К нижка с документи с гриф „Строго секретно“ публикува преди няколко години Комисията по досиетата. Там става дума за погребението на Гунди и Котков.
Шеф на комисията по това време е Методи Андреев, а документите са разсекретени поради особената им важност. Според съставителя Веселин Ангелов въпросните документи осветляват дейността на Държавна сигурност и грижите, които комунистическото ръководство е полагало за нея през периода 1949-1989 г. Особен интерес представлява разсекретеният Протокол номер 140 от съвместно заседание на Политбюро на ЦК на БКП с колегиума на МВР от 13 юли 1971 г., на което се обсъждат "някои отрицателни постъпки" на министъра на вътрешните работи Ангел Солаков. Присъстват Тодор Живков, Борис Велчев, Боян Българанов, Живко Живков, Пенчо Кубадински, Станко Тодоров, Цола Драгойчева, Пеко Таков, Иван Пръмов, Ангел Цанев, Венелин Коцев, Григор Шопов, Мирчо Спасов и др.
ДИАМАНТА ГУНДИ: 50 девиза на легендата!
ДИАМАНТА ГУНДИ: С легендата в градската баня!
ДИАМАНТА ГУНДИ: Фотографка запечатва катастрофата в 22 кадъра!
ДИАМАНТА ГУНДИ: Редки кадри на звезда! (СНИМКИ)
Из стенограмата
ТОДОР ЖИВКОВ: Другари, на заседанието на Политбюро във връзка с обсъждане състава на МС ние разгледахме случая с др. Солаков и тогава се счете за нецелесъобразно да се издига неговата кандидатура за министър на вътрешните работи. На това заседание на Политбюро се договорихме отново да се върнем към случая с др. Солаков с участието на колегиума на МВР. Позволете ми накратко да засегна някои въпроси, отнасящи се до постъпките на др. Солаков... Ще започна с почивката на др. Солаков и др. Шопов (Григор Шопов, зам.-министър на вътрешните работи, б.р.) през лятото на 1969 г. Доколкото съм информиран, на др. Солаков и на др. Шопов е оказано извънредно голямо гостоприемство от съветските другари. Те са посетили Далечния изток и някъде към японската граница са се срещнали с един граничен отряд, който носи името "Русчукски" поради това, че тази част по време на Отечествената война е освободила Русе. След това е трансформиран в граничен отряд и командването на Съветската армия е решило той да носи името на Русе. При прощалната вечеря др. Солаков взема думата и казва примерно следното: другарите от този отряд се заблуждават, като смятат, че те са освободили Русе. Нищо подобно, те не са освободили Русе, както и Съветската армия не е освободила България. Българският народ сам се е освободил, а след това дошла Червената армия. Става един от първите заместници на Андропов (Юрий Андропов, тогава шеф на КГБ, б.р.) и спокойно, аргументирано отговаря на др. Солаков. Др. Солаков отново става и започва спор с него, получава се конфликт. Така е завършила тази вечеря. Аз при едно мое отиване в Съветския съюз помолих да се срещна с др. Андропов по този въпрос и му обясних, че този случай е изолиран, че нямаме други факти. Др. Андропов се съгласи с мен и смятам, че ликвидирахме за тогава този въпрос. Трябва да кажа обаче, че до ден днешен др. Солаков не е съобщил в ЦК, нито се е извинил на съветските другари за този скандал, който е предизвикал. А той е бил длъжен да се извини, ако е казал това в пияно състояние...
