Н аричат 10 ноември 1989 година по различни начини. От преломна дата, сложила началото на демокрацията в България, до обикновен дворцов преврат, организиран от управляващата тогава Българска комунистическа партия.
Днес, 33 години по-късно, би трябвало повече да се чува тежката дума на историците. Не само защото голяма част от преките участници в събитията от онова време вече не са между живите. Но и защото са налице достатъчно документи, които позволяват да се пресъздаде обстановката. Разполагаме и с много спомени на хора, със стенограми, има анализи на български и чуждестранни изследователи. И все пак – продължават да битуват всякакви конспиративни теории, някои от които граничат с фантастиката. Важното е обаче да се разграничат легендите и митовете от реалността.
Хронологията
Да проследим хронологията на събитията. Известно е, че година по-рано – още през 1988 г., самият Тодор Живков е поставял пред ръководството на ЦК на БКП – Политбюро – въпроса за оставката си като генерален секретар на партията. Но тогава дори тези, които се сочат за автори на идеята за смяната му, са го убеждавали да остане на поста. Така се проточва още една дълга година на изчакване и на снишаване.
През 1985 година на власт в СССР идва Михаил Горбачов. Известно е, че неговата перестройка не се нрави особено на Тодор Живков. Нещо повече – секва кранчето на евтиния руски нефт, който реекспортираме срещу долари в чужбина. България, независимо от бодряческите речи по пленуми и конгреси, отбелязва все по-слаби икономически резултати, в криза е. Цари повсеместен дефицит, има режим на тока, прави се огромна историческа грешка с насилственото преименуване на българските турци с т.нар. Възродителен процес, за да се стигне до „Голямата екскурзия“ през пролетта и лятото на 1989 г. Расте недоволството в страната, но истинско дисидентство като това в други страни от съветския блок практически няма. Първите му прояви са доста по-късно – чак през 1988 г. Това са Комитетът за екологична защита на Русе - „Екогласност“, „Подкрепа“. Наричат ги „неформали“, но е факт, че основни критици на режима са хора от средите на БКП. В тази връзка да си спомним и прословутата закуска на френския президент Франсоа Митеран в началото на 1989 г. в София с група български интелектуалци. Любопитна подробност е, че по време на посещението си у нас Митеран подарява на Живков голям резбован дървен глобус – дали пък не е било намек за „Великия диктатор“ на Чарли Чаплин? До неотдавна това земно кълбо събираше прах под едни стълби в резиденция „Бояна“...
Китайската връзка
През 1987 година делегация, начело с генералния секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет Тодор Живков, е на посещение в Китай. Посрещат го подобаващо. По спомени на тогавашния началник на УБО (Управление за безопасност и охрана) ген. Георги Милушев Дън Сяопин впечатлява Тато с ясната си програма за 40-50 години напред как Китайската народна република трябва да стане първа икономическа сила в света. На изпроводяк Дън предава на Тодор Живков писмено послание до съветския лидер Михаил Горбачов. Знае се, че на път за София нашата делегация ще има кратък престой в Москва. Самолетът каца в съветската столица, Тодор Живков и придружаващите го са настанени в резиденция „Барвиха“ (Боровиха). Известно е, че там е починал „вождът и учителят на българския народ“ Георги Димитров през 1949 година, мълвата е, че бил отровен от Сталин.
Живков и ген. Милушев се разхождат вечерта по алеите на санаториума. На другия ден предстои среща с Горбачов. Генералът ми е разказвал, че Тато бил видимо притеснен и се опасявал, че може да му се случи най-лошото, докато е в Барвиха. Така и не успели да се наспят като хората. На другия ден пристигнали в Кремъл. Наложило се да чакат дълго за срещата с Горбачов, което още веднъж потвърждава отношението на съветския лидер към българския. Какво е станало с посланието на Дън Сяопин до Горби, историята мълчи. Но Горбачов наистина не харесва Живков и залага на ново лице – тогавашния външен министър Петър Младенов. В крайна сметка той наследява Тато и става генерален секретар на ЦК на БКП на 10 ноември 1989 г.
Изненадата
На 9 ноември 1989 година вечерта има заседание на Политбюро на ЦК на БКП преди прословутия пленум. На него Живков отново поставя въпроса за оставката си като ръководител на партията поради напреднала възраст и умора от над 30 години управление. Членовете на Политбюро се съгласяват. Но не става дума за оставката на Живков и като председател на Държавния съвет на НРБ. По-нататък нещата са известни. На 10 ноември е свикан пленум на ЦК на БКП в резиденция „Бояна“. Обявен е дневният ред. Едночасова реч държи Тодор Живков – тя бе публикувана след време. В нея той говори за предизвикателствата пред социализма, импровизира, като не чете от предварително написаните листчета. По нищо не личи, че само след няколко часа вече няма да е на поста си. В това слово, между другото, Живков подчертава, че АЕЦ „Белене“ трябва да се строи ударно...
Следобед, вече на закрито заседание, водещият Георги Атанасов обявява, че Живков се оттегля, забележете, и от двата поста – и партийния, и държавния. Тато гледа с увиснало чене. Твърди се, че е заради лекарства, които пие. Петър Младенов става генерален секретар, а след няколко дни и председател на Държавния съвет. Живков е изпратен с почести и доживотна пенсия във вила в Бояна, но скоро след това е арестуван и обвинен по няколко дела. Тече шумен процес. Впоследствие е оправдан, пише мемоари, умира на 5 август 1998 г.
Пламен Енчев
