, светицата отговорила с тих глас:
- Аз съм дъщеря на един от гражданите на град Рим, възпитана съм в християнско благочестие, а името ми е Анастасия.
- Това име е необичайно за римляни, не зная какво означава Анастасия?
- Анастасия - отвърнала светицата - означава "възкресение", тъй като Бог ме възкреси, за да говоря против теб дотогава, докато не надвия твоя баща - сатаната.
Военачалникът започнал да я увещава:
- Девойко, аз щадя младостта ти и не искам да погубвам красотата ти. Послушай ме като баща, който желае разумно да те посъветва. Защо си се прелъстила от вредното християнско учение и напразно погубваш годините си, лишавайки се от добрия живот и от насладите, които боговете са дали за радост на хората? Каква ще е ползата ти от това, доброволно да се предаваш на мъчения и смърт заради разпнатия? Не е ли по-добре да се поклониш на нашите безсмъртни богове, да си вземеш честен и благороден мъж, да се веселиш сред наслади, да се радваш на деца, да живееш сред добри хора в слава и чест, да притежаваш много имоти, злато и сребро и да не погубваш в крайна бедност и нищета живота си, дарен ни от боговете за благополучно съществуване.
На тези думи света Анастасия отговорила:
- Моят мъж, моето богатство, моят живот и моето веселие е моят Господ Иисус Христос, от когото ти не ще ме отвърнеш със съблазнителните си думи, не ще ме прелъстиш, както змията прелъстила Ева, не ще усладиш за мен горчивата ви гибел и със страх от мъчения не ще ме отлъчиш от моя Господ, заради когото, ако би било възможно, съм готова сто пъти да умра!
Инквизиции
Разяреният владетел заповядал да я бият по лицето, като повтарят думите: "Така ли трябва да отговаряш на светлейшия владетел?". След това, като желаел да я посрами, той заповядал да разкъсат дрехите й. Била разтегната и привързана към четири стълба надолу с лицето. Под нея запалили огън със сяра и смола, а по гърба я биели безмилостно с тояги. Били я дотогава, докато палачите изнемогнали. След това, като я отвързали от стълбовете и я снели от огъня, я привързали към едно колело и въртейки колелото, счупили всичките й кости и изпокъсали всичките й сухожилия. Тя се помолила на Господа: “Прибежище мое и защитнико мой, не отстъпвай от мен, тъй като душата ми изнемогва от болки и костите ми са съкрушени.“
Чудото
След тази молитва колелото изведнъж се спряло и светата мъченица, отвързана от невидима сила, се оказала напълно здрава и невредима. Всички, които били там, били страшно изумени при вида на това чудо. А военачалникът не само че не се вразумил, тъй като злобата му го била заслепила, но с още по-голяма свирепост отново започнал да измъчва светицата с други мъчения. Той заповядал, като я окачат, да стържат ребрата й и да разкъсват тялото й, да отрежат с бръснач гърдите й, да изтръгнат ноктите от пръстите й, после да отсекат ръцете и нозете й, а също да избият всичките й зъби. Накрая военачалникът заповядал да изведат светицата извън града и да отсекат с меч честната й глава. По такъв начин светата и достохвална Христова великомъченица Анастасия извършила мъченическия си подвиг.
Ангел Господен посочил къде е тялото й
Святото тяло на мъченицата било оставено без погребение, за да бъде изядено от птиците и от зверовете, но под Божието покровителство то се съхранило непокътнато. С настъпването на нощта един ангел се явил на блажената старица София и й наредил да вземе лежащото на полето извън града тяло на света Анастасия. София, като взела чисто платно, излязла от манастира и ръководена от самия Бог, дошла до мястото, където се намирало тялото на духовната й дъщеря. Но тя била твърде слаба, за да го погребе на място или пренесе. Тогава по Божия промисъл се появили двама мъже, почтени на вид и според думите си християни по вяра. Като заварили старицата да плаче над тялото, й помогнали и го отнесли на едно почетно място, където погребали това скъпоценно съкровище.
