Н а 17 юли 1945 г. Британската империя е станала малко по-малка, а Югославия - малко по-голяма. По заповед на премиера Уинстън Чърчил апартамент 212 на лондонския хотел „Клариджис“ станал югославска територия само за един ден.
Според Би Би Си целта била престолонаследникът принц Александър - част от кралското семейство в изгнание - да бъде роден на „своя“ територия. Входната врата станала международна граница. Поръчките за рум сървис се правели в една държава и се доставяли в друга. Историята на апартамент 212 се повтаря в уебсайта на престолонаследника, в официалната история на „Клариджис“ и в безброй книги. Има само един проблем. Изглежда, няма никакви доказателства, че това е истина, изтъква британската радиостанция.
Дилема
През април 1941 г. по време на Втората световна война Германия и нейните съюзници нападат и окупират Югославия. Ето защо крал Петър Втори, който тогава е на 17 години, напуска страната заедно с правителството си и стига до Лондон през Атина, Ерусалим и Кайро.
Крал Петър и съпругата му кралица Александра се настаняват в един от най-луксозните хотели в британската столица - „Клариджис“. Четири години по-късно кралицата забременява. Това поставя кралската двойка пред огромна дилема. Те искали първородното им дете - в техните очи бъдещият крал или кралица на Югославия, да бъде родено в страната, където ще царува. Но след края на войната в Европа Югославия била на път да стане комунистическа република.
Оферта
Както се твърди в историята, британският премиер Уинстън Чърчил направил на крал Петър II предложение да се преначертаят националните граници - да се направи малка част от Лондон Югославия, което да позволи на бъдещия крал да се роди на родна почва. Ако такова предложение наистина е било направено, човек би очаквал да съществуват някакви доказателства. Решение на парламента, може би, или поне официален меморандум. Дори вестникарска статия, в която да се информират британците, че страната им се е „свила“. Но изглежда че няма нищо такова.
Липса
В архива на Чърчил, който съдържа милиони дигитализирани документи, не може да се намерят никакви доказателства. В Националния архив на Великобритания също няма никаква следа. Всъщност единственият документ от 1945 г., в който се споменават Югославия и „Клариджис“, е писмо до Форин офис (британското външно министерство) с дата 23 юли 1945 г. То е подписано от съветника в югославското посолство д-р Д. Протич. В писмото се казва: „Имам честта сега да ви информирам, че Нейно Величество кралица Александра роди син в хотел „Клариджис“ и че личната карта и книжката за дажби на Нейно Величество е с адрес Ъпър Гроувнър стрийт, №41“. В писмото изобщо не се споменава сделката на Чърчил с крал Петър II. Нищо не се споменава за нея и в изданието „Ханзард“, в което се публикува всяка дума, изречена в британския парламент, както и в който и да е британски вестник. Сделката отсъства и в биографията на Чърчил, написана от сър Мартин Гилбърт, и в дневниците на сър Алън Ласел, частния секретар на британския крал Джордж VI. (В някои версии на тази история апартамент 212 бил прехвърлен на Югославия от крал Джордж VI, който по-късно станал кръстник на престолонаследника принц Александър).
Писма
И така, ако няма доказателства за сделката на Чърчил във Великобритания, дали има някъде другаде? „За съжаление всички папки отдавна изчезнаха от офиса на баща ми - заявил престолонаследникът принц Александър пред Би Би Си. - Папките съдържаха всички военновременни документи - особено огромната кореспонденция с писма от Чърчил, Рузвелт, Сталин и много други. Документът относно временното предаване на стаята във връзка с моето раждане също се изгуби. След като съм се родил, никога не са ми издали британски акт за раждане, тъй като технически аз съм бил роден в Югославия“.
От офиса на престолонаследника принц Александър твърдят, че предложението на Чърчил „най-вероятно“ е било отправено през май 1945 г. при среща с крал Петър II. Може ли обаче министър-председатели да раздават части от своята страна, без да прокарат закон? „Няма правомощия, за които да знам, на министър-председателя или на когото и да било да определя която и да е територия на Великобритания, дори временно, като нечия чужда - това би изисквало решение на парламента“, заяви д-р Боб Морис, специалист по конституционно право от лондонския Юнивърсити колидж, който е прекарал почти 40 години като чиновник във вътрешното министерство. „По един или друг начин една романтична измислица е пуснала корен с глазура от въображаема достоверност, основаваща се на репутацията на Чърчил като човек с импулсивна щедрост“, допълни той.
*Владимир Иванов
