А ктуален днес, вчера и утре, покрай филма „Елвис“, който върна не само старите фенове на Елвис, но и привлече младото поколение към идеята за Елвис, e и Цветелин Атанасов или Цецо Елвиса.
Споменавайки това име, веднага пред всеки от нас изгрява образа на Краля - Елвис Пресли. Но и не можем да объркаме и българина, посветил живота си на понятието Елвис, особено ако го срещнем с розовият му кадилак из улиците и магистралите на България или пък чуем неговите изпълнения на евъргрийните на великия американец. Красивият и талантлив нашенец е отдаден абсолютно на своя идол и разнася славата му по Източното крайбрежие на Европа и не само. Изключителната история на неговия живот, слял се хомогенно с този на Краля, разказваме в „Златно време“ днес.
Филм
В личен разговор с Цецо Елвиса си говорим за неговия живот, кариера, пътувания и за филмовата лента „Елвис“, излязла тази година и станала вече голям хит сред всички поколения. Актьорът, играещ ролята на Елвис е „много сладък и готин и повлия на тийнейджърките доста“ – споделя Цецо и казва, че досега феновете му основно са били в третата възраст, докато след филма има и много млади. На шоу програмите му, изградени единствено и само от вечните парчета на Краля, които той прави от години ходят и 16 годишни вече. „Готино е, че се връща любовта към този класик в музиката.“
Цецо харесва филма. Той му повлиява и го изважда от обувките, разплаква го. Определя Бъз Лурман като наистина огромен талант, както и актьора, който се е постарал да предаде достоверност на образа. Самата идея, историята да бъде разказана от името на Полковника, също му допада. Цветелин, запознат с живота на Елвис от А до Я, ни потвърждава, че наистина е съществувал такъв Полковник, а не е измислен художествен образ. „Полковник му е титлата за заслуги. Не е военен. Освен това е нелегален емигрант от Холандия, който на всичкото отгоре е търсен за някакви престъпления и той за това не смее да се прибере, и до последно не е имал американски документи. И това, което накрая му преобръща живота на Елвис е, че и последното желание, което е имал да направи световно турне не се е получило, заради документите на Полковника и това, че не може да излиза от Америка. И винаги съм се чудил, защо не го е пуснал с някакъв негов човек – тур менажер да ходи. За какво е било необходимо и той да ходи, та го е възпирал. Защото по приказките на Полковника пък, Елвис не е можел да пътува, защото е бил много зависим от лекарства и е щял да има проблеми на митницата. Непрекъснато е ходел с един куфар лекарства, така че истината е някъде по средата.“ – размишлява над филма Цецо Елвиса и допълва – „Той е взимал болкоуспокояващи, антидепресанти и приспивателни. За да бъде енергичен на сцената, в по-късен етап е взимал много амфетамини, които на времето са били предписвани с рецепта.“
Мания
Елвис е иконична фигура и много хора по света са обсебени от образа му. Дори се е обособила такава професия – двойник на Елвис. Има десетки хиляди по света, които се изхранват по този начин. Обикалят като него конкурси, барове и сватби. С годините смята, че тази мания или обсесия е комплексна заради това, че Елвис Пресли е пионер. Имитира се визията му, танците му. Пионер, който поставя правилата на всичко, което се случва в последствие. То идва от него и музиката му. Има много голяма харизма. Музиката му е съчетание на рок и госпъл. „Такива хора като Елвис и Майкъл Джексън, са като извънземни пратеници с определена мисия. Те буквално идват да покажат, да си свършат нещата и си отиват на млади години. Ангели ли са, какво ли са, но са по-специални.“ – размишлява Цветелин.
Какво кара Цветелин Атанасов, едно нормално момче да се събуди един прекрасен ден и да влезе в обувките на Елвис Пресли, и да заживее професионалният му музикантски живот? Да подчини цялото си съществувание на този образ и да го следва безрезервно и вярно ден и нощ, ще разберем от разказът на момчето с бакембардите и красивия глас.
Ваканция
Като дете, Цветелин е имал много музикална баба, която искала да стане народна певица, но не се получило и Цецо заедно с нея пеел по цял ден през летните си ваканции. Момчето имало и музикален слух. Започнало да учи при частен вокален педагог, без претенции да завършва Музикално училище или Консерватория. За кеф свири и на китара, за да си акомпанира. Не познава дори нотите добре. Самоук и надарен с глас. Мечтата му е да е като Елвис и да пее като него. Завладян е от образа му като човек тотално.
