П окрай забележителното творчество и бурния светски живот на Ален Делон у нас си припомняме идола на ХХ век и с песента за синия балон.
Тя е по хумористично стихотворение на Георги Константинов, музиката е на Атанас Косев, а изпълнението е на „Щурците“, влиза в албума им „Вкусът на времето“ от 1982 г. и се превръща в тотален хит.
Стана ясно къде ще бъде погребан Ален Делон!
В ПОСЛЕДНИЯ СИ ЧАС: Делон събра воюващите си деца!
Красота
Поетът Георги Константинов си припомни пред „Телеграф“: „Това бе доста отдавна. Едно време се прожектираха няколко филма с Ален Делон. Той получи популярност сред младите хора, дарен с невероятна физическа красота, а бе и добър актьор. Момчетата често ги сравняваха с Ален Делон, а и те искаха да приличат на него“. След това разказва как му хрумнал текстът, когато момиче в краен квартал сравнява момчетата с Ален Делон и те губят от това. „Тогава бе на мода едни хора да си правят малки групи с китари или пък момчетата самостоятелно да свирят и се харесват на момиче. Но в моето стихотворение тя все пак ще хареса момче от своя квартал“, допълни поетът. И продължи: „Ален Делон си остава звезда на екрана. Стихотворението е хумористично, няма лирически дълбочини, една шеговитост“.
Рок
Георги Константинов разказа още: „Половин година след публикацията на стихотворение в „Стършел“ разбрах, че Атанас Косев е написал песен рокендрол по него. И много се хареса. Бе най-слушаната песен за годината. Доколкото знам, е от любимите на Кирил Маричков. Тя е шега, но има популярно въздействие. Има игрословица с името. Обичам френското кино, но нямам определен любим филм с Ален Делон“.
Ето и текста на „Момичето със син балон“, превърнал се в така прекрасната песен „Ален Делон“ на „Щурците“ - един от вечните хитове на родната музика. Текстът се публикува с разрешението на поета.
Момичето със син балон
е влюбено в Ален Делон,
за него само то мечтае,
Ален Делон това не знае.
Балонът весело лети,
напълнен с въздух и мечти,
каква любов си е избралa
красавицата на квартала.
Ален Делон,
ах този син балон!
Ален Делон,
ах този син балон!
Напразно свиркаме с уста,
безмълвно отминава тя.
Напразно футболистът тича
и се кълне, че я обича.
Напразно като мрамор блед,
мълчи кварталният поет.
Хей, хей момчета с джинси тесни,
защо сте толкоз неизвестни.
Но идва миг да се танцува,
китара пак ще залудува.
Внезапно погледът студен
ще спре на теб, ще спре на мен.
И става чудото веднага -
момичето ръце протяга.
Накрая знаете сами -
балонът сам ще изгърми.
Георги П. Димитров
