В еличието и в живота, и във футбола не се измерва само с победи и остойностени според различни индикатори постижения. За да го постигнеш, трябва да намериш място в паметта на далеч по-широк кръг от тези, с които реално си имал контакт и върху чието битие по някакъв начин си въздействал. Дали с това, което правиш най-добре или с някаква особена харизма, която притежаваш. В добавка и съдбата може да прибави от себе си допълнителен драматизъм, за да се оформи един изключително силен и неизбледняващ с времето образ. В модерната история на България няма по-ярък пример за това от диаманта от романтичната футболна епоха Георги Аспарухов. Той надживя не физически, но в много по-силен метафизичен смисъл времената на комунистическата диктатура, Държавна сигурност и Желязната завеса, разполовила света след края на Втората световна война, в чийто разгар всъщност се ражда Гунди, на 4 май 1973 година. Неговата обаятелна аура на холивудска звезда и покоряващата усмивка, запечатана на най-хубавите кадри с него, някак предполагат неимоверната слава, с която се добива не само у нас в едни времена, в които няма социални мрежи, а радиото все още е основният и масов комуникационен канал за огромен процент от човечеството.
Обаяние
Обаятелен, висок, строен, Георги Аспарухов демонстрира красотата във футбола със своя неподражаем, модерен за времето си и изключително атрактивен стил на игра. Легендарната деветка на Левски като юноша играе и волейбол и има невероятен отскок, помогнал му за едни от най-паметните и важни голове в кариерата му. Успехът, за който и самият той не подозира, че е постигнал, е това, че умее да печели сърцата на поколения деца след своето време. Принос за това имат и някои митологизирани, но повечето реални истории, разказани от емоционално обвързани със своя кумир хора, които предават любовта си към него на деца, внуци и правнуци. А днес благодарение на книги и филми може да кажем, че Гунди спечели сърцата и на рожбите на новия век. Той е идол и в дигиталната епоха и това е една от най-големите победи, които постигна кинохитът за него, който е на екран от октомври.
Дебют
Момчето от столичния квартал „Редута“ играе в детския, а след това и в юношеския отбор на Левски, а когато е приет в първия отбор на „сините“, Гунди е едва на 17 години. Дебютира през пролетта на същата година, а първия си гол отбелязва срещу Ботев Пловдив, където се озовава от пролетта на 1962 до есента на 1963 г. и играе, докато отбива военната си служба. С „жълто-черните“ от града под тепетата той става носител на Купата на България през 1962 г. и вицешампион през 1963 г. Съотборници са му легенди като Динко Дерменджиев и Георги Попов, покрай които и младият софиянец успява да се утвърди като любимец на публиката. С „канарчетата“ централният нападател прави своя дебют в Европа, вкарва първия си хеттрик, достига до четвъртфинал и става голмайстор на Купата на носителите на национални купи през сезон 1962 – 1963 г. Никой български отбор до този момент не е стигал толкова напред в европейски клубен турнир. Дерменджиев, Попов и Аспарухов формират едно от най-запомнящите се нападения в родния футбол, известно като „Чико-Тумби-Гунди-Гол“. Тази комбинация от талантливи футболисти оставя значителен отпечатък както на клубно, така и на национално ниво. Изявите на Георги Аспарухов за пловдивчани го изстрелват в представителния отбор на България, с който като играч на „Ботев“ участва на световното първенство в Чили през 1962 г.
Като всеки наборник от онова време той е имал своя контакт и с ЦСКА, а историята защо той не е останал при вечния съперник на „сините“ от „Герена“, а е избрал да поеме към Пловдив, се свързва с множество фактори, които разкриват неговия характер и мотивация.
Изкушение
През 1962 г., когато Гунди е поканен да се присъедини към ЦСКА – отборът, който доминира в българския футбол по онова време. Много други биха се изкушили от възможността да играят за толкова успешен отбор, но не и Аспарухов, който е пословичен със своята лоялност и уважение към футболните принципи, а един от основните му мотиви е именно да остане верен на Левски – клуба, с който е свързан.
Насочването към Пловдив е друг аргумент, с който легендата ни демонстрира своята независимост и принципност. В Ботев се предоставя възможност на Аспарухов да играе за клуб с различен стил и култура. Този избор не е продиктуван от финансови интереси или краткотрайна слава, а от дълбокото убеждение на Гунди, че футболът е нещо повече от игра – той е въпрос на чест, достойнство и лоялност.
Завръщане
След като се завръща в Левски София, печели три шампионски титли през 1965, 1968 и 1970 г. и три купи на страната през 1967, 1970 и 1971 г. През 1965 г. е избран за футболист № 1 и за спортист № 1 на България, след като се превръща в герой с двата си брилянтни гола в решителния мач с Белгия на неутрален терена във Флоренция (виж стр. 26), който класира националният ни отбор за участие на Мондиал в Англия през 1966 г. За всички фенове на „сините“ любимият мач с негово участие е друг – този на 17 ноември 1968 година срещу ЦСКА, в който той бележи хеттрик за епохалната победа със 7:2.
След срещите между Левски и Милан в турнира за Купата на националните купи (КНК) през 1967 г. прочутият треньор на италианския футболен колос Нерео Роко не скрива възхищението си от нападателя и действителни предприема ходове в опит да го привлече в състава си въпреки твърде сложната трансферна конюнктура от онази епоха.
