Зимите в България стават все по-меки и се очаква тази тенденция да се запази до края на века. Това сочи анализ и изследване на метеоролога Николай Петков, публикувано в Климатека. Повечето климатични модели показват, че при продължаващо затопляне зимните валежи у нас вероятно ще се увеличават, докато летните ще намаляват. Това е в съответствие със засилващата се проява на Средиземноморския климат, за който са характерни максимум на валежите през зимата и минимум през лятото.
При умерен сценарий на затопляне се очаква средногодишната температура в България да се повиши с 2,9-3,2°C през периода 2071-2099 г. Зимните температури вероятно ще нараснат с около 2,2-2,4°C, а зимните валежи – с 10-15%, сочат оценките на НИМХ. Поради повишението на температурите обаче вероятно все по-голям дял от тези валежи ще бъдат под формата на дъжд.
Уязвими
Реалните рискове са за земеделието и екосистемите. От НИМХ предупреждават още, че липсата на постоянна снежна покривка през зимните месеци ще направи зимните култури все по-уязвими към зимните мразове, особено при понижавания на минималната температура под минус 10-15°C.
Освен това редуването на периоди с резки затопляния и застудявания в края на зимата и началото на пролетта ще направи ранно цъфтящите овощни видове все по-уязвими към ранните пролетни слани. По-топлата и по-нестабилна зима влияе и върху водните запаси, тъй като устойчивата снежна покривка, която се топи бавно през пролетта и подхранва реките, язовирите и подпочвените води, става все по-уязвима при затопляне.
Непредсказуема
Зимата в България засега не изчезва, но се променя бързо и става по-топла и по-непредсказуема. Това изисква да мислим за климатичните промени не само през усещанията си, а през данните – и да се подготвяме за новите рискове, които една по-мека, но нестабилна зима носи за природата, земеделието и икономиката – от несигурния зимен туристически сезон до проблемите за посевите и водните запаси. Липсата на траен сняг в планините намалява естественото задържане на вода, което увеличава риска от пролетно и лятно засушаване и безводие.
Затоплянето се вижда ясно след 2012 г.
Най-студеният сезон в България се затопля, това показват натрупаните през последните десетилетия научни данни. При сравнение на последните два климатологични периода (1961-1990 с 1991-2020 г.) се вижда ясна тенденция. През последните 30 години повишението на зимните температури е по-съществено, с над 1°C на места в Северозападна и Централна Северна България, в останалата част от страната повишението е между 0,5°C и 1°C, сочат изследванията на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ). Затоплянето се вижда ясно – особено след 2012 г. То не е равномерно във времето.
Данните за средната зимна температура по десетилетия в 14 станции* от страната показват, че до началото на века затоплянето е било слабо изразено, а през последните две декади то рязко се е ускорило. Периодът 2014-2023 г. е с близо 2°C по-топъл от предходните 20 години.
*Автор: Николай Петков, Климатека
