И збяга ли затвореният в ада дявол на свобода при опита си да се стигне с копаене до сърцето на Земята? - този въпрос си задават специалисти и спекуланти с всякакви стряскащи теории.
И като че ли никога преди не е имало толкова силен и реалистичен повод за подобно питане. Още повече че в този случай не става въпрос за някакви суеверни хора, които сляпо вярват на поверия, а за учени, които са преди всичко атеисти и копаят рекордно надълбоко в Колския полуостров.
Балрог
Сякаш легендите и книгите оживяват. На мнозина прилича на прочут момент от „Властелинът на пръстените“, където джуджетата така дълго и усърдно са копали в подземията на Мория, че стигнали не само до небивали богатства, а и до невъобразимо и особено ужасяващо зло. И събуждат демона Балрог, който е много по-стар от Саурон – страховития повелител на злото. От Балрог се страхуват дори орките и другите ужасяващи създания на Саурон. Когато Задругата на пръстена стига до Мория, тя заварва отдавна избити джуджета. И там сред катакомбите отново се пробужда огненият господар Балрог, който преследва задругата. Но срещу него се изправя Гандалф, който успява да усмири демона и дружината тръгва по пътя си, обаче коварният Балрог се обръща и с един огнен удар сваля магьосника в бездната. Всички смятат, че Гандалф е загинал, но след време разбират, че е водил дълга и епична битка и излиза от преизподнята не като Сивия, а като Белия магьосник.
15 км
Нещо подобно, но без хепиенд, се случва и на Колския полуостров. Няма джуджета, нито магьосници или хобити, а има геолози, военни, специални служби и партийни чиновници на все още съществуващата централизирана комунистическа партия на Съветския съюз. През септември 1991 г. сондажите са замразени до второ нареждане, което така и не идва. През 1994 г. официално е обявен край на сондажите.
Най-любопитни са твърденията, че когато е поставен рекордът от 12 226 м дълбочина, от сондата излиза нещо, което учените сравняват с плазма, а по-късно други ще кажат, че това е самият Сатана, който е бил освободен и пуснат на воля да се скита по света и да го обърква. Някои дори ще направят спекулации, че именно оттогава нещата на планетата вървят зле – както климатично, така и обществено, защото дяволът ускорил неимоверно процесите и пречел на хората да се разбират, а насърчавал алчността, наглостта и грубостта. Всякакви теории има по въпроса, а истината е някъде там, както казваха в един сериал за близки срещи с паранормални явления.
А що се отнася до Колските свръхдълбоки сондажи, то те започват още от 60-те години на миналия век. Учените дълго време търсят къде да правят тези сондажи и стигат до идеята за Колския полуостров. Мястото е удобно и усамотено, наблизо и в Норвегия, и във Финландия по това време няма населени места - само едно селище на 15 км от пробива в СССР. А и теренът се оказва подходящ, защото се смята, че чрез сондирането му ще бъдат дадени съществени подробности за структурата на земната кора. Което на практика се случва и днес - основните познания за структурата на Земята идват оттам. Поставена е и цел – да се достигнат 15 км. Но тя така и никога не е изпълнена, а дупката е запечатана с доводи, че повече няма пари за тези проучвания. Но по-достоверната версия е, че никой от геолозите не иска да спуска толкова надълбоко сондите, опасявайки се от среща със злото или от излизането му. Защото слуховете бързо тръгват как дяволът е там и чака своите жертви.
Самите съществени дълбоки пробиви започват в средата на 1970-те години. Оттогава все по-активно се работи, в това число и по техническите пособия, които извършват дълбаенето. Проектът години наред е засекретен, чак до 1990 г.
Но още през 1980-те години започват да се появяват първите сведения, че дълбаенето е стигнало твърде дълбоко и трябва да бъде спряно.
Стикс
Когато сондите достигат 12 км на 27 декември 1983 г., е решено да се конструира специален термоустойчив микрофон, който да издържа на регистрираната на тази дълбочина температура от 1000 или по-малко градуса по Целзий.
