В сички православни християни сме като едно голямо семейство. Това казва отец Опря Нелуц в навечерието на празника Въведение Богородично - Деня на християнското семейство (21 ноември, четвъртък). Отец Опря е представител на Румънския патриарх в София и от десетилетия служи в красивия столичен храм „Света Троица“. Разговаряме с отеца за смисъла на празника, за рекордния брой румънски ученици, изучаващи религия, и как румънската черква в центъра на София е свързана с покойния обичан български патриарх Неофит.
- Отец Опря, кажете първо няколко думи за себе си.
- Близо вече 30 години съм представител на Румънската православна църква в София и обгрижвам вярващите румънци в храма „Света Троица“.
- Само румънски вярващи ли идват да се черкуват в него?
- О, не, разбира се! Има много българи, които живеят наблизо и редовно посещават нашите служби. Ако румънците дойдат малко по-късно, а българите са от началото на службата, то тя започва на български, а след това продължаваме и на румънски език. Винаги сме произнасяли Символа на вярата, Светото Евангелие, Апостола и Господната молитва „Отче наш” на български и румънски език. Ние сме един народ, който говори на два езика.
Навремето приснопаметният румънски патриарх Юстиниан (1948-1977, бел. р.) обиколил България и заключил: „Между българския и румънския народ няма никаква разлика, само Дунавът ни дели: нашите светци са и ваши; и като традиции, и като обичаи сме близки!”. По времето на разкола в БПЦ много хора казаха: „По-добре да отидем в Румънската църква“. Ще ви издам една тайна: Негово светейшество Неофит, патриархът на Българската православна църква, по времето, когато той и брат му, диригентът Димитър Димитров, били студенти, са живеели в постройка, която е вътре в храмовия комплекс. Майка им е била прислужница именно в нашата църква. Тогава, преди да тръгне за Семинарията, той се е помолил на светата икона на Божията Майка да води стъпките му.
И днес миряни ме питат: „Отче, къде е иконата, на която патриарх Неофит се е молил Господ да води стъпките му?“.
- Утре е празникът Въведение Богородично, който е и Ден на християнското семейство. С какво е важен той за вярващите православни?
- Според преданието знаем, че влизането на Мария в храма е съпроводено от много радост. В двора на храма я посреща първосвещеникът Захария. Мария минава през първите две части на храма, изкачва петнадесетте стъпала и влиза направо в Светая Светих. Там никой не пристъпвал освен свещеника, и то веднъж в годината, за да принесе жертва за себе си и за греховете на народа, сторени по незнание. Мария отдавала дните си на труд, учение и размисъл за Бога. Някъде около петнадесетата й година тя бива сгодена за Йосиф и заживява в Назарет. Именно там я посещава Архангелът, носещ Благата вест.
Празникът Въведение Богородично се чества още и като ден на християнското семейство и младеж.
- А какво всъщност означава „християнско семейство“?
- B християнството семейството се сравнява c Църквата в умален мащаб. Любовта на Бога към членовете на Църквата е както любовта между съпрузите, а съпружеството – апостол Павел нарича – „Велика тайна”. Има много възгледи за семейния живот, но християнското семейство има за свой образец Божия план за човека. А той казва: „Ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си и ще бъдат двамата една плът“. В нашето време се гледа на брака като на сделка, а той е избор на сърцето, подпечатан с Божията благословия за общност. Тя представлява земен, но и небесен съюз, който е за цял живот. В тази общност мъжът и жената са посветени един на друг, а в цялост на децата.
- Каква трябва да бъде правилната грижа за младите в днешното време на изкушения и съблазни?
- Грижата трябва да бъде не само за физическото им отглеждане, но и за духовното и морално възпитание в унисон с Божия закон. Важно е да помним и знаем, че каквото се сади сега, такова ще цъфти и даде плод сладък или горчив след години. Безспорно и на родителите в днешния стресов и несигурен свят не им е леко. Самите те нерядко са расли в атеистична среда или без правилната родителска насока и тепърва сега наваксват с моралните си устои и във връзката си с Бога. На фона на това в един момент получават нелеката мисия да имат свое семейство и да възпитат деца, да ги учат да различават доброто от лошото ежедневно, да ги запознават с Христос. Но всичко това си струва, защото Сам Спасителят казва: „Без мене Нищо не можете да вършите”.
- Влечението към греха обаче не е ли по-силно?
- Като деца на Адам и Ева всички носим в кръвта си кваса на греховното влечение. Но нашата кръв се пречиства, четейки и осмисляйки Евангелието и приемайки Христовата Кръв при църковното тайнство - Свето Причастие. Добре е обаче към него да пристъпват всички заедно - родителите и децата. Защото чрез причастието водим битката с греха и злото и даваме път на доброто в живота си. А така в крайна сметка се грижим и за спасението на нашите души и тези на младите.
Изконен модел за подражание можем да открием и в празника на 21 ноември - Деня на християнското семейство и младеж. В лицето на Светите Йоаким и Анна и дъщеря им Дева Мария и техния праведен и нравствен живот.
- Доста наши духовници дават за пример северната ни съседка, където за разлика от България храмовете са пълни с богомолци, а монасите се множат. В какво състояние е Румънската православна църква (РПЦ)?
