У никален кръст, изработен лично от Уста Колю Фичето, се пази вече повече от век и половина във великотърновската църква „Св. св. Кирил и Методий“. На находката се натъкнал преди време Константин Фичев, прапраправнук на легендарния майстор строител. Споделя, че до информацията стигнал случайно, след като музейна служителка от Троян споделила, че във въпросния храм се пази свещник във формата на разпятие. То било дарено от славния възрожденски архитект малко след като храмът вече бил построен и открит.
Част от кръста на Колю Фичето.
Потомъкът на Фичето веднага посещава черквата, като на място информацията се потвърждава. В църквата действително се пази стар железен свещник във формата на православен християнски кръст. Това, което е по-интересно обаче, е, че на повърхността му има надписи, които категорично и недвусмислено доказват, че реликвата е била притежание на историческата личност. На лявото хоризонтално рамо е изписано „Колю“, а на дясното личи „Фичи“. А върху вертикалния елемент има надпис: „октобрь 5 VI“ и годината „1861“.
Потомъкът на строителя предполага, че кръстът е бил изработен от самия майстор, тъй като освен със строителство той се е занимавал като хоби още и с метална и каменна пластика.
Варуша
Църквата „Св. св. Кирил и Методий“ се намира в търновския кв. „Варуша“ в старата част на града. Тя е едно от творенията шедьоври на майстор Колю Фичето, като е и един от ранните реализирани проекти на църковни храмови сгради в България. Строителството започва през 1860 г., когато е бил положен първият камък в основите. В църковната кондика е записана и датата на това събитие, 10 март 1860 г. Ферманът на строежа е получен от султан Абдул Меджид. Градежът продължава около година – до 1861 г.
Заселници
Всъщност по това време в посочения район на старо Търново живеят заселници, дошли тук от съседни населени места и образували общност, известна като Кошарската махала.
Именно преселниците отблизо и далеч са събрали помежду си средствата, необходими за изграждането на черквата. Те са подпомогнати финансово и от Българската Екзархия, и от живеещите в Цариград българи.
Паметникът на Колю Фичето в Дряново. (вляво) Църквата Св. св. Кирил и Методий дипломната работа на възрожденския гений. (вдясно),
Не е случайно и мястото на новия Божи дом. Преди падането на старата столица под османска власт тук са се извършвали курбани в чест на св. Атанасий, който по-късно се приема и утвърждава като защитник на всички изселници и преселници. И до днес, векове по-късно, е запазен камъкът, върху който се е извършвало жертвоприношението.
Изпълнител
За изпълнител на християнския проект местните жители избират младия тогава и все още неизвестен строител Никола Фичев от Дряново, който току-що се е установил да живее в Търново. Всъщност храмовият градеж може да се приеме като „дипломната работа“ на зеления тогава дюлгер, защото след това звездата му изгрява, а името му става синоним и еталон за качествено и естетически издържано строителство. Или иначе казано, църквата с имената на славянските първоучители превръща неизвестния дотогава Никола Иванов Фичев в Уста Колю Фичето. А титлата „уста“ идва от персийски език през турски и означава „майстор“, „учител“, „професор“ („остад“).
Величие
Възрожденският комплекс и днес удивлява със своята монументалност. Нещо, доста трудно постижимо в онези години, когато все още са били в сила изискванията християнските храмове да не надвишават човек на кон. И заради това повечето от българските църкви са били полувкопани в земята и са наподобявали землянки без светлина и прозорци. Творението на Фичето изпъква сред всички със своето величие отвън и пищност отвътре. Имало е два купола, които за съжаление по време на земетресението през 1913 г. са били разрушени.
Църквата е изографисана от иконописци от Тревненската школа. Иконостасът е дело на марангозите резбари Тодор Несторов и Иван Стрелухов от Калофер. Любопитното за тях е, че в годините на национален революционен подем двамата се записват като доброволци в четата на поп Харитон Халачев и загиват геройски в сраженията в Дряновския манастир.
Камбанария
Вече след Освобождението, през 1885 г. и четвърт век след изграждането си, църквата се сдобива с камбанария, като в наши дни има и часовник.
Храмът е известен още и с това, че в негова по-стара килия е роден Петко Славейков.
Житието на Петко Славейков също се преплита с първия храм на Колю Фичето.
По-стари боляри разказват, че на мястото е имало стар метох, върху който после е вдигната църквата. Малко след раждането на Петко през 1827 г. на стотина метра встрани от метоха баща му Рачо Казанджията строи къща, в която семейството се нанася да живее. Тогава бъдещият поет и политик е само на 2-3 годинки. После именно Славейков става инициатор на първото официално честване на храмовия празник, което се случва на 11 май през 1869 г. „Св. св. Кирил и Методий“ е уникален и с това, че е първият в града, в който службата започва да се води на български език. Това става 10 години преди родната Църква да получи официално своята независимост от султана.
Майсторът вдигна седем църкви
Има 200 наследници, но ликът му остава загадка
Животът на майстор Колю Фичето е тясно свързан с Велико Търново и с неговия облик през Възраждането, като именно тук той разгръща таланта си. Изгражда седем църкви във и около старопрестолния град, сред които: „Св. Спас“, „Св. Никола“, „Св. Богородица“, „Св. Марина“, „Св. св. Константин и Елена“. Негово дело са и сградите с архитектурно-историческа стойност: Ханът „Хаджи Николи“, Къщата с маймунката, турският конак и фабриката за коприна на Стефан Карагьозов.
Наследниците му запазват доста интересни спомени, които разказват и до днес.
Колю Фичето по време на строежа на Беленския мост, скулптурна възстановка.
Интересно е откъде идва прякорът му Фичето. Той е свързан с фамилията Фичев, но си има и друга история. Профилът на майстора поразително е наподобявал профил на граблива птица, или „фтичка“ на честния диалект. Именно от тази „фтичка“ постепенно се ражда и прякорът на майстора строител, който той превръща в своя фамилия. Затова и неслучайно той е носел пръстен с изображение на птица с гърбав орлов клюн.
Другото, което се знае за Колю Фичето, е, че той е дълбоко вярващ християнин и дори когато става известен даже на султана, не забравя откъде е тръгнал. В една стая в дома си той е държал голям брой скъсани цървули и опинци от свинска кожа, за които му било жал да ги изхвърли. „Все ще потрябват и те някой ден“, казвал на децата си.
Гробът на строителя в търновския парк Дружба.
Никола Иванов Фичев умира през 1881 г. на 81-годишна възраст и е погребан в Търново, в района на днешния парк „Дружба“. През 2003 г. е извършено отваряне на гроба. Целта била антропологът проф. Йордан Йорданов да извърши реконструкция на лицето на майстора по неговия череп. Това обаче за съжаление било невъзможно. Оказва се, че по време на погребението на Фичето надгробната каменна плоча паднала върху капака на ковчега и черепът му бил буквално премазан до степен да не може да бъде възстановен.
Освен своите гениални градежи Колю Фичето оставя след себе си трима синове и три дъщери. Днес родът му наброява над 200 наследници. Сред тях най-известен е ген. Иван Фичев, заемал длъжността военен министър през 1914-1915 г.
Иван Първанов
