Н а 30 януари Българската православна църква тачи паметта на свети благоверни цар Петър Български (927-969 г.), син на цар Симеон Велики и внук на свети цар Борис-Михаил. Петър е единственият български цар светец освен Борис-Покръстителя. Според историка Константин Иречек в българската история Симеон си „спечелил место в реда на основателите на мощни царства, а Петър — между светците и пустинниците“.
По неговото време започва да се развива отшелническото монашеско движение, водено от св. Иван Рилски. От X век датират и корените на легендарното богомилство. Царят предприема първите гонения срещу тази ерес. От България и Византия богомилите започват да бягат, пренасяйки учението си по целия Балкански полуостров и дори в един момент достигат земите на днешна Италия и Франция.
Дебати
Дебатите около делото и личността на цар Петър избухнаха с нова сила и покрай сериала на националната телевизия „Войната на буквите“. Лентата дотук представя Петър като слабохарактерен човек, но дали историческата истина е била такава. Покойният проф. Божидар Димитров казваше, че не може да е слаб владетел този, който държи рекорда за най-дълго управление – 42 г. Историкът развиваше хипотезата, че Петър умело потушава бунтовете срещу себе си, а маджарите нарочно пуска на юг да плячкосват и отслабват Византия. Ето защо в хрониките никъде не се споменава, че Петър се е бил с тях, което навежда на мисълта за сключен таен договор.
Владетел
А относно обстоятелствата по взимането на властта, то историкът Константин Иречек пише, че бащата Симеон Велики бил женен два пъти. От първия брак той имал само един син, Михаил; втората му съпруга, сестра на болярина Георги Сурсувул, му родила трима синове: Петър, Иван и Вениамин или Боян. Без ни най-малко право Симеон лишил от престолонаследие най-стария си син Михаил, затворил го в манастир и назначил втория, Петър, за свой приемник под ръководството на Сурсувул.
След смъртта на баща си цар Петър сключва църковен брак на 8 октомври 927 г. в Константинопол с дъщерята на византийския император Христофор Лакапин и на Августа София – Мария Лакапина. Тя е прекръстена при венчавката на Ирина (на гръцки език „мир“) в чест на установения „дълбок мир“ между двете държави, който продължава над 40 години. Той обаче предизвиква недоволство сред българската аристокрация. Срещу младия цар се обявяват всички, които поддържат политиката на цар Симеон, разчитаща главно на военните действия срещу Византия, но походите изпразват хазната и костват много жертви. През 928 г. Иван, по-малкият брат на Петър, опитва да вдигне бунт срещу новия владетел, но действията му бързо са осуетени. Две години по-късно, през 930 г., подобен опит прави и първородният Симеонов син, Михаил, който успява да спечели известен брой привърженици в района на Долна Струма. Цар Петър обаче бързо се справя и с тази заплаха, с което се утвърждава на престола.
Петър не успява да запази напълно обширната държава, която наследява от баща си. Около 931 г. сръбският владетел Чеслав, който е пленник в Преслав, успява да избяга и вдига въстание. Цар Петър се примирява с възстановяването на сръбската автономия. Маджарите преминават през 934 г., 943 г., 948 г. и 958 г. през българските земи, за да ограбват богатите византийските провинции. А през 968 г от север България е нападната от киевския княз Светослав.
Клирик
Тогава според византийския летописец Лъв Дякон, като узнал за победата на Светослав над българската войска г., цар Петър получил апоплексичен удар, вследствие на който и починал на 30 януари следващата година. Но старобългарските паметници твърдят, че благоверният владетел, след като се отказал от царския престол, приел монашество и ревностно се подвизавал в някакъв манастир на столицата Преслав, където и мощите му лежали нетленни подир смъртта му.
Автокефалия
В унисон с опитите му да управлява по християнски с мир в една кръвожадна средновековна обстановка цар Петър отделя голямо внимание на Българската църква. През неговото царуване тя за пръв път получава състояние на автокефалност, изравнявайки се с другите независими църкви по онова време. По силата на сключения договор с Византия Българската архиепископия е канонично издигната на самостоятелна Българска патриаршия и архиепископът на Дръстър (днес Силистра) – Дамян, става първият български патриарх. Също така Византия окончателно официално признава царската титла на българския владетел. Така българската патриаршия успява да постигне големи успехи по отношение на интеграцията и разпространението на старобългарската култура и език сред останалите славянски народи. Благодарение на усилията на цар Петър Българската църква (с прекъсване през византийското владичество) остава най-могъщият стълб на православието сред славянските народи. Като мъдър владетел той продължил да води преговори и с Рим относно статута на българската държава и църква.