Родителите му го запознават с Елвис, когато Цецо е в четвърти клас. Това съвпада с материал за Краля по „Всяка неделя“ навремето, а след това излизането и на филма по кината This is Elvis. Той е вече в шести клас, когато бяга от училище, за да гледа филма поне 20 пъти. Филмът е от 1981 година. И тогава, Цецо е обсебен от образа и личността на Елвис. Пристрастяването му е до степен да преобърне живота му на едно обикновено момче, което започва да се идентифицира със своя герой. Тогава, актуалните прически на момчетата са тип Джейсън Донован, а той, още при първите полови белези си пуска бакенбарди. В този си вид, изобщо не е интересен на съученичките си. Пропява. Започва да преследва и да постига визуалната прилика с Елвис. „Той беше моят герой!“
Всичко се формира в детството, а родителите му работят до късно вечер. Сестра му е в пубертета и той, страхувайки се да стои вкъщи сам си пуска песните на Елвис и така се чувства като един Карлсон, който живее на покрива и има някакъв невидим приятел. Изгражда с Елвис почти физическа връзка. „Странно е да се обясни“ – споделя Цецо. Търси визуалната прилика и я постига. Намира и много съвпадения със себе си. „Елвис умира на датата, на която съм роден – 18 август ...“, казва Цветелин и смята, че това са кармични предопределености или стечение на обстоятелствата.
Апостол
„Аз един вид му бях като някакъв апостол, толкова го имах като идол и божество, че се чувствах длъжен да разпространявам идеята за него. Едва ли не като ученик на Иисус бях. И даже после, както съм си и вярващ, понякога малко съм се самобичувал, че съм издигнал в култ някакъв човек, което не е правилно. Но аз не съм го осъзнавал и ми е простено.“
Цветелин следи и чете всичко, което излиза за неговия идол. Спомня си списание „Паралели“, когато е чакал и не е спал с дни да излезе новия брой, знаейки, че ще има статия за Елвис със снимки. Дори и с лошо качество, черно-бели, с часове ги гледа и пази. Спомня си, как майка му му изпраща писма от Алжир, където работи, винаги с някаква картичка на Елвис, а той почти не обръща внимание на майчините думи, грабва картичката и се усамотява в детската си стая, която е пълна със снимки, изрезки, плакати, всичко, което е намерил за кумира си. Тогава освен по Елвис се увлича и по културизма, та до Елвис нерядко е висял и Арнолд Шварценегер. Детски истории, както се смее днес Цецо. „Отварям скоба, хората да не си помислят, че съм някакъв пълен идиот. През главата ми е минала всякаква музика, включително и хевиметъл през тийнейджърските години и всякакви групи. Като музикални стилове всичко съм пял и знам, но Елвис ми е винаги като фар в тъмното море“ – споделя с любов Цецо.
След като Елвис тотално му повлиява и оформя мирогледа, един ден по новините Цветелин чува да съобщават, че има конкурс за двойници на Елвис в Мемфис и решава, че жив или умрял иска и ще участва. Той е вече на 17 години, възмъжал юноша. Междувременно е участвал заедно с ученически групи по събития в актови зали, училища и др. Тъкмо завършва училище и решава да се яви на този конкурс.
„Цялата идея беше, все едно дете пише до Дядо Коледа. Мемфис, Тенеси, имението Грейсленд и вътре пиша, че искам да участвам в тоя конкурс. То стига обаче до там. Аз си мисля, че вече, като е минал месец, няма нищо да стане. Забравил съм го. Един ден се прибирам вкъщи и баща ми, Бог да го прости, вика: Клякай сега десет пъти. Клякай и ще ти кажа. Връчва ми писмото. Скачам от радост, не мога да спя. Канят ме. Пращат ми бланка да я попълня за участие и да им я върна“ – спомня си Цецо Елвиса.
Междувременно, преди да замине за Америка е привикан от родната казарма да се яви войник. Измисля сто чудеса, за да се измъкне. Успява да излезе по медицински причини и солидно заплащане от страна на чичо му.
Америка
Черешката на тортата е заминаването му за конкурса в Мемфис.
Заминава и печели конкурса за най-млад изпълнител - двойник на Елвис. Пътува с едно момче, което му помага в превода, защото Цецо не знае още добре английски. Чичо му му купува билета и му помага финансово. Приготвя си костюми. Отиват там и попадат на голяма фенка на Елвис, която е живяла в съседство с него. Била е малко момиченце и се е катерила по дървото, за да го гледа постоянно, а той я кани за 16 тия й рожден ден и ѝ подарява пръстен с диамант. Позволявали са й по турнетата да го следва и да го снима впоследствие. Тя споделя с Цецо, че единствено не са позволявали да се пуска светкавица, защото Елвис е бил вече много зле с очите. Тази жена се привързва към Цветелин и през цялото време на престоя му е негов гид. Развежда го до родната къща на Елвис и на много други места, свързани с Краля. Той е само с джобни пари, колкото да прекара престоя си за конкурса. Тази дама го хваща за ръчичка и започва да го води навсякъде, да го гощава с вечери. Нашето момче е родено с късмет. Дамата искала впоследстивие да го осиновява, но той вече имал навършени 18 години.
Цветелин Атанасов печели първо място за най-млад Елвис двойник, и то от Европа. Почти е нямало участници от Европа, камо ли от соцдържава. Снимат го за „Добро утро, Америка“ и го питат откъде е. От България, която бъркат с Боливия. Снимат го за Дискавъри, а негови приятели се шегуват, че са го снимали като рядко животно за този тв канал, защото не знаят от кой клон е. Но с такъв ентусиазъм пее и се представя, развърта коженото си яке и го захвърля в публиката, че бабите пощуряват. Той е млад и красив, а повечето двойници се явяват от късния период на Елвис – „дебелаци с шкембаци, с лепени бакенбарди и перуки“, а при Цецо всичко е естествено.
