С ветци слизат от Небесата край тайни извори в закътани поляни и гори. Паметта за чудесата им се предава в районите от поколения наред, като местата доскоро се пазеха в тайна и само малцина от по-възрастните хора знаеха точното им местонахождение. В последните години обаче трудно нещо може да бъде скрито, особено когато някой дойде, заснеме го с телефона си и сетне го публикува в социалните мрежи. Едно такова място е Влахов дол, което доскоро бе скрито за очите на масовия турист. Намира се само на километър от границата с Турция и е посещавано главно от жители на селата Българи, Кости, Граматиково, Кондолово и Сливарово. А отскоро и от по-любопитни летовници по Южното Черноморие, тъй като районът е свято място за нестинарите.
Светите Константин и Елена и Богородица са на голяма почит в местността Влахов дол.
Магнетичната зона е много по-близо до царевските села, но реално попада в границите на община Малко Търново. Там има аязмо, за което се твърди, че лекува куп болести. Местните го наричат Голямата аязма. До него се пристъпя с молитва и менче, защото се вярва, че това е най-старият извор на Балканския полуостров в чест на светите Константин и Елена.
Каталани
Краеведи разказват, че край извора някога е имало село, наричано Припор. Именно неговите жители последни пазели спомена за святото място. Селището обаче е унищожено през XV-XVI век от набезите на пирати каталани. Kръвожадни и зли безбожници, те станали символ на смъртта в целия Черноморски регион. Оттам в българския език навлезли изразите (когато човек сякаш умира за сън или от много работа): “каталясал за сън, каталясал от работа”.
Според друга легенда особено около празниците в чест на св. св. Константин и Eлена понякога идвал елен. Той почиствал с рогата си аязмото, а след това пиел до насита от райската му лековита вода. Даже понякога сам лягал на жертвения камък, за да направят селяните от него курбан. Една година обаче тукашните не го изчакали да си почине и да се напие с водата, ами веднага му видели сметката. Оттогава елен спрял да се явява. Такива предания в целия район на Странджа има много кое от кое по-фантастични.
Нестинари пък разказват, че св. Константин им се явил точно на това място и им е казал да играят в негова чест в огъня. Наблизо се намира един от притоците на река Велека. Там в древността растял голям орех близнак. Той бил отсечен, а от него били направени първите икони на светците, носени от нестинарите.
Пещера
Чуден пещерен извор на света Марина пък може да се посети на 12 км в източна посока от село Сливарово. Старото християнско светилище е доста закътано. То е по-достъпно в периода в края на лятото, когато растителността не е така буйна. Духовници разясняват, че в миналото край пещерата е съществувал стар параклис, наричан „Света Марина Малкотърновска“. Той реално пазел спомена за голям култов център на територията на Югоизточна Тракия, който привличал в миналото поклонници чак от Константинопол. Хората от близки и далечни селища идвали тук на поклонение и извършвали ритуала „смиване“ с лечебна цел. Оттогава са се запазили доста обичаи, които макар и да не са много канонични, привличат немалко поклонници, търсещи спасение за един или друг проблем. В пещерата се палят свещи като в църква. Оставят се дарове за светицата. Това са хляб, цветя, кърпи, сирене или дребни монети. Има интересен ритуал, просещ изцеление. При него болни носят фигурки, подобни на мотивите. Те изобразяват бъбреци, сърца, крайници или друга част от човешкото тяло, която е болна, увредена. Оставят анатомичните макети в пещерата като символ, че се разделят с болестта си. Трябвало обаче да се внимава, защото наблизо бродила самодива, разказват препатили от злите й очи хора от тази страна на границата и от другата.
Целебна вода шурти от пещерата на св. Марина в Странджа.
Странджанци разказват, че пещерата на света Марина е открита от местен пастир. В стадото му имало сляп бик. Той се изгубил в гората и така дошъл до мястото. След като потъркал глава в капещата от свода вода прогледнал. Така хората разбрали, че това е лековитото аязмо на светицата и към него тръгнали стотици и дори хиляди страдалци, търсещи изцеление. С течение на времето мястото отново било забравено. Преди около век то се явило в съня на богомолец и така отново било открито.
Бял извор
Чудна слава се носи и на водата в село Бял извор, помагаща при астма, язва и безплодие.
До 1870 г. в Бял извор, Старозагорско (община Опан), никой не е мислил за църква, но по това време се разболява 13-годишното сираче Желяза Банкова. Една нощ девойката сънува двама души. Те й казали, че се именуват св. цар Константин и майка му св. царица Елена. Те й поръчали да отиде на източната страна на селото, да изкопае трап, от който ще потече лечебна вода. Момичето изпълнило съветите и оздравяло. Това кладенче нарекли „Св. Константин и св. Елена“ и то станало прочуто с целебната си сила при главоболие, астма, гастрити и язви, очни болести и безплодие. От другите села идвали болни хора и мнозина, получили изцеление. По инициатива на Иван Митев през 1910 г. е построен малък параклис, който по-късно е преустроен.
Голема Фуча
Извор Светата вода се намира на около 1,5 км западно от село Голема Фуча, община Бобов дол, в южното подножие на връх Колош. На мястото е окачена икона на св. Никола.
Лечебният извор от корените на дъб край село Голяма Фуча
Скътано сред гъста гора, в дол, в който протича Бабинска река, недалеч от изворите ѝ, вълшебното аязмо блика току от основата на вековен бук. Местното население вярва, че водата е лековита и цери очни болести. Възрастни хора разказват, че в района е имало прастар манастир. Неслучайно и местността се наричала Манастиро. Предполага се, че изворът в миналото е бил манастирско аязмо, но след като обителта е разрушена от иноверци над нея пораснала гора, и само изворът останал като спомен за духовното средище.
Любомир Старидолски