Против ересите
Неспирните бунтове, в комбинация с разкоша на официалната църква и тежките данъци, обаче довеждат до появата на ереси, поддръжниците на които призовават към отказ от светските блага. Впоследствие това движение получава в България названието богомилство. Цар Петър решително поддържа борбата, която води църквата срещу него.
Хронистите разказват, че докато царувал Симеон, павликяните имали малко значение в България; при Петър обаче обстоятелствата се променили. Около първата половина на неговото царуване като преобразовател на павликянското учение се явил поп Богомил, също наричан и Иеремия. Учението му смесвало източните догмати, образувани от смесване на сирийски, персийски и гръцки възгледи с християнски елементи.
Среща
През X век се появяват мъже, които се отдалечават от обществото в недостъпни гори и планини, за да живеят там като най-строги аскети, смятайки за излишно да вземат перото (или меча) в ръката. Един от най-великите сред тях е българският светец Иван Рилски. Според преданието Петър поискал да се срещне с него – да го види и да разговаря с него. Тръгнал със свитата си срещу течението на река Рилска и се изкачил на един висок връх в Рила планина. Невъзможно му било да стигне до пещерата на отшелника и затова изпратил двама от слугите си с дарове от злато и плодове да предадат желанието за среща. Скромен и смирен, св. Иван отклонил искането на царя. Той поръчал на слугите да запалят огън на върха, където се намирал царят. Това било сторено веднага, а от пещерата си свети Иван също запалил огън. Според легендата там, където се срещнал димът от двата огъня, долу на това място трябвало да се изгради манастир. Върхът, от който царят запалил огъня и след това дълбоко се поклонил на светеца, бил наречен Царев връх. И до днес се вярва, че мястото, дето е коленичил цар Петър, се познава по двете трапчинки на земята, останали от коленете му и там трева не никне. А дето си бил сложил короната царя, винаги расте голям венец от перуники.
Владетелят донесъл големи дарове на св. Иван Рилски. Последният приел плодовете, но върнал златото с думите: „За какво му е злато на този, който ограничава себе си даже в хляба и водата…“. По късно свети Иван написва писмо до Петър с духовни наставления: „Силата на царя е богатството, но за да се употребява то за оръжие и войска, а не за свое удоволствие, а повече, за бедните и голите, и бездомните.“
Писател
Навярно цар Петър е съставил известен брой прекрасни поучения с нравоучителен характер, тъй като авторът им именува себе си Петър монах, Петър цар, Петър някой си, Петър черноризец, Петър недостойний. До наше време се запазили две служби, съставени в негова чест, навярно към края на Х век: едната се пази в Зографския манастир и съдържа непълен канон и утренната, а другата се намира в Белградската народна библиотека и съдържа няколко стихове на вечернята и утренната. Известни са неговите писмени връзки с прочутия на онова време византийски подвижник свети Павел Латърски. За съжаление за светите мощи и за гроба на свети цар Петър днес нищо не ни е известно.
Продължава Златният век на книжнината
По времето на цар Петър продължава започналият при баща му „Златен век“ на българската култура/книжнина. Най-значимият паметник от това време са съчиненията на Презвитер Козма, написал „Беседа против богомилите“ и „За монасите“.
В „Беседа против богомилите“ той разказва за учението на поп Богомил и за неговите последователи, като, полемизирайки с тях, страстно атакува възгледите и поведението им, доказвайки, че те по никакъв начин не са угодни на Бога. Той ги критикува за това, че по различни причини не зачитат нито иконите, нито кръста, нито мощите на светците, за враждебното и неодобрителното им отношение към богатите, властта и църквата, както и към техните верни служители, и за това, че учат зависимите членове на обществото да не се подчиняват на господарите си. Неслучайно „Беседата“ се смята за първото запазено публицистично произведение в българската литература.
В „За монасите“ той осъжда онази част от тогавашната клир, която постъпвала и живеела по развратен или недостатъчно набожен начин. От времето на цар Петър са запазени и великолепни образци на църковната книжнина като Асемановото евангелие, Рилските листове (Рилски глаголически листове) Клоцовия сборник, Супрасълски (Ретков) сборник и др.
Братът Вениамин се прочу като маг
Най-малкият брат на цар Петър – Вениамин, е най-мистичната личност от нашето Средновековие, в която митовете се преплитат с реалните исторически факти.
Той е син от втория брак на Симеон Велики. Още с раждането и кръщението му се заражда първата мистерия около личността му. Името Вениамин означава вълк според библейските писания. Вениамин завършва Магнаурската школа. По същото време там учи и византийският престолонаследник Константин VII Багренородни, а техен учител е Николай Мистик. Учените смятат, че прозвището си Мага Вениамин е получил, защото е възпитаник на Магнаурската школа, а не магьосник.