И са изработени няколко такива микрофона, поне така гласи легендата. Първият е пуснат и работи само няколко секунди, а после от високата температура се разтопява. Но успява да предаде записите. И те са стряскащи. Чуват се вопли като на хиляди, дори милиони изгубени души, попаднали в бездната на ада и призоваващи отчаяно за помощ. Сякаш древните митове оживяват и някой е стигнал до реката на омразата Стикс, която протича през мрачното царство на Хадес и разделя пъкъла от земите на хората и където пази чудовищното триглаво куче Цербер, а лодкарят Харон чака да прекара душите на мъртвите за вечни времена на другия бряг.
Твърди се, че работниците, като чули записа, избягали уплашени. А ръководителят на дълбаенето Дмитрий Азаков прекратил пробивите за десетина дена и така принудил автора на проекта Давид Губерман да се съгласи с него въпреки всички заплахи и скандали.
След дни все пак някои се съгласили да направят още един опит и спуснали друг микрофон, който пак се разтопил за секунди. Но и той записал ужасяващите звуци, като този път сякаш нечий мощен глас ги командвал.
Със спускането на микрофон след още време обаче нищо не било записано. Опитът бил повторен и пак нищо и нищо.
Легендата твърди, че още при първия запис на 12 км дълбочина (а не при рекордния от 12 226 м) от сондата излязла въпросната плазма, която много приличала на крилато същество, наподобяващо чудовищен прилеп, но с човешки форми. Тя стояла известно време, а после сякаш се разтворила в сумрака. Други твърдят, че това станало седмица след първия отказ на геолозите да пробиват още по-дълбоко. Но каквато и да е истината, никой не отрича, че от сондите е излязло нещо – дали е плазма или друго, само тези варианти са различни.
Съмнения
Има и по-простички обяснения за адските ужасяващи звуци, които се чували при дълбаенето на недрата на Земята и после били записани на фонограми. Все пак земните пластове се движат и е съвсем нормално да има страховити звуци от това (както и при леда в океана), някои се хващат от човешкото ухо, други са извън неговите възможности за възприятие.
Твърди се още, че при 12 км дълбочина не са регистрирани 1000 градуса, а само 220 градуса по Целзий.
Внукът на Дмитрий Азаков споделя в интервю в по-ново време, че дядо му донесъл тези записи у дома и им направил копия. Позволил да бъдат иззети оригиналите от тайните служби и днес никой не знае дали са запазени и къде евентуално се помещават. Според една от версиите тези оригинали били откраднати, според друга внукът не иска да дава своите копия, за да не създава смут, помолен от учени и колеги на дядо си.
Факт е обаче, че през 2002 г. американски радиоводещ получава записи, за които се твърди, че са въпросните, направени при дълбаенето на 12 км. После се доказва, че това са спекулации, а записите са дело на синтезатор. През годините оттогава в интернет се появяват различни записи. Но внукът на Азаков отрича това да са записите, които е чул от дядо си, още повече на тези при радиоводещия се говори на чист съвременен английски и почти ясно се чува Help! Help! - „Помощ! Помощ!“ - почти като в песен на „Бийтълс“. Просто спекулации и фалшификации. Което не значи, че в действителност не е записано нещо, наподобяващо наистина голям ужас.
Няма и голяма яснота кога е поставен световният рекорд от 12 262 м дълбочина. Официално се смята, че е през юни 1990 г., но мнозина предполагат как това е станало доста по-рано. Все пак 12-ият километър е достигнат още през 1983 г. и официално е обявен на Световния конгрес на геолозите през 1984 г. в Москва. Предполага се, че другите 262 метра до рекорда са могли да бъдат доста по-рано изкопани, отколкото след шест и половина години. Някои от работниците, правили сондажите, твърдят, че са минати и 14 км дълбочина, но не знаят защо не са обявени.
След известно време на разсекретяване, породено от разпадането на Съветския съюз, проектът пак е засекретен, този път от Русия. Тогава в западната преса се появяват гръмки заглавия като „Руснаците засекретиха прекия път към ада“.
Има много неясноти и съмнения по въпроса и днес се борави повече с легенди. Финландците имат свои, а американците дори правят игрален филм с хорър елементи - Nine Miles Down („9 мили под земята“) с Ейдриън Пол (сериалът „Шотландски боец“) в главната роля.
Георги П. Димитров