Печели първа награда – 1200 долара като финансово изражение и златен медал, който още си пази, грамота, почетно гражданство на родния град на Елвис – Тупело, лично от кмета Джак Маршал.
Връщайки се в България, на летището го посрещат на VIP. Хора развяват транспаранти, плакати, а той се чувства истинска звезда. Оказват му голяма почит, а славата е кацнала на рамото му. Цветелин Атанасов е много нашумял и вече е Цецо Елвиса.
Междувременно благодарение на американската си поддръжничка е регистрирал български фен клуб и като президент на този клуб под номер 403 в Елвис Пресли Ентъртаймънт започва да получава обемна кореспонденция. Историите са дълги. На следващата година получава покана, че Майкъл Джексън се е оженил за дъщерята на Елвис – Лиса Мари Пресли, и правят огромен концерт с всички най-актуални и стари звезди, които пеят песни на Елвис в техен стил, като Браян Адамс, Майкъл Болтън, Елтън Джон, Шер, групите „Ует, Ует Ует“, „Скорпионс“. Грандиозен концерт. Канят Цветелин да присъства. Но той решава, че няма смисъл да ходи сам и кани БНТ да изпрати екип, да снима и после да пуснат материала. Речено – сторено – отиват.
В ложата до Цецо седи Джанет Джексън, сестрата на Майкъл. „Бяхме официални гости, а Майкъл, дъщерята на Елвис и майката – водещи. Не съм пял там, бях гост. Но после в имението „Грейсленд“ бях гид и някакви тълпи се бяха събрали, разпознаха ме там, снимаха ме. Мина и това. Върнах се – от велик, по-велик. Започнах да правя авторски песни с Венци Дренников от „Субдибула“. И реших изведнъж, младостта и глупостта ми по-скоро, че България ми е тясна и ще ходя да завладявам Америка. Да, вече съм толкова велик, толкова всичко съм постигнал, всички ме знаят, че какво да правя повече тука, и заминах през 1995 за Америка и останах 6 години там. Първо в Ню Йорк, после в Маями.“
Там се запознава с жена му. Женят се в българската църква в Ню Йорк. На първата им среща попадат на снимачната площадка на Мартин Скорсезе, който снима филм с Никълъс Кейдж. Пее, работи, емигрант е в най-широкия смисъл само и само да си постигне целта и мечтата си. Обаче така и не стига до грандиозната цел. Само спорадични успехи и неуспехи. „Исках да правя мои, авторски песни, но да звуча като Елвис. Свързах се с диджеи, опитахме се да правим ремикси. Оказа се, че съм белязан завинаги и този печат да съм двойник на Елвис така ми е лепнат, че е завинаги. Като се върнах от Америка, издадох един албум, 1993 – „Спомен за Елвис“. Хрумна ми да изпратя този албум и писмо до Бил Клинтън и накарах почти всички българи, които познавам в Щатите, от българската общност, да се подпишат в негова подкрепа. Моя си инициатива. В писмото му писах, че цял живот съм се борил за развиване на българо-американските културни отношения, че целият ми живот е минал под знака на Елвис и получих поздравителен адрес от него с подпис и печат от Белия дом, което си го пазя и до днес.“
Forever
„Започнах да правя авторски парчета, позавъртях ги тук там, но толкова вече ми е лепнат етикетът, че ме пускат по БГ Радио, с мое парче и пак ме обявяват като Цецо Елвиса. Посъветваха ме и да си остана Цецо Елвиса, защото поне съм единствен тук. Печат ви казвам – за добро или за лошо – това е. Така че има истина в това: „Внимавай какво си пожелаваш“. Много съм го искал в сърцето си да бъда, ето случи се, но в един момент искаш да избягаш и ставаш като пленник на това име, а то си е отговорност. Бреме не е, защото и до ден днешен си издържам семейството с това име и трябва да съм много благодарен. Един приятел казва: „Елвис е хранил, храни и ще храни“. Но когато правя нови песни, авторството се обезличава от тази сянка на Елвис. Много е трудно, защото целият ми живот минава под това голямо име, но чуждо, нищо че аз съм се слял с него. Продължавам делото на Елвис. Каквото и да направя, ще си остана Цецо Елвиса. Няма бягство“ – споделя Цецо Елвиса.
Розовият кадилак
„Много хора са ме питали защо Елвис кара розов кадилак, този легендарен автомобил. Защото е толкова привързан към майка си, че с първите пари, които изкарва, купува подарък за нея. Не че тя е можела да кара. И след като толкова натрапчиво искат да ме правят Елвис, си казах като ще е гарга, да е рошава, дай да завършим образа и с един розов кадилак, и да бъде сензацията пълна. И си го поръчах от Щатите. Стар модел 1963 „Ел Дорадо“. Беше бял, тук си го боядисах розов. От 16 години си е мой. Атракция си е. Като го изкарам, се притеснявам да не стане катастрофа – хората полудяват. Шестметрова кола е, с две врати.“
Вида Пиронкова