Угощения
Между впрочем съобщиха ми, че сега в изборната кампания ти, др. Солаков, си давал големи обещания - за стотици хиляди левове. Откъде разполагаш с такива пари? Угощения даваш! Ние знаем, че комитетът има и секретни параграфи, но пита се: какво е твоето партийно и политическо съзнание, та навсякъде, където ходиш, да даваш угощения!... Следващият въпрос е за т.нар. история с "Тексим". Трябва да кажа, че др. Солаков и ръководството на министерството, вероятно не всички, здравата са се оплели в тексимската история. Не се касае за това, че те са се оплели и са се предоверили на полковника от ДС Георги Найденов, а за това, което става след решението на Политбюро. Др. Солаков заяви пред мен, че те няма да водят следствието, тъй като не виждат причини. Просто отказват. Отива при него главният прокурор и го моли да окажат помощ на прокуратурата за провеждане на нормално следствие, тъй като следствените органи са главно при тях. Той съобщава на др. Шопов да се даде пълно съдействие. Няколко дена след това др. Шопов заявява на главния прокурор, че повече от това, което е направил, не може да направи. Очевидно министърът не дава... Какво става по-нататък? Води се процес. Те се организирали кой да отиде там, предварително го подработва. Аз говоря за групата на "Тексим" в самия съд. Дадена им е свобода да организират коктейли и пр. в съда, което никога не е било в НРБ, да не говорим за буржоазна България. Арестантът си е арестант, прокуратурата си е прокуратура, съдът си е съд. Там се беше създало едно много тежко положение. Аз извиках прокурора и др. Шопов и им наредих да внесат ред съгласно законите в страната. И този ред се въведе през твоята глава, др. Солаков... Няма да си играем с "Тексим". Това е травматизирало председателя на съда. И вашите органи са го травматизирали под твое ръководство...
Познавач
Шествието е по-голямо и внушително от погребението на Димитров според Живков.
Другари, колкото и да звучи парадоксално, др. Солаков се смята за най-добрия познавач на футбола, въобще на спорта в България. Той се пристрастил до такава степен, че вече неговият авторитет е подронен сериозно в МВР, и в някои кръгове на нашата общественост. Той се занимава с подреждане на спортисти, с купуване на спортисти. Създал е огромен щат (трябва да се види откъде взема пари да го издържа) с високи длъжности и звания. Известно е, че на няколко стадиона в нашата страна е освиркван. Това, което ни разтревожи, е погребението на двамата спортисти (Гунди и Котков, б.р.). Ние ценим тези спортисти, те са талантливи, но това, което др. Солаков извърши, не зная дали в някоя друга социалистическа страна биха си позволили да извършат, без да се разтревожи партийното и държавно ръководство. Участват в погребението над 150 000 души! Някои другари твърдят, че такова погребение в България не е имало. 150 000 души не са участвали в шествието при погребението на Георги Димитров. Др. Солаков, не си ли зададе въпроса, че всички тези хора работят някъде, че те трябваше да напуснат своите научни институти, учреждения, фабрики за това погребение? Не ти ли е известно на тебе, че такива спортисти като Аспарухов и Котков са достатъчно известни и не е нужно да се лепят афиши и да се призовават гражданите да участват в погребението, че не е необходимо да се провежда тази хитрост, че на стадиона ще се проведе голямо поклонение? Такова поклонение не е имало. Оттам се е разгърнала манифестацията. Наредил си административно целият ръководещ състав на министерството да участва. Защо извърши погребението в часа, когато погребваха съветските космонавти? Защо трябваше да огорчат съветските хора, на какво основание? Ние уважаваме всички талантливи хора в нашата страна, в това число и футболистите, но не можем да търпим и няма да търпим да се издигат други кумири за нашата младеж и за народа освен тези, които партията издига. ------ До края на изложението си Живков продължава в същия стил, като накрая обвинява Солаков в болезнено честолюбие и замайване от властта. Следват изказвания на Мирчо Спасов и Григор Шопов. Солаков се опитва да се защити, казва, че няма никакви резерви към ЦК, Живков и Политбюро, че е с "чисто и свято" отношение към КГБ. После се извинява за историята в Съветския съюз.
Извинение
Солаков споменава, че знае как Мирчо Спасов е предал на Живков някакви сведения, според които той бил английски агент и че е предал на английското разузнаване няколко милиона лева в Близкия изток и ги отрича. Извинява се за погребението на Аспарухов и Котков, като обяснява, че ако поклонението е станало в центъра на София, е "можело да стане нещо неприятно" и затова е направено на стадиона.
Кристи Красимирова
