М илена Маат е духовен учител от високо ниво на посвещение. На изток наричат хората от нейния ранг гуру, а по нашите земи мъдреци и чудотворци. Напоследък стана модно и лайфкоуч, т.е. житейски учител. Всъщност Милена трудно може да се вмести в някакви определения, дори алхимичен дзен консултант, какъвто я титулуват околните, не я описва напълно.
Като че ли по-важен е резултатът от нейната работа - помощта, с която млади и стари откриват себе си, призванието в този живот, щастието. На българката, живееща между София и Сицилия, от години се доверяват и професионалисти в различни области - творци и бизнесмени, които развиват и надграждат своите дарби и способности. Въпреки че е изключително лъчезарна, Милена бяга от публичността.
Тези дни се съгласи на среща разговор покрай премиерната постановка „Поклон, чупка, поклон“ в Театър 199, на която е сценарист и режисьор. По повод днешния 15 април - Световния ден на културата и изкуствата, разговаряме с Маат за старите души на актьорите, за Граала - чашата от Тайната вечеря на Иисус, но и открехваме вратата към тайните на пълноценния и щастлив живот, които тя преподава в своите мастър класове.
- Предстои премиера на постановката ви „Поклон, чупка, поклон“, която е заредена с голям духовен заряд и мистицизъм. Но има и нещо повече - вие давате заявка да превърнете Театър 199 в същински храм на Мелпомена със задължителните чудеса. Какво да очакват зрителите на 26 април?
- Самата постановка е живо живеене. В нея като шифър е заложено определено ниво на осъзнатост и трансформация, която всеки ще преживее. На пръв поглед постановката може да изглежда обикновена, шеговита, един би казал профанна, друг би я определил философски дълбока. Но целта й е да предизвика квантово объркване в ума и всеки в залата да види отвъд заблудата и илюзията на нашия свят, да намали критичността към себе си и останалите, да тръгне по пътя на себепознанието.
Tеатралният афиш за алхимичната постановка на Милена Маат.
Това е една алхимия на ума, облечена в театър. Тя може да промени дори живота на човек, да предизвика една еволюция, която след себе си ще доведе до низ от благоприятни събития. Всичко зависи от това, което човек е почувствал и възприел дори на подсъзнателно ниво. Така че всеки, готов за трансформация, да се чувства поканен на 26 април от 19:30 часа, а мястото е столичен Театър 199.
- Бихте ли разказали повече за сюжета на самата постановка и актьорите?
- Театралният проект е моноспектакъл. В главната роля е актрисата Екатерина Казакова, с която работим вече може би 10-12 години. По принцип актьорите са стари души, много сензитивни, те не случайно избират тази професия. Фамилия Казакови създаде и филма „Жените наистина плачат“, който бе селектиран на едни от най-престижните световни филмови фестивали - Кан, Сараево, Триест.
Що касае сюжета на постановката, главният герой се казва Палаво носле. Той е извънземно и слизайки на нашата планета, пожелава да стане един от земните жители. Започва да търси и смисъла на човешкото съществуване с всичките комични моменти, произтичащи от това. Всъщност извънземното е събирателен образ на всички хора, чиито души са слезли на Земята. Ето защо всеки ще се припознае някъде в него. Той ни учи да виждаме света не през полярностите добро и зло, а през истинската природа на ума, където всичко е такова, каквото е.
- Освен с талантливото актьорско присъствие постановката би събудила интерес и с това, че в нея вплитате своя мистичен опит от контактите ви с вселенския разум. Кога открихте, че имате по-специални дарби?
- Това се случи, когато бях много малка, може би около 4-5-годишна. Тогава започнах да виждам и разбирам неща невидими и неуловими за другите. Постепенно осъзнах, че всяка част от творението има връзка с Твореца. Всичко наоколо е живо, може да ни говори, да ни дава информация, дори камъните. Но като казвате способности, за мен всеки човек ги има, просто много хора ги затварят на ранен етап в живота си по една или друга причина.
