Д раконите са доста популярни в наши дни като герои от различни фентъзи. Тези змиеподобни същества присъстват в много митове и приказки на различни страни, култури и времена. От древна Европа до Азия и дори Древен Египет.
Египтяните са имали змиеподобно същество, Апофис (Апоп), което се бие с бога на слънцето Ра. Защото Ра символизира светлината, а Апоп - тъмнината и хаоса.
Човекът дракон обичал студа, живял преди 148 000 години!
Скандинавците са имали мидгардската змия Йормунгандр, родена от бога измамник Локи. След това той се бие с могъщия Тор в Рагнарок.
Апофис (Апоп) е египетска митологична фигура чудовище, представяно с образа на змей, което водело битка с Ра. Негов господар е Сет бог на злото и най-големият враг на Хорус.
А в Обединеното кралство на 23 април те ежегодно празнуват деня на Свети Георги, покровителя на Англия, който се бори и побеждава дракона в либийския град Селена.
Дори в Библията, в Стария завет, ужасният звяр се споменава повече от дузина пъти. На това обръща внимание Том Майер, професор по библейски изследвания в Библейския колеж и висшето училище Шаста в Калифорния, САЩ. Майер познава добре Свещеното писание, изучавал е много древна литература, а в научните среди го наричат „човек с библейска памет“, защото Том знае много книги наизуст.
Доказателства
Професорът е убеден, че има исторически доказателства, потвърждаващи съществуването на дракони в миналото. Той анализира хрониките на древните римски историци и Библията и стига до извода, че гигантските змии някога са били съвременници на човечеството.
„В древни времена различни видове същества са били класифицирани като „дракони“ точно както сега наричаме голяма група от различни праисторически животни динозаври. Смятам, че най-известната легенда е историята за Свети Георги, убиеца на дракони, която се появява в края на трети век от н.е. Въпреки че с течение на времето историята е обрасла с различни преувеличения и измислици, основната й идея според мен е напълно вярна”, коментира проф. Майер.
Легендата разказва за град, който бил тероризиран от дракон. Хората трябвало да му дадат добитъка си, за да получат достъп до единствения източник на вода. С течение на времето те предали всичките си домашни животни на звяра и хората били принудени да пожертват децата си.
Св. Георги убива дракона.
В деня на явяването на Свети Георги принцесата на царството трябвало да бъде предадена на змея. Героят доброволно се наема да отърве от града от чудовището, но в замяна иска всички жители да приемат християнството. Така и става. Георги става победител, а жителите на града - християни.
Професор Майер отбелязва обаче, че множество източници описват съществуването на различни дракони много преди битката на Свети Георги.
Например известният римски държавник Марк Тулий Цицерон в своята работа „За природата на боговете“ пише за „летящите змии, донесени в Египет от либийската пустиня от южните ветрове“. Стотици години по-късно римският историк Амиан Марцелин също споменава „армии от крилати змии“, излизащи от земите на Арабия.
Друг римски историк, Касий Дио, пише, че „когато Регул, римският консул, се биел срещу Картаген, един дракон внезапно пропълзял в тила на римската армия. Римляните го убили по заповед на Регул, одрали му кожата и я изпратили на римския сенат.
Библия
Нека да видим какво казва Библията за драконите. Ужасните летящи змии се споменават 35 пъти в библейските книги от Битие до Откровение.
В Книгата на Йов например се появява първично чудовище, известно като Левиатан.
Професор Майер сравнява звяра с огнедишащия Кракен, а самото чудовище е описано като дракон, който живее в бездната на творението.
Експертът добавя: „Дори и да не знаем всичко, което трябва да знаем за различните видове дракони, споменати от древните римски историци и в библейските текстове, можем уверено да кажем, че драконите и хората са съществували съвместно известно време.“
И ако в толкова много култури, разположени на напълно различни места на нашата планета и в течение на векове, има толкова много легенди за летящи огромни змии, то това очевидно не е от нищото. Нещо трябва да е породило тези легенди.
Противниците на съществуването на дракони обикновено възразяват срещу факта, че най-вероятно хората в миналото също са срещали кости на древни изкопаеми гиганти и техните кости са били погрешно объркани с останките на дракони. Такъв случай между другото е документиран. Става дума за китайския историк Чан Ку, живял през четвърти век пр.н.е. Той объркал вкаменелостите на динозаври, открити в днешната китайска провинция Съчуан, за драконови кости.
Има и предположение, че когато хората за първи път са видели живи морски китове, които са впечатляващи по размер, те съвсем разумно са предположили, че не само животните, живеещи в морските дълбини, могат да бъдат гиганти. Отново техните спекулации могат да бъдат подкрепени от изкопаеми кости на динозаври.
А антропологът Дейвид Е. Джоунс в книгата си „Инстинкт за дракони“ твърди, че драконите са визуално отражение на вродените страхове и тревоги на човечеството: „Няма физически базирана теория, която да обясни защо драконът обитава въображението на хората, очевидно това го има във всички култури на различни цивилизации.“
Въпреки че описанията на драконите в различните континенти съвпадат, според официалната наука те никога не са съществували.
Кристи Красимирова
