К олкото повече години минават от онзи трагичен 30 юни 1971 г., толкова по-ярко възкръсва във всяко българско семейство споменът за двете легенди на българския футбол - Гунди и Котков.
За нелепата им кончина са изписани стотици статии и спомени. Трудно се разказва за играта на неподражаемия артист на зеления килим Георги Аспарухов – Гунди. Младите се възхищават от неговото майсторство и коректност на терена от запазените кино- и телевизионни кадри. По зла ирония на съдбата в последния си мач само четири дни преди трагичната катастрофа той за първи път е изгонен и наказан да не играе в следващия мач. Който не дочаква. В съботния мач с ЦСКА той за пореден път грубо е сритан от Пламен Янков. Паднал на земята, Гунди не се въздържа и му посяга с крак. Съдията гони и двамата.
ДИАМАНТА ГУНДИ: Фотографка запечатва катастрофата в 22 кадъра!
ДИАМАНТА ГУНДИ: Редки кадри на звезда! (СНИМКИ)
В сърцето си пазя и аз скъп детски спомен от запознанството ми с Гунди. През месец март 1969 година току-що обединеният „Левски-Спартак“ бяха на подготовка в Благоевград. Отборът бе настанен в тогавашния хотел „Волга“. Заедно с моя съученик и бъдещ телевизионен спортен коментатор Красимир Кушев, двамата шестокласници, избягахме от час и тръгнахме да търсим нашия любимец, за да се запознаем с него. От рецепцията на хотела ни казаха, че Аспарухов е отишъл на процедури във физиотерапията, която е в близката градска минерална баня. Оттам ни препратиха към банята - отишъл да полежи в горещия басейн. Двамата изприпкахме към мъжкото крило и веднага забелязахме струпани десетина души около кушетка пред кабинките съблекални. Краси Кушев като по-отворен разбута любопитковците и се озова пред седналия на кушетката Гунди, облечен в синя хавлия: „Батко Гошо, идваме да се запознаем с теб. С Румен заспиваме и се събуждаме с твоите голове!“.
Кумир
Аз го гледах като хипнотизиран, не можех да обеля дума. Та това е моят кумир, само преди 3 месеца вкара на „Уембли“ онзи вълшебен гол на англичаните. Погледът ми се закова в стъпалото на десния му крак. Там, където трябваше да има глезен, кракът му беше гладък и целият в шевове от операциите: „Ела бе, Румене, не се притеснявай“, извади ме от ступора Краси! „Ела, Румене!“ - подкани ме и Гунди със своята лъчезарна усмивка, протягайки ръка изпод ръкава на синята хавлия. От този момент с нас в училището, което е близо до хотела, вече не се говореше. Та ние сме вече приятели с Гунди! Причаквахме го още няколко пъти пред хотела. Той се отзова и на поканата ни да порита с нас в училищния двор.
Попадение
На 11 декември 1968 година българският национален отбор гостува на действащия световен шампион Англия в приятелска среща. Двубоят в британската столица завършва с престижното за българите равенство 1:1, а в 32-та минута знаменитото попадение за „лъвовете” бележи централният нападател Георги Аспарухов. Гунди овладява топката в центъра на терена, преодолява половината терен до вратата на англичаните и с прецизен изстрел с левия крак бележи за България.
Боби Чарлтън и куп други английски знаменитости сипят суперлативи за българския нападател с номер 9. Тогава Гунди споделя: „Интересно е да ви кажа, че през времето, докато играя футбол, не съм бил винаги с номер 9. Отначало започнах с номер 3 в детския отбор, след това с номер 6, с номер 8 като конструктор и накрая с номер 9. Като всички малки момчета и аз обичах футболната игра и я играех с удоволствие".
След двата мача с „Милан“ треньорът на италианците Нелео Роко възкликва: „Това е център нападателят на моите мечти!“. Те предлагат оферта от 800 000 долара за покупката на Гунди, но от ЦК на БКП забраняват. Щели са да го обявят за изменник на родината, ако остане в Милано!
„Гунди толкова много обичаше децата, че мечтата му беше да бъде учител по физкултура“, разказва съпругата Лита Маркова-Аспарухова. Уверих се в сърдечността и добротата му лично.
Румен Жерев
