Инфекционистът доц. Трифон Вълков: Лекуваме тропически болести след почивки

- Д-р Вълков, кои са тропическите болести, които биха представлявали по-голяма заплаха за България?

- Бих си позволил да разделя отговора на две части. Първо, това са заболявания, които трябва да имаме предвид с оглед на факта, че все повече хора избират като дестинации държави, които спадат към тропическите региони. Респективно за тях би имало по-голям риск в момента на посещението да се срещнат и да се разболеят от конкретни заболявания, които са ендемични за съответните тропически региони. Другата страна на монетата е, ако мога така да кажа, е свързана с непрекъсната промяна в климата като цяло. Затоплянето дава възможност на преносителите на тези болести да намират условия за живот и за развитие в страни, които са част от субтропичния и умерения климатичен пояс. За такъв риск не си говорим за първи път с вас. Знаете, той се обсъжда от доста време. Много зависи от дестинацията, в която пътуваме и от която се връщаме. Една от тропическите болести, която съставлява особено голям проблем и то целогодишно в повечето тропически държави, е маларията. Няма как да не й обърнем внимание. Това е заболяване, което е изключително разпространено. Освен това е заболяване, което, ако не се обърне сериозно внимание по отношение на неговата превенция и лечение, крие доста голям риск от летален изход. Маларията продължава да е в топ 10 на най-смъртоносните болести на планетата. Всяка година по данни на Световната здравна организация от малария загиват около милион и половина души в глобален мащаб. Така че тя продължава да представлява сериозен проблем. Това е заболяване, за което, за жалост, продължаваме да нямаме специфична профилактика. Нямаме ваксина. Има препоръки за хората, които пътуват в тези региони, да вземат лекарства, с които да предотвратят болестта след ухапване от такъв тип комар.

- Кои са другите инфекции, които трябва да имаме предвид?

- Трябва да поговорим за денга, чикунгуня, зика, западнонилски енцефалит, жълта треска. Това са все инфекции, които са вирусно обусловени и принадлежат към няколко различни вирусни семейства, но по-голямата част спадат към едно по-голямо такова, известно като флавивируси или жълти вируси, буквално преведено на български. Наименованието на самото семейство и на първия й представител - жълтата треска, идва от клиниката, която предизвиква – пожълтяването, което е станало нарицателно за цялото семейство. То е типичен пример за векторно предавано заболяване, при което инфекцията се предава след ухапване на определен вид комари. Те нормално са разпространени в тропични и субтропични региони. С промяната на климата те започват да се откриват в страни, в които не са били ендемични в миналото. Например от няколко години тигровият комар се наблюдава в най-югоизточните части на България. Тоест ние също имаме огнища от такъв вид комар в определени части на България.

Случаят със западнонилския енцефалит не е точно такъв, защото при него комарите, които са в основата на предаването на болестта, са такива, които ги има и тук, тоест тази инфекция може да бъде предадена и от обикновени комари. Но държа да подчертая, че всички тези инфекции, които изброихме, не са често срещани сред хората у нас. Това са заболявания, които са зоонози и инфекции, които са чисто векторни и техният резервоар в природата представляват диви животни – различни видове мишевидни гризачи, прилепи и тревопасни животни. Човек се разболява тогава, когато е в контакти с тези животни и най-вече, когато бъде ухапан от вектора на пренасяне на това заболяване.

- През отминалата година у нас имаше повече случаи на тропическата инфекция денга. Сега какво е положението?

- Това е добър въпрос, по който заслужава да си поговорим поради няколко причини. Подобно на маларията, това е болест, която е изключително разпространена. Тя е разпространена ендемично в тропическите райони и с оглед на това, че хората избират такива дестинации за пътуване, мисля, че честотата на това заболяване за в бъдеще ще продължава да се увеличава. Отварям една скоба - през отминалите месеци в някои страни, в които тази болест продължава да е ендемична, СЗО предупреди за изключително голям бум в разпространението на денга.

- Какво трябва да се знае за нея?

- Болестта има инкубационен период от около 3 седмици. Тост може да се заразим на мястото, където почиваме, но човек може да развие клиничните оплаквания чак след като се прибере у дома. Това е заболяване, за което имаме доста добра специфична профилактика в лицето на ефективна ваксина. Има две разработени ваксини – едната е на няколко години, а другата - буквално на две години, и позволява да се ваксинират хора, които не са боледували, както и такива, които са преболедували веднъж от денга.
Когато човек никога не е боледувал от денга и се зарази за първи път, клинична проява на инфекцията в 90% от случаите е така наречената денга треска, която протича с много висок фебрилитет, с изключително силни ставно-мускулни болки. Неслучайно другото наименование на тази инфекция е „трошаща костите“ треска. Могат да се наблюдават гадене, повръщане, болки в корема. Характерно е зачервяването на лицето и лигавиците в областта на устната кухина и конюнктивите на очите. Острата фаза продължава няколко дни – от порядъка на седмица до 10 дни, и преминава като самоограничаваща се инфекция. В нашия организъм обаче след преболедуване се образуват антивирусни антитела. Ако в този период, в който все още имаме такива антитела, човек повторно се разболее, тогава се наблюдава един феномен - нарича се антитяло усилена инфекциозност. Тези антитела се свързват с вируса, но вместо да се стигне до неговото неутрализиране, тези антитела се залавят от специфични рецептори върху имунокомпетентни клетки като макрофаги и директно вкарват вируса в тях. Вместо вирусът да бъде унищожен, в тях той намира доста добри условия за развитие. Така за кратък период от време се увеличава вирусният товар, който от своя страна води до много по-тежко проявена клиника. Това обуславя втория тип клинична проява на това заболяване, основно при преболедували веднъж пациенти. Тук вече не говорим за денга треска, а за денга шоков синдром. Той може да завърши фатално за пациента.