- Милиони земляни се лутат в търсене на своето Аз. В качеството ви на духовен дзен учител помагате на много българи да открият пътя и призванието в своя живот, да отсеят реалността от илюзията и самозаблудата. Но по какво човек да познае, че не е на своя път?
- Когато ни боли, не сме на пътя си. Когато страдаме, изкривяваме пътя си – каналът между нас и Бога не е чист.
В ежедневието, когато някой е много позитивен, той скоро ще свърже живота си с някой много негативен човек. Защото когато сме в едната крайност, ние създаваме другата. Трябва да видим къде в ежедневието си правим полярности и крайности. При мен хората се учат да плъзгат ума си по тази илюзорна реалност, в която живеем, без да прилепват. Например много професионалисти (независимо в коя сфера) могат да влизат в ролята си, но не знаят как да излизат от нея. И оттук тръгват много проблеми, в това число и бърнаут синдромът.
А всеки човек има различни версии на себе си. Представете си, че сякаш сте попаднали в зала с огледала и всяко от тях дава различен образ на вас тук на Земята - с минало, настояще и бъдеще. За да намерим себе си, трябва да вървим навътре към своята първична природа чак до клетката на творението и да си спомним кои сме. По този път скоро осъзнаваме, че животът ни е една холограма, просто една версия на нашата истинска същност. Идеята е да надникнем отвъд тази илюзия, отвъд дуалистичната природа на ума и егото, които ни пречат да живеем истински и осъзнато във всичките си версии.
- Общувате с представители на различни професии. Къде най-често млади и стари грешат в кариерата?
- Най-често грешат, когато успеят и забравят да бъдат човеци. Тогава им се включва автохакерството, както го наричам аз. Цялата история идва от нашата Светлина и Сянка. Последното е нашата нереализирана енергия, която сме накарали да чака, защото все сме отлагали нещо, не сме намирали смелост, подходящия момент и т.н. И когато успеем, тогава започват изпитите на сянката - пътят към нейното просветление. Тя пази нашите страхове, нереализираното творчество, трупаната завист, която е нашето възхищение от чуждия успех. Всичко това сме го задържали, трупали, докато гнояса, образно казано. Ето защо повечето хора „гърмят“, когато им се получи. Например натрупат милиони и загубят висшата перспектива на Духа, забравят, че тяхната карма е станала част от кармата на Човечеството.
- В тази връзка да ви попитам мастити пророци от ранга на Слава Севрюкова са казвали, че българският народ страда заради натрупана карма покрай гоненията на богомилите. Вие виждате ли такава връзка между национална съдба и историчност?
- Ще кажа така - ние сме древен народ и държава. А голямото и древно дърво акумулира голямо количество светлина, но и после хвърля голяма и тъмна сянка. Проблемът на България в момента е, че ние сме просветлили горните, висшите чакри (енергийни центрове-б.р.) на сърцето и ума. За това сме мъдър народ, с големи постижения, но не сме слезли в долните чакри, свързани с животинската ни природа, отговарящи за материята.
Там имаме като народопсихология доста потискани неща. В последните години се наблюдаваше едно бързо и крайно освобождение долу. Случи се едно обръщане и животинското взе връх. Но когато то не е просветлено със светлина и любов, се наблюдават тежки моменти. За щастие България вече навлиза в тантра енергията си, която обединява духа и материята в едно. С други думи, скоро ще нулираме и животът ни на ниво общество ще тръгне в по-добра посока. Това е идеята и на театралната постановка - да подпомогнем този процес, да осъзнаем себе си като воля и характер, да не отричаме човешкото, а да го просветлим.
- А каква е целта на човешкото съществуване?
- Всички наши преживявания, семейство, работа, бизнеси, всичко е с цел себеопознание, да си спомним кои сме.
