Г еорги Пенев е колекционер и майстор в обработката на метеорити, търсен от цял свят. Разговаряме с него за „НЛО-то“, паднало преди дни в Якоруда, както и за тънкостите в лова на метеорити по света и у нас. Някои небесни късове са оценявани по-скъпо от златото, а намирането на един може да се равнява на джакпот.
НА РОЖЕН И В СОФИЯ: Камери ловят метеорити по-ценни от злато!
- Преди около седмица мистериозен обект падна от небето в Якоруда. Подозренията клоняха към метеорит или някакъв космически боклук, част от спътник, което и се оказа след изследване в БАН. Как ще коментирате резултата?
- От кадрите, които видях в интернeт преди дни, със сигурност това не бе метеорит поради неправилната форма на обекта. Когато едно тяло навлиза в атмосферата, вследствие на нагряване и изгаряне започва един процес, който се нарича аблация, т.е. заобляне на повърхностния слой. Така че, ако той е пресичал атмосферата, няма как да е с толкова остри ръбове и такава неправилна форма. Това ми прилича повече на някакъв отпадък, шлака. А по повод приказките, че е дошъл от Космоса и че някой го бил видял, това много ме съмнява. Според мен е някаква постановка или недоразумение. В тази връзка мога да разкажа доста случки. Например в един малък американски град мистериозно започнали да падат камъни върху къщите на хората. Всички били доста учудени и извикали някакъв екип, който взел няколко проби за изследване. После се оказало, че те са със земен произход. Впоследствие се разбира, че две момчета намерили някаква стара градинска косачка, стартирали я и с нейните остриета, режещи тревата, които се въртят с висока скорост, започнали да изстрелват камъни. Пускали ги пред нея, а тя ги изстрелвала като оръдие, без да подозират, че после камъните стигали чак до къщите.
- На какви условия отговаря един обект, за да бъде категоризиран като метеорит?
- Най-характерен от външните белези е кората на топене. Тя е чисто черна, като въглен, и се образува в процеса на навлизането му в атмосферата, който вече обясних. Много хора доста често си въобразяват, че един черен камък задължително е метеорит. Да, но такъв вид имат някои базалтови скали, хематити и всякакви окиси на желязото, които наподобяват, но всъщност не са.
При всички положения, след като се намери някакъв обект, за който има съмнение, е добре да се направи някакъв, макар и много повърхностен анализ. За целта аз използвам рентгенова флуоресценция (XRF). При нея излиза химичният състав, от който аз мога да направя някакво заключение и вече да се пристъпи към по-задълбочен анализ. В случай че това не е земна скала, проба се изпраща за т.нар. класификация в чужбина. Аз ползвам услугите на институти във Франция и Гърция. Там професори приемат находката и правят микроскопски анализи. Ако те покажат метеорит, той се публикува в световния метеоритен бюлетин. Цялата процедура отнема между 3 и 6 месеца, може и по-дълго – в зависимост от натовареността на учения, който е поел задачата. Най-лесно се установяват железните метеорити, които после най-трудно се класифицират. При тях се прави един много сложен анализ за неутронно активиране, който разкрива скритите редки елементи, например галий, германий, иридий, злато, платина. И по този състав вече се определя химичната група на метеорита. Те са три структурни и 14 химични. Това е важно, защото оттук вече можем да изходим дали нашата находка е някакъв по-рядък метеорит. Такъв например се оказа българският Орлов дол, паднал в едноименното село. Проба от него изпратих във Франция, където бе отнесен към рядката химична група II D. Към момента на класифицирането му през 2018 г. от нея бяха намерени само 26 метеорита в цял свят.
- Колко често ви носят находки за изследване/разпознаване?
- Напоследък не толкова интензивно, но доскоро почти всяка седмица правех поне по няколко проби. Понякога идват при мен хора и ми казват, че са намерили 3-4 метеорита. Това е доста смело твърдение, при положение че за около 300 години в България са класифицирани общо седем. Имах една инициатива за безплатни анализа на проби от цяла България. Така след над 2000 анализа и три години се намери метеоритът Орлов дол.
- Тези дни бе пикът на Акваридите. Битуват разкази, че има богата реколта, след като пътят на Земята се пресече с подобни метеорни потоци. Това така ли е?
- Това са по-скоро митове и легенди. Метеорите, които проблясват в небето, обикновено са малки парченца лед, които никога не достигат до Земята. Ако има метеоритен дъжд – това вече е друго. Такъв е имало в древността в Кампо дел Сиело, Аржентина, чиито фрагменти са били от 3 грама до 30 тона. Е, ако сега се случи нещо подобно, със сигурност всички ще го усетим по пораженията върху инфраструктурата.