- Миналата година у нас имаше повече болни от западнонилска треска. Имаше и няколко смъртни случая.

- Наистина преди година имаше по-висок процент на доказване на тази инфекция. И тук наблюдаваме една сезонност, която малко или много е свързана с активността на комарите, които я пренасят. Това е заболяване, което се предава от комари, които обичайно се срещат в нашата страна. Много е важно да се знае, че е много малък процентът, в който се стига до развитието на западнонилска треска и още по-малък е процентът, когато се стига до развитие на западнонилски енцефалит. Човек може да не разбере изобщо, че се е срещнал с тази инфекция. Това съставлява огромния процент от случаите – някъде към 80%. Само при около 20% от заразените се стига до някаква форма на клинична проява, която е свързана с грипоподобни симптоми като висока температура, отпадналост, ставно-мускулни болки и изключително силно главоболие. Подобно на денга симптомите продължават от седмица до 10 дни, като след това те търпят обратно развитие. По литературни данни около 1 на 160 до 1 на 200 души в хода на тази клинично проявена инфекция могат да стигнат до западнонилски енцефалит, които на фона на други заболявания, които засягат централната нервна система, се характеризира с малко по-висок леталитет.

- Имаме ли случаи на чикунгуня?

- Друг пример за тропическа болест е чикунгуня, но тук говорим за единични случаи, които не мога да кажа колко са годишно, защото трябва да се направи справка в Националния център по заразни и паразитни болести. Говорим за заболяване, което, за да бъде регистрирано тук, трябва да е внесено отвън след пътуване. Същото важи и за вируса зика.

- Намираме се в сезона на кърлежите. Какви трябва да са действията ни, ако намерим впит кърлеж в себе си или на близък човек?

- Хората трябва да са наясно, че не всяко ухапване води до заболяване. Кърлежът е само вектор, т.е. преносител. Има няколко кърлежопредавани заболявания за нашата страна, които трябва да се вземат под внимание. Най-честото не само за България, но и за Европа си остава лаймската болест. Други са марсилската треска, ку-треска и някои вирусни инфекции като Кримска-Конго хеморагична треска, която е изключително опасна.

- Как безопасно трябва да се извади впит кърлеж?

- При вадене са допускат няколко грандиозни грешки, като се използват прийоми като горене с цигара или въглен, мазане с олио или с някакви други препарати. Тук отварям една скоба - противно на повечето схващания, кърлежът диша през краката. Главата и част от тялото му са впити в нас. В момента, в който ние го намажем с разтвор, той моментално повръща и има в пъти по-голяма опасност да върне в нас всичко, което е смукал от друго животно и друг човек. Така се увеличава в пъти рискът да бъдем заразени. В момента, в който видим на себе си впит кърлеж, трябва да вземем обикновена ръкавица или едни специфични уреди за вадене на кърлеж, които се продават вече по аптеките. С едно по-рязко движение, обратно на посоката, в която той се е впил в кожата, кърлежът се изважда. Никакво въртене в посока на или в посока обратно на часовниковата стрелка. Колкото по-бързо го извадим, толкова по-добре

- Защо?

- Защото, когато говорим за кърлежопредавани заболявания има зависимост между времето, в което кърлежът продължава да е върху нашето тяло и вероятността той да ни предаде заболяване. Когато говорим за лаймска болест и възможно най-лошия сценарий, в който кърлежът на 100% е заразен, на него са му необходими около 16 до 20 часа, за да предаде тази инфекция върху човека. Това не става веднага с ухапването. За жалост такъв е случаят при някои други кърлежопреносими заболявания, но при лаймската болест случаят не е такъв.

- Трябва ли да се пие антибиотик превантивно след ваденето на кърлежа?

- Няма нито един съвременен, не само европейски, а и световен гайдлайн, който да дава препоръки след ухапване от кърлеж да се приема така наречената постекспозиционна профилактика с антибиотик. Приемането на две или четири таблетки антибиотик превантивно е отречено не само в Европа, но и в целия свят. Лекуваме тогава и само тогава, когато знаем, че инфекцията е налице.

- След колко време човек трябва да се изследва, за да провери дали е заразен от лаймска болест?

- Поне след 3 седмици след изваждането на кърлежа. Ако след ухапването се появи характерен обрив, не е необходимо да се чака няколко седмици, за да се докаже заболяването. Тогава приемът на антибиотик е оправдан. Вече имаме конкретен симптом, свързан с това заболяване. Когато извадите кърлежа, не го носете за изследване в лаборатория. Това го има само в България. Това няма нищо общо с епидемиологията, нито с клиниката, нито с превенцията, нито с терапията на заболяването. Дори кърлежът да е заразен, това не е условие, за да се стартира терапия. Тя започва при доказване на реално заразяване и симптоми като появата на характерен мишеноподобен обрив.

Това е той:

Завършва Медицинския университет-София през 2013 г.

Своята специалност „Инфекциозни болести“ придобива през 2019 г. след специализация в СБАЛИПБ „Проф. Ив. Киров“

От 2023 г. е специализант по клинична вирусология към НЦЗПБ София

Придобива образователна и научна степен доктор през 2018 г.

Работи в Инфекциозна болница

Милена Димитрова