Г еорги Пенев е колекционер и майстор в обработката на метеорити, търсен от цял свят. Във втората част на интервюто ни разговаряме с него за пазарната и научна стойност на небесните обекти, както и какви тайни крият за Сътворението на света.
- Г-н Пенев, открихте ли нещо ценно, дошло от Космоса при експедициите ви за метеорити в Мароко и пустинята Сахара?
- И при двете ми експедиции не открих нещо ценно. Всъщност не ми бе някаква голяма цел и да намеря нещо, по-скоро отидох от любопитство, да се потопя в атмосферата. В тази връзка бих посъветвал ентусиастите ловци на метеорити, че ако някой е решил да тръгне натам, за да търси с цел печалба, то най-вероятно няма да оправдае вложения паричен и времеви ресурс. Защото на практика дори да открие някакъв обикновен хондрит, то няма да покрие разходите си за цялата експедиция. Много по-добре е да се направи сделка с номадите на място за нещо, което те вече са открили в пустинята.
- Какви са цените на небесните обекти?
- Могат да варират от да речем левче на грам до няколко хиляди лева. Ако се постигне сделка с търсачите на метеорити, то човек може да получи добра цена, по-ниска от пазарната. Така аз се сдобих с марсиански метеорит, изключително рядък, който го наричат Черна красота. В момента цената му в наши пари е около 6000 лева на грам.
- Това ли е най-ценният ви експонат в колекцията и как всъщност се сдобихте с него?
- За мен да, защото е доста рядък. Тогава успях да спазаря общо три малки парчета от номадите. Част от тях отидоха за класификация, друга част продадох, а остатъка пазя за себе си. Иначе общо около килограм е този метеорит, от който днес фрагменти са пръснати по различни колекционери в цял свят. Немалка част се пазят в хранилищата на университети в Япония, Китай. Доколкото ми е известно учебно заведение от Италия също закупи едно парченце с цел да изследват магнитността на повърхността на Марс. Проучвания дотук показват, че този е с голям процент (20%) вода и кислород в сравнение с другите марсиански метеорити, което позволява по-обширни изследвания.
- Освен ценна стока тези космически пътешественици са доста ценни за науката. Какви тайни крият за Сътворението?
- Както се казва, метеоритите са пощальоните на науката. Ако се замислите, те са единствената ни пряка връзка с Космоса. Защото, като паднат на земята, човек може да ги хване с ръка и да ги изследва. На база на това можем да получим
представа за произхода на планетите, на нашата Слънчева система. На фона на това всичката останала информация постъпва до нас единствено от телескопите, разположени на земята или в орбита.
Неподозираната красота в сърцето на къс от Космоса. Предполага се, че метеорити са посели живота на Земята.
Много интересно е, че във въглеродните хондрити, които се образуват в периферията на нашата Слънчева система, са намерили над 200 вида аминокиселини и полиароматни въглеводороди. Докато на Земята са познати само 20. Оттук учени вече прокарват смелата теория, че именно тези метеорити са дали тази първоначална искрица за зараждането живота на нашата планета. Имало е вода, имало е електричество, просто е трябвало аминокиселини, които да се свържат, за да се зароди животът - може би нещо в този порядък се е случило.
Пробите на късчета, паднали от Марс и Луната, също осигуряват доста ценни данни на учените.
Но дори да вземем каменните хондрити, които падат най-често, също ще останем изумени от тайните, които крият. Така например хондрулите - малките топченца в тях – са със състав близък до Слънцето. Това е така, защото на практика те са били част от нашата звезда. След като тя се е формирала, остатъчен материал (около 5%) под формата на скалиста маса (наричана хондрити) е послужила за образуването на други небесни тела.
- Колко вида биват метеоритите?