Във всяко тяло има здраве и болест. Какво ще проявим, избираме ние, нашият свещен фокус - свободния избор. Умът ни казва, че вървим напред, но трябва да се върнем назад в нашата изначална точка, откъдето тръгват всички наши версии и проявления. Да осъзнаем, че раждане-смърт е един кръг, а след него всичко се повтаря. Да влезем навътре, да видим кои сме и да реализираме неща навън. Да напълним Светия Граал - да просветлим това, което сме тук и сега, с Духа, слизащ отгоре. Целта е да просветлим горните чакри на сърцето и ума, но и животинската част - нисшите чакри. Вселената сама ще ни насочва по този път, докато ние не станем пътят. Това може да стане по лесния начин, а ако се противим, пак ще се случи, но през страдание, болка и провокации.
- Водите алхимични годишни практики, разделени в две групи - присъствие на мъжа и присъствие на жената. На какво учите хората там?
- На автентичност. Всяка женска практика е и мъжка, и обратно. Ние поначало сме кръгче – андрогенно същество. И ако не приемаме мъжкото начало, не можем да приемем и женското. Всяка жена, която е осъзнала женската си сила, се страхува от нея. Причината е, че най-често тя се потиска и става прекалено голяма и силна. Затова много пъти един мъж, който бихме нарекли Алфа, е Бета и обратно.
- Много самотни души си търсят половинката, като междувременно проектират образа на своя принц/принцеса. Това работи ли?
- Техниките за материализация са илюзорни програми на ума с някакво начало и бърза смърт. Затова аз и на дамите, които си търсят мъж, им казвам: оставете се да бъдете намерени през вечната душа, не бъдете агресивни. Всъщност всички тези практики, които преподавам, целят да се научим да разговаряме директно с Твореца. А това минава през опознаване на себе си.
- Всеки е минавал през житейски етап, които бихме определили като зацикляне. Според метафизиката това се дължи на някакви блокажи. Как да се справим с тях?
- Блокажът е някаква замръзнала част от нас, която не се е опознала или не се е реализирала. От друга гледна точка това е времева гънка. Образно казано, това е, когато дискът е спрял в определена точка на време-пространството и трябва да рестартираме компютъра си. Има много осъзнати вече хора, но в случая ще кажа как аз махам блокажите. Те могат да се пипнат психологически, а могат да се махнат и чрез звук, насочен към зона от емоционалното или менталното тяло като акупунктура. Оттук насетне ефектите може да са най-различни - човекът да намери желаната работа, да оправи отношенията с колегите си или в семейството. Или иначе казано, да не пречи на Бог да му даде всичко, с което е благословен по рождение.
- Как да разпознаем духовен учител в живота си?
- Мантията духовен учител се дава на онези души, които са слезли на земята, за да свързват духа и материята. В професионален аспект това може да е някой програмист, или актьор, или детски учител. Ще ги познаете по това, че те са в своя център - няма да станат крайно духовни или крайно материални. Често тези хора имат по-силно присъствие - осъзнават и виждат невидимото, превръщат се в черна и в бяла дупка едновременно, в притегателен център за околните. Те обикновено имат силно присъствие в настоящия момент, стават лидери - в бизнеса, общността, в семейството, стават като център на слънчева система.
- Автор сте на книги с дзен мъдрости. Има ли някоя сред тях, която би ни дала хоризонт отвъд това гранично състояние на държавата, живееща от избори до избори през 5 месеца?
- Каквото и да си мислим за себе си, накрая ще се засмеем. Ние не осъзнаваме, че сме изключително ведър народ, кодирани сме с дара на радостта. През радостта и през смеха излизаме извън оковите на времето. Ако стъпим на тази плоскост и не приемаме всичко твърде насериозно и твърде лично, скоро ще намерим себе си и своя път. Така неусетно ще просветлим и сянката на древното дърво България.
Любомир Старидолски