На 11 декември 1968 г. българският национален отбор по футбол гостува на световния шампион Англия в приятелска среща на митичния стадион „Уембли” в Лондон. Двубоят в английската столица завършва с престижното за нас равенство 1:1, а единствения гол за „лъвовете” бележи Аспарухов. Голът на Гунди е изключително красив и популярен заради запазените видеокадри.
ДРУГИТЕ ЗА АСПАРУХОВ: Любимото момче на България
Вестник „Дейли експрес” след мача Англия – България 1:1 на 11 декември 1968 година пише: „Един гол, който заслужава да влезе в галерията на най-интересните моменти на „Уембли”, бе вкаран от любимото момче на България – Аспарухов“.
Динко Дерменджиев: „Бих отбелязал неговата изключителна игра с глава. Аз понякога центрирах дори безогледно топката от десния фланг, а той я забиваше във вратата по най-фантастичен начин. С плонж, с отскок, с изящество... Попитаха ме веднъж как си представям съвършения футболист. Аз отговорих, че няма нужда да си го представям. Ние го имаме – това е Гунди”.
Стоян Орманджиев: „Притежаваше съвършена техника и с двата крака. Особено силен беше в играта с глава. В тактическо отношение той беше надминал своето време. Беше универсален футболист, независимо в коя част на терена играеше и в коя зона. Връщаше се назад, за да организира атаките. Той просто четеше играта. Беше неуловим за противника”.
Чезаре Малдини: „Спомням си много добре моето първо посещение в България. То беше в качеството ми на технически наблюдател на Милан, преди мача ни с Левски. Тогава Левски победи Тракия (б.а. - сега Ботев Пд) с 4:0 в среща от вашия шампионат, а головете, отбелязани от Аспарухов, бяха наистина красиви. Когато се върнах в Италия, отразих отличните си впечатления от него в доклада си пред ръководството на Милан и по-специално пред треньора Нерео Роко. След срещата в София г-н Роко остана впечатлен от качествата и техническата надареност на Аспарухов и без колебание предложи на Милан да го закупи. За съжаление тогава това беше невъзможно. Но през 60-те години той беше модел на футболист, който не би могъл да има заместник“.
Боби Чарлтън: „Играч като Аспарухов не се ражда често. Вероятно ще трябва дълго да чакате да се появи играч като него. Когато в един отбор има млади играчи, те копират опитните. А играч като Аспарухов беше прекрасен пример за по-младите. Когато играхме с България на „Уембли“ през 1968-а нашият треньор сър Алф Рамзи ни каза, че единственият играч, от когото можем да се притесняваме, защото е изключителен, е Аспарухов. И ние доста внимавахме за него, но не достатъчно, защото той простреля нашата врата без никакви проблеми“.
Георги Калоянчев: „Георги Аспарухов или както народът казваше – Гунди, беше едно явление в нашия спорт. До мозъка на костите си професионалист. Беше виртуоз, магистър. Естетическата наслада, която човек добива, когато гледа играта на Аспарухов, не отстъпва на насладата, когато гледаш Мая Плисецкая. Големият актьор на сцената в едно представление винаги има два-три момента, които ще ги изиграе прекрасно. Така беше и Гунди. Във всеки мач, в който играеше, имаше 2-3 момента, които цяла нощ не могат да се забравят. Излизаш от стадиона и в главата ти тези негови финтове, тези негови спирания с гърди, тези негови голове. Наслада е да го гледаш“.
Като един от най-популярните левскари Георги Калоянчев приживе многократно е изразявал възхищението си от Гунди.
Джани Ривера в съболезнователна телеграма след смъртта на Гунди: „Много го обичах. Допадаше ми силно като голям футболист. На мача в София го ритнах, без да искам. Дано да ми е простил“.
ВИЗИТКА
Роден e на 4 май 1943 година в София
Пост – централен нападател
Кариера: Левски (1960-1961, 1963-1971 – 199 мача и 125 гола), Ботев Пд (1962-1963 – 46 мача и 25 гола)
В елита има 245 мача и 150 гола
В турнира за националната купа – 35 мача и 18 гола
В европейските клубни турнири – 18 мача и 18 гола
За националния отбор - 50 мача и 19 гола, За юношеския национален отбор – 6 мача и 2 гола.
Успехи:
Шампион с Левски за юноши – 1960, 1961
3 пъти шампион на България - 1965, 1968, 1970
4 пъти носител на Купата на страната – 1962 (с Ботев), 1967, 1970, 1971
Футболист номер 1 на България за ХХ век
Футболист номер 1 на България за 1965 година
Спортист номер 1 на България за 1965 година
Голмайстор на българското първенство за сезон 1964/65 с 27 гола
Четвъртфинал и 5-о място на европейско първенство през 1968 г.
Участник на световните първенства през 1962, 1966 и 1970 г.
Носител на Купата за индивидуално спортсменство – 1965 г.
Осмо място в класацията за Златната топка на „Франс Футбол“ за 1965 година
Четвъртфинал за КНК – 1962/63 с Ботев Пд и 1969/70 с Левски
Голмайстор за КНК през сезон 1962/63 с 6 гола
Автор: ЛЮДМИЛ ХРИСТОВ, ЗДРАВКО ГЮРОВ
