Д окоснеш ли нестинар, докато е в транс, той "пада" на земята. Това разказа пред "Телеграф" епитропът на нестинарското с. Българи Стоян Киров.
Дълбоко в Странджа хората от това мистично село пазят автентичните традиции на прадедите си от векове. И до днес те празнуват всички празници само по стар стил с ритуали смесица от християнство и езичество, така, както е било през Средновековието. Нестинарите от Странджа са горди хора. В Българи има три икони на св. св. Константин и Елена, с които те влизат в огъня. С други светци не се танцува.
ЧУДЕСА И ВЯРА: Светци ни лекуват с тайни аязма
Празникът
Нестинарството не е огнено шоу, а танцуване в транс върху жарава само на празника на св. св. Константин и Елена в началото на юни. В този ден часове наред горят 5 кубика дърва, докато се получи необходимата жарава. Един час преди това слушат определена музика с тъпан и гайда - само ритми от Странджа. Вглъбени в нея, те изпадат в транс и тогава тръгват към огъня. "В тоя ден има хиляди хора, които идват да гледат. Веднъж една жена се вкопчи в ръката на нестинар, докато върви към кръга и той спря на място. После ми каза, че сякаш някой го е дръпнал отгоре надолу рязко. Човекът само два пъти влезе в огъня и излезе", разказа Стоян Киров.
Медиумът Николай Станчев пред „Телеграф“: Само двама съм срещал с магия!
Внучката
Внучката на последната "истинска" нестинарка от Българи баба Злата - Златка Янева, пази спомените за нея. "Баба ми навремето много млада е проиграла в деня на св. св. Константин и Елена. Вика: "Цялата изстивам като змия. Камъка да стисна, вода ще пусне." Това си е усещане от Бога и от свети Константин. Баба каза още: "Само на този ден на празника на светията не ми пари. Другите дни ми пари както на вас", разказа пред "Телеграф" Златка Янева. Тя допълни, че на всеки нестинар различно му идва силата от Бога и свети Константин. Нестинарството не се предава по наследство. "Аз попитах баба: "Не ти ли пари, като влизаш?". Тя вика: "Не, баба. Свети Константин минава пред мене и изгася въглените с една кофа вода и аз тъпча върху угасени въглени". В действителност въглените тлеят, но на нея се виждат угасени. Два-три дни преди празника нестинарите се чувстваха някак силни, говореха си с духовете, със светиите. Тогава не можеше да се контактува с баба много. Помолеше ли се за нещо, всичко се случваше. Те имаха някаква сила със себе си, но си я отнесоха. Сега с нашите нестинари идват да играят няколко млади хора от други градове в страната", разказа още Златка.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Добавете „Телеграф“ сред предпочитаните си източници в Google
Мария Кадийска
