Н а 18 август честваме Успението на закрилника на българския народ св. Йоан Рилски. Живял през IX-X век, той е станал основоположник на българското монашество, като е извършил множество подвизи и чудеса. 1000 години след края на земния му път с неговото имe продължават да се свързват чудеса и реликви, места и знамения. И много загадки. В следващите редове ви предлагаме някои от най-любопитните.
Чудо
Едно от най-фантастичните предания е, че св. Иван Рилски се явил пред опълченци и войни при боевете за Шипка – рубикона от Руско-турската освободителна война.
Много от воините руси, украинци, белоруси са се молили всеки на своя светия, но най-вече на Господ Иисус Христос, пресвета Богородица, св. Николай и св. Серафим Саровски. Българите пък се уповавали на всички тях, както и на св. Иван Рилски Чудотворец. Религиозният водач Любчо Караджов разказва, че по спомени на белогвардейци при решителните боеве на Шипка се е случило чудо. На 23 срещу 24 август (11 срещу 12 август по стар стил) през 1877 г. на върха се явява покровът на Богородица. От едната му страна е стоял свети Серафим, а от другата – свети Иван Рилски.
„Това знамение реално обръща хода на войната и България се освобождава“, разказва възрастният мъж.
Успение
Кончината на светията на 18 август 946 г. се нарича успение. Тялото му е било положено на място в близост до пещерата в Рила, в която за последно се е подвизавал.
Според житието на праведника около 30 години след земната му кончина той се явил на игумена и поискал мощите му да бъдат извадени от земята. Когато братята отворили гроба, видели, че тялото на св. Йоан е нетленно – сякаш техният предтеча по вяра е бил заспал наскоро. Тогава наоколо се понесло благоухание. Оттук мощите на светеца тръгват да шестват по цял свят да правят чудеса и знамения.
Първата обител
Св. Иван се счита за основател на прочутия Рилски манастир, привличащ днес туристи и поклонници от цял свят. Малцина обаче подозират, че някогашният манастир се е намирал високо над сегашния. Точното му местонахождение все още не е добре проучено, въпреки че приблизителният ареал се знае – източно от пещерата, където св. Иван приживе се е подвизавал.
Скални килии
Той се родил в село Скрино през 876 г. Според популярната история, когато е бил на 25 години, родителите му умират, а той раздава на бедни и болни хора своята част от наследеното и става отшелник в планината. Изгонен е от местните поради някаква причина и отива още по-високо в Рила.
Около 901 г. се заселва над река Друшлявица, а скоро край него се образува цяла монашеска общност от хора, живеещи при сурови условия. Първите монашески килии са били землянки, както и изсечени в скалите наоколо дупки. Те съществуват и днес, но малцина са ги виждали.
Сегашната обител в памет на светеца е вдигната векове по-късно на около десетина километра по-надолу.
Небесен купол
Около местата, където св. Иван се е подвизавал, се е образувал цял култов комплекс. Централно място заема пещерата на отшелника. Освен вход тя има и нещо като таен изход – тесен отвор над склона, наричан провиралка. Миряни вярват, че който се провре през него, значи не е много грешен.
Молитвената скала на отшелника високо в Рила планина.
По-нагоре се намира изворът на св. Иван. Тукашни гидове разказват, че водата от него лекувала различни заболявания, в това число и онкологични. Най-високо в тази своеобразна църква с небе вместо купол се намира молитвената скала на свети Иван. Тя представлява огромен скален къс, сякаш паднал от Рая. Най-отгоре се различават дупки, за които се твърди, че са от колената на светеца, докато се е молил. Хора от близо и далеч идват да отправят своите молитви и да пипнат скалата за здраве.
Мощи
Най-много хора, разбира се, се стичат край мощите на светеца, които се пазят в католикона на Рилския манастир. Малцина подозират, че тази национална реликва лежи в два саркофага, сложени един в друг като матрьошки. По-старият ковчег вероятно датира от времето на цар Петър I (927-969 г.).
Изчезване
Мощите на светеца са задигани или изчезват през вековете. Първи данни за това има още от X-XII век. През 1183 г. унгарският крал Бела ІІІ плячкосва мощите и ги пренася в Естергом, тогавашната столица на Унгария. Те са върнати обратно в България като по чудо.
Има хипотеза, че при падането на България под византийска власт български монаси емигрират към далечните руски княжества, търсейки закрила. Те взимат със себе си десницата на светеца да ги пази, която изчезва. Друга прелюбопитна версия отпраща събитията към 986 година, десетилетие след като гробът вече е бил отворен. Според нея в битката при прохода Траянови врата в подкрепа на българските войски пристига киевска дружина. Тя била пратена от княз Владимир в помощ на цар Самуил.
При завръщането на киевци към родината им с тях решили да тръгнат седмина монаси от Рилския манастир. Те взели със себе си и десницата на св. Йоан Рилски, след което дирите й се губят.
Иван Дуйчев откри пещера на отшелника
Със светеца са свързани много чудеса на изцеление и знамения. Те се случвали както край мощите му, така и при различни извори и пещери в цяла България, за които се твърди, че приживе светията е обитавал. Една от най-тачените пещери, считани за лечебни, се намира над родното място на св. Иван според житието му – село Скрино. В близост се намира Руенският манастир, откъдето тръгва пътека за пещерата, в която св. Иван е започнал монашеския си живот.
Видният ни историк и филолог Иван Дуйчев се натъкна и на друга Йоанова хралупа. Легенда, записана от родния учен, гласи, че напускайки родното си място, отшелникът обикалял известно време из пустите места и манастирите край Струма и Витоша. Най-напред обаче се спрял при Земенския пролом на р. Струма до пещерата край село Гърбино. В нея той живял известно време, като се отдал на молитва и уединение.
В пещерата бяха открити графити от XIV век. В нея поклонници са изписали светеца с името свети Йован, смесица от църковното му име Йоан и народното Иван.
Любомир Старидолски
