Н еговото пълно име е Жозе Педро де Фрейтес, но по света е известен под псевдонима Зе Ариго. По какъв начин този необразован бразилец, прост работник, е поставял безгрешни диагнози, писал е грамотни рецепти и е провеждал сложни хирургически операции, и до ден днешен остава загадка.
Предсказание
Той се ражда през 1921 г. и загива трагично през 1971 г., предсказал отрано датата на своята смърт. До края на 40-те години на ХХ век водел обикновен живот и по нищо не се различавал от останалите. Но ето че веднъж с помощта на просто джобно ножче отстранил белодробния оток на някакъв политик. Как този заможен чиновник се е решил на толкова сложна даже за опитни хирурзи операция и по каква причина Зе Ариго се е захванал с такава авантюра - историята премълчава. Известно е само това, че от този момент огромни тълпи от страдалци започнали да обсаждат скромното жилище на самоукия лечител. Ариго не отказвал помощ на никого и не взимал пари. Забележително е и това, че оперирал само пациенти, от които официалната медицина се е отказала. Всички останали препращал към докторите.
Със своите успехи Зе Ариго си спечелил и много недоброжелатели. Дори само това, че лекува безнадеждно болни, вече било посрещнато на нож от традиционната медицина. И независимо че нямало нито един случай на усложнения след негови операции, срещу него било заведено дело. Поводът бил, че се занимава с лечителска дейност, без да има диплома за това. Не помогнало даже застъпничеството на тогавашния президент Жоселино Кубичек, чиято дъщеря Ариго излекувал от рак. Но дори и по време на пребиваването си зад решетките Ариго продължил да консултира болни хора.
Комисия
През 60-те години била създадена комисия,която изучавала методите на работа на Ариго. Били записани всички негови диагнози, изпитани рецепти, под лупа изследвали заболяванията на негови пациенти. Самият Ариго многократно бил сниман, а записите били превъртани, за да се открие къде е „уловката”, но напразно. Интервюирали го, разпитвали го - нищо. Накрая специалистите били принудени да признаят, че са безсилни пред феномена на Ариго.
Това, което членовете на комисията установили със сигурност, било, че бразилският чудотворец нито веднъж не объркал диагнозата, а всички негови операции приключвали с пълното оздравяване на пациента. По груби сметки Ариго оказал помощ на поне два милиона болни.
Самият Ариго също нямал обяснение на какво се дължи талантът му и как точно преминават процедурите. Докато ги осъществявал, той бил в състояние на транс и когато дойдел на себе си, не помнел нищичко. А когато решили да му покажат филм с извършена от него операция, припаднал.
Поглед
Обикновено му трябвал един поглед, за да постави диагнозата на човека, след което грабвал ножа и пристъпвал към операция, ако такава се налагала. При това не му били необходими никаква анестезия или стерилност. Тук вече лекарското съсловие вероятно ще възнегодува остро, както са реагирали и докторите в Бразилия. Но нямало инфекции, а работата му съвсем не можела да се прецени като дилетантска. По същия начин в състояние на медитация действат и хилърите - не повече от 1000 души по целия свят, които извършват т. нар. „операции с пръсти”.
Зе Ариго също не се нуждаел от специални пособия - можел да извърши сложна операция с джобното си ножче и дори с ножичка за маникюр, каквото има под ръка. А публиката не му пречела - той не забелязвал нищо и никого, цялото му внимание било съсредоточено върху пациента, който се нуждаел от помощта му.
Имало и наистина груби сцени, отстрани погледнато, граничещи със садизъм. Когато например той бутал пациента в стената и го пронизвал със замах в областта на болното място с ножа, с който преди това белели картофи. Звучи като сцена от филм на ужасите. Но пациентите не чувствали нито болка, нито страх, макар да били в пълно съзнание. Приключвайки операцията, Ариго изтривал ножа в ризата си и с пръсти съединявал краищата на раната, която зараствала за няколко минути. Това пък звучи направо като фантастика, но и на заснетите кадри се виждало, че няма никаква шашма.
Всеки знае, че повечето хирурзи са много бързи, когато предлагат операция на клиентите си - било то за камъни в жлъчката или нещо друго. Ариго не бил типичният хирург - към интервенцията пристъпвал само когато е убеден, че традиционната медицина смята случая за безнадежден. А ако и той смятал така, не заблуждавал пациента, че би могъл да му помогне. В случаите, когато смятал, че операцията не е наложителна, изписвал рецепти.
Критики
Назначаваните от него лекарства често били добре известни на медиците, но ги смятали за остарели или нелепи, а понякога ги предлагал в такива дози и комбинации, които никога не се практикували в медицината. В това отношение също търпял много упреци, независимо че рецептите му винаги помагали.
Необяснимият феномен угаснал така, както бил се и появил, оставяйки научната общност в почуда. Било отбелязано, че в състояние на транс Ариго разговарял с немски акцент, докато през останалото време си нямал и понятие какво му бръщолевят на този език. Някои предполагали, че в него се е бил вселил духът на някакъв австрийски лекар на име Адолф, умрял по време на Първата световна война. Предполагало се още, че той пък на свой ред се консултирал с духовете на свои японски и френски колеги и всички заедно направлявали ръката на Ариго.
Гостоприемник
Други смятали, че Ариго е някакъв прероден медиум, във физическото тяло на когото от време на време се „вселявали” определени духове. На тях именно била заслугата за екстрасензорната диагностика на пациентите, тяхното обезболяване по време на операция, а също и спирането на кръвотечението и фантастичното зарастване на раните от операциите. При тези условия според тях Ариго се явявал само инструмент в ръцете на задгробни представители, което пък по никакъв начин не намалява и неговите лични заслуги. Принципно той можел да откаже да се занимава с тази дейност, от която нищо не печелел. Но бил убеден, че този дар му е даден от Бог и като дълбоко вярващ човек решил да го използва в услуга на другите.
Зе Ариго умрял през 1971 г., така както сам бил предсказал. Автобусът, претъпкан с хора, се преобърнал на съвършено прав път. Загинал единствено той, никой от останалите пътници нямал и драскотина. Очевидно така повелявали силите, дали му дарбата да лекува. Той изпълнил мисията си и го прибрали при себе си.
Кристи Петрова