- Къде у нас най-често човек има шанс да намери парче от Космоса?
- Аз често се оглеждам, когато пътувам по пътищата. Реално у нас има много пресечени местности, гори, планини, тревисти райони, което прави търсенето мисия невъзможна. Дори да го видите и да знаете в кой район горе-долу е попаднал, после ще е изключително трудно да намерите дори парченце. В тази връзка казвам на приятели: ето, ще взема един камък, ще го хвърля в гората, ще знаете в коя посока и пак ще ви отнеме доста време, докато го откриете. Въобще много е труден у нас ловът на метеорити. Просто трябва да има някаква случайност, да падне върху къща, да направи някакво поражение, че да бъде открит.
По принцип всички опитни търсачи ходят там, където знаят, че вече са падали, и се надяват да има още парчета. Докато, ако тръгнете просто ей така без цел и посока, не искам да ви отчайвам, обаче шансът ви е почти нулев.
- Кой е най-големият небесен къс, падал в България?
- Това е въпросният метеорит Орлов дол, който е 151 килограма. Това бе седмият, открит на наша територия. В скоро време, надявам се, ще има и осми. Много хора го видяха как прелита през 2023 г. За щастие от него бе намерено парче, което удари частен имот между Видин и Враца. Ходих там, направих снимки, дори и аз намерих малко фрагментче - беше се стоварил върху ламарината на една външна порта и се бе пръснал на много части. В момента метеоритът си е у стопанина и той трябва да реши дали да даде проба за класификация. При проведения тогава разговор човекът остана да мисли дали иска, или не. Ще трябва да му се обадя отново, защото все пак това е нов метеорит. Той бе забелязан от няколко държави, включително Унгария, Румъния, Северна Македония, Сърбия. Обикновено метеоритите се кръщават по местонахождение – населено място, област, река, където са открити. Ако нещата се развят благоприятно, както седмият, така и осмият ще носи името на наше село.
- Какво представлява той?
- Той е от типа на хондритите (каменните), но кой от всичките е, ще се разбере след точната му класификация. На практика би трябвало да има и други парчета от него. За съжаление местността е с доста растителност. Трябва една голяма експедиция от хора, които да вървят един до друг, и шансът пак ще е минимален. От него все пак има нещо, което би могло да се изследва и класифицира и да остане в музеите на България.
- Улесняват ли новите технологии лова на метеорити?
- Българското звездно общество имат камери, разположени в различните точки на България – в Рожен, в София и на още няколко места. С тях може да се прави много точна триангулация, стига метеоритът да бъде заснет от поне две камери и да се даде един диапазон на падане от порядъка на 10 км. По този начин доста често в други страни, като Чехия и Полша, САЩ и Франция, където има много развити мрежи от камери, се дава изключителна точност и доста от небесните обекти после биват намирани. Успеваемостта е може би 50-60%, стига да има ентусиасти да отделят едва-две седмици за експедиция. Намерят ли се първите парченца, то скоро и метеоритът бива открит. Когато бе забелязан метеорит над Сопот през 2015 г. ходих да събирам данни от камерите на една кравеферма, от автокъща, от къщичка на щъркели дори в опит да засека местонахождението му.
- В Африка номадски племена се издържат основно със събиране на метеорити. Вие предприемали ли сте такива експедиция?
- Ходих на два пъти в Мароко, колкото да разбера колко съм нищожен спрямо мащаба на пустинята Сахара. Там местните номади го правят от поколения и наистина има хора, които изцяло само от това се прехранват. Пресичайки доста големи райони в пустинята, те намират и стари находки, пристигнали на планетата ни преди 200-300 години. Те дотолкова са се усъвършенствали, че когато видят един болид да минава над тях в небето, на другата сутрин тръгват по дирите му и доста често той се озовава в ръцете им. От моите пребивавания там мога да ви споделя, че беше ужасна жега. Отделно по едно време ни застигна огромна буря, а да оставаш в пустинята, когато има светкавици, е изключително опасно.
Следва продължение...
Във втората част на интервюто четете:
- С какво космическо съкровище се връща Георги Пенев от Сахара
- Кои са най-скъпите метеорити
- Каква енергия излъчват и има ли суеверия
- Метеорит ли е наистина най-голямата реликва за мюсюлманите в Мека
- Космическите пътешественици пазят тайните на живота и Вселената
Любомир Старидолски
