Н икой не е по-голям от хляба, гласи народната мъдрост. Затова жътвата е била най-важната за годината земеделска работа, съпътствана от множество обреди, чиято цел е да има по-добра реколта.
На чисти понеделник
Смятало се е, че е добре жътвата да започва на „чисти понеделник“ - ден, който е считан за лек и удачен за всякакви начинания. Рано сутринта всички по-млади от семейството, мъжете, както и наетите работници отивали на нивата. Стопанката оставала у дома, за да приготви празнична гощавка. Сред ястията задължително имало пита хляб и баница.
Според прастарото правило пръв зажънва нивата този от семейството, който има най-лека ръка и е най-пъргав и чевръст. С това се вярва, че цялата жътва ще бъде лека и ще приключи навреме.
Имало е традиция младата булка, омъжила се през зимата, да идва един ден да жъне на бащините си ниви. Вечерта бащата й дава сърпа, с който тя е жънала, докато е била в техния дом. Затова въпросната дъщеря се нарича „сърпарка“.
Първи сноп
Много настроение създава изправянето на първия сноп. От ожънатите в първия ден класове се връзва сноп, който изправят пред стопанина на нивата, а той с благословия за спорна жътва и берекет слага в поставена сред класовете шапка или кърпа парà и обещава богато възнаграждение при приключване на жътвата. Снопът се изнася на пътя и всеки, минал край него, хвърля в калпака или в простряна кърпа дребни монети.
Възнаграждение получават и онези жетвари, които първи открият „царя на нивата“ – това са едри житни стебла с два класа; наричани са още чаталести и се считат за символ на богата жътва и берекет.
Първият сноп се изправя пред стопанина
Жетварите се прекръстват с пожеланията: „Бог напред и ний подир негу!“ и „Бог да помага!“. След като зажънат, откъсват по един клас и го хвърлят напред в нивата с пожеланието: „Както бързо мина пред нас тоз клас, тъй бързо да стигнем до края на нивата!“ Младите пък хвърлят напред пера с пожелание: „Както са леки перата ни, тъй да е лека и жътвата!“
Брада
Тя приключва с „рязане на брадата“.
На някои места „брадата“ се сплита на плитка от двойни житни класове, които се запазват до края на жътвата. Те се завързват с червени конци, чесън и монети, които жъртварите наричат „брада на нивата", „богова брада", „коса" или „нивина". Този ритуал има и друг вариант. При него на последната нива на стопанина се избира малък участък от гъсти, здрави и прави стебла с едри класове. С върховете на сърповете се разкопава земята, почиства се от плевели, след което върху класовете жетварите измиват ръцете си – хем за берекет, хем класовете да омекнат. Изсипват се и трохите от торбите, с благословията: „Колкото мравки ядат от трохите, толкова хляб да има!“.
Гадания
Нареждат сърповете в кръг, след което най-възрастната жетварка изплита брадата, окичва я с много цветя и червени конци, копва със сърпа в земята, зарязва малко от брадата и хвърля сърпа през рамо. Същото правят и другите жетварки. Ако сърпът заеме положение като при жътва, стопанинът ще е жив и здрав и ще жъне и догодина, а ако падне наопаки, обвиняват го в мързел и нежелание да се труди. Брадата отрязва най-младата и сръчна жетварка, вдига я високо, благодари на бога за реколтата и здравето и я дава на стопаните, срещу което получава възнаграждение. Брадата се съхранява вкъщи, най-често до иконостаса, до следващата година.
Подбор
Житото, предназначено за семе, се прибира накрая. В средата на нивата се оставя място с големина на един квадратен метър. Докато се ожъне мястото, девойки пеят жетварски песни.
Когато се вършее житото за семе, брадата се разплита и класовете се разпръскват из хармана.
Кравай
С прибирането на реколтата обичаите, свързани с осигуряването на берекета и прехраната на семейството до новата реколта, не свършват. На много места се прави кравай от първото жито, смляно няколко дни след овършаване на реколтата. Занася се на чешмата, за да се „умие“ краваят. Това става с китка, състояща се от последната ръкойка, червено цвете и здравец. Първият къшей от кравая се пуска по водата, наричанията обикновено са: да няма главня по житата, валежите да са редовни, обилни и навременни, да няма градушки и бури.
Краваят се раздава на събраните на чешмата хòра с наричания и благословии – житата, царевицата, ечемикът да са високи колкото човешки бой и да са „тежки“ (пълни със зърно), а зърното да е едро като дренки и червено като жарта.
Ако на кравая се постави желязна парà от някой от присъстващите, се нарича работниците да са здрави като желязото. Благословии има и за добитъка, особено за воловете, защото без тях не може нито да се оре, нито да се сее.
Парче от кравая се заравя в първата бразда при есенната оран. Друго парче се запазва на иконостаса или на полѝцата, с вярването, че така хлябът в къщата няма да свършва.
Слабите класове спасявали от глад
На много места краваят се прави от житото, ожънато „на ачерман“, т.е. преди редовната жътва. Ако в дома не достигне житото, за да се изхрани семейството до редовната жътва, стопанинът обикаля нивите си и там, където по края на нивата житото е сято по-рядко и е узряло по-рано, се ожънва, за да се прехрани семейството до новата реколта.