- В страната православните са 89% от населението, а Румънската православна църква е със статут на национална. Не съм съвсем сигурен в цифрите, но доколкото си спомням в страната имаме 38 семинарии и 15 богословски факултета с общо около 10 000 ученици и студенти. За сравнение - през 1990 г. са били само 6 семинарии и 2 богословски факултета. Църквите са близо 15 000, обгрижвани от около 14 000 свещеници и дякони. Манастирите са над 400 с близо 8000 монаси и монахини. Държавата финансира 60% от заплатите и на свещениците, и на преподавателите по религия, останалите 40% дава Църквата.
- Как се осъществява религиозното обучение в румънските училища, друга болна тема у нас?
- Най-напред бе въведено задължително обучение по религия за децата от I до IV клас, а за учениците от VIII клас и нагоре бе по избор. След една година религията става предмет като другите - с оценка. Направено допитване посочило, че предметът трябва да обхваща всички деца, затова при обучението не се стигна до ниво догматика. Интересно е, че от други предмети учениците може и да бягат, но не и от часа по религия - питат, любопитни са, интересно им е.
Според скорошни проучвания над 85% от децата избират този предмет и в гимназиалната степен. Родители казват, че стимулират децата си за това, за да получат онези морални уроци, които те не са получили. Други изтъкват, че уроците по религия имат възпитателен ефект във връзка с формирането на децата като достойни личности. Трети споделят, че запознават младите с християнските обичаи и като цяло работят в посока добруването на нацията. А в крайна сметка всички християни сме като едно семейство независимо от националната ни принадлежност.
- Кое според вас затруднява въвеждането на задължително обучение по религия в България?
- Най-вече това, че поне в началния си етап след 1944 г. комунистическият режимът тук е бил доста по-репресивен по отношение на духовенството. Докато в Румъния вероучение е имало чак до 1960 г., когато е прекъснато по време на режима на Чаушеску. Може би липсва и нужното разбиране от страна на държавата. Но преди всичко е семейството, всичко тръгва оттам.
- Днес отношенията между поместните православни църкви не са никак гладки. Вие обаче винаги участвате във всички тържествени литургии в катедралата „Свети Александър Невски“, а и другаде.
- С безкрайна радост мога да заявя, че едва ли има други такива братски отношения, каквито са между нашите две църкви. Както се шегуват мои събратя в Румъния, Русенският митрополит Наум служи даже повече в Румъния, отколкото в България. Шегата настрана, но за наша радост наистина на големи празници винаги ни гостуват и участват в службите не само той, но и други български владици.
Румънският патриарх Даниил и Русенският митрополит Наум на последната си съвместна служба на 27 октомври т.г.
Голямо събитие бе това на 13 юли тази година, когато по покана на Негово Блаженство Румънския патриарх Даниил митрополит Наум взе участие в Патриаршеската Света Литургия в Букурещ. Събитието бе по случай изпълването на 250 години от пренасянето на мощите на Свети преп. Димитър Басарбовски в Букурещ и новоучредения празник от Румънската патриаршия.
- Кои други светци са особено тачени и в България, и в Румъния?
- Освен Свети Димитър Басарбовски, чиито мощи се пазят в катедралният храм „Свети Константин и Елена“ в Букурещ, това е Света Петка. Нейните мощи са в катедралата на Яш и ежегодно са посещавани от стотици българи. Можем да споменем и Светата царица Теодора - българската дъщеря на влашкия княз Иванку Басараб, която бе канонизирана от Румънската православна църква през 2022 г.
Хиляди се покланят пред мощите на Света Петка Българска в Яш.
- Служите в малкия, но красив столичен храм „Света Троица“. Каква е неговата история?
- Този храм, който е символ на приятелство между двете сестрински православни църкви, подобно на повечето в България е плод на инициативата на обикновените миряни. В София през XIX век се формира колония от дошли от Македония арумъни. През 1894 г. те създават дружество „Съединение“ с цел развитието на образователни и културни дейности чрез изграждане на сгради за румънско училище и църква в София. В 1895 г. е открито румънското школо. А на 9 май 1905 г. става полагането на основния камък на храма на мястото на дотогавашното консулство на Австро-Унгария, което се премества в познатата на всички софиянци сграда – днешното посолство на Австрия на булевард „Цар Освободител“.
Храмът е построен от българския майстор Васил Глигов по проект на архитекта Фридрих Грюнангер в неовизантийски стил. Строежът е завършен през 1912 г. благодарение на щедрата помощ и на румънската държава. Неговото откриване се забавя заради войните 1912-1918 г. и е осветен на 6 декември 1923 г. По времето на Втората световна война при бомбардировките на 17 март 1944 г. са били разрушени централният свод и куполът. Любопитен факт е, че в храма е паднала и втора бомба, която би го разрушила напълно, но по Божието промишление тя не се е взривила. През 1948 г. куполът е възстановен и църквата е реставрирана.
В архитектурно отношение тя е трикуполна, изпълнена в красивия румънски стил Брънковяну от XVIII в. Има три Свети престола, посветени на Свети Архангел Михаил, Свети Архангел Гавриил и на Свети Архидякон Стефан. Полилеите са от виенски кристал, а подът – от гладка мозайка. Стенописите са дело на известните тогава майстори зографи – Вермонт, Артакино и проф. Серафим от Висшата академия за изкуства в Букурещ. Олтарът, амвонът, владишкият трон и други мебели са направени от висококачествена дъбова дървесина с прецизна резба. Те са дарение от различни храмове в Румъния. Вратите на храма на ул. „Княз Борис I” са отворени за всички вярващи.
Константин Събчев