- Биват три основни вида: каменни, каменно-железни и изцяло железни. Те от своя страна се разделят на още много. Например железните биват три – структурни и 14 химични. Каменно-железните са с два подвида: паласити и мезосидерити, които от своя страна имат още няколко подгрупи. Каменните, които вече споменахме, са два основни – хондрити и ахондрити. От тях също вече тръгват много групи и подгрупи. Интересно е, че постоянно се откриват метеорити, които дори не могат да се причислят никъде. От друга страна все по-честото издирване и намиране на метеорити води до развитието на тази индустрия, с което и нашите знания непрестанно нарастват. Много университети, занимаващи се с класификацията, вече имат страхотни попадения.
- А може ли човек да забогатее, ако открие ценен космически обект, все пак нали някои от тях са по-ценни от златото?
- Буквално преди броени дни се проведе търг в САЩ за най-големия марсиански метеорит, намиран до момента на Земята. Той беше продаден за 5,3 млн. долара. Като тегло е около 25 килограма, открит е в Сахара. Цената обаче в нашия бранш се формира не само от точните данни, но и от още нещо. Колкото по-богата история има едно небесно тяло, толкова стойността му нараства.
Метеорит, който падна в Щатите през 90-те години на миналия век, бе оценен доста високо, въпреки че от научна гледна точка не представляваше някаква рядкост. Обаче, докато падаше, бе видян от хора, присъстващи на мач на един стадион, после случайно удари кола откъм багажника. В крайна сметка беше продаден заедно с колата за около 600 000 долара. А той реално бе от типа на хондритите, който човек може да закупи за няколко долара на грам. Цената му обаче скочи 200-300 пъти заради цялата история по пристигането му на нашата планета.
Най-големият къс от Челябинския метеорит (654 кг), изваден от дъното на езеро, е в музей в Урал.
Така че, колкото повече драма има около един метеорит – огън в небето, свидетели, поражения, емоции – толкова по-скъп става той. Например, ако метеорит падне някъде върху къща, то той се продава заедно с ламарината, която е ударил със следата върху нея, или с някаква щета – счупени керемиди, греди. Този, който падна зрелищно над Челябинск през 2013 година, се продаваше заедно с прозорци, счупени от ударната вълна.
Та човек може наистина да стане богат, стига някои от горните условия да бъде изпълнено и, разбира се, да намери подходящия купувач.
- А имат ли значение съдържащите се в него ценни метали и скъпоценни камъни?
- По принцип няма много големи количества. Железните метеорити съдържат малко злато и платина. Нанодиаманти съдържат уреилитите, които са от групата на примитивните ахондрити. Аз съм рязал такъв вид в моята лаборатория, изключително твърди са. Някакъв кошмар бе да се отреже парченце именно заради тези микродиаманти в състава.
- Споделете нещо и от кухнята на вашия занаят, с какви предизвикателства се сблъсквате при обработката на метеорити?
- Значи, когато се обработва един образец, без значение скъп или евтин е, първо се гледат загубите. Рязал съм например метеорит, струващ 200 евро/грама, за музей във Виена. Той беше изключително рядък – от астероида Веста, от някаква вулканична зона там. Моята работа бе да отрежа част от него, която да отиде за анализи и класификация. Задачата беше доста сложна, защото той беше изключително крехък.
В тази връзка загубите могат да бъдат от няколкостотин до хиляди евро на срез. При някои после следва шлайфане, полиране, в зависимост какво е нужно на клиента. Някои метеорити трябва да се полират до съвършенство, за да се получи огледална повърхност. При железните метеорити, освен че се режат трудно, после трябва да се обработват с азотна киселина, което е опасно и се изисква голямо внимание. Но общо взето за мен всичко е забавно и удовлетворяващо, защото всеки срязан метеорит разказва късче история. Ти го виждаш първи след формирането му преди 4,5 милиарда години и първи разкриваш какво има в него. Ето, да вземем примитивните ахондрити. Малцина подозират, че те са отломки от някаква протопланета, която е изчезнала от нашата Слънчева система, вероятно след сблъсък с астероид или друго небесно тяло. Тук говорим още за времената на формирането на планетите.
- Как гледате на различните вярвания и суеверия за скритата сила на метеоритите и влиянието им върху човека?
- Аз лично не съм усещал, а и не вярвам да носят някаква по-специална сила или енергия. Имам голям респект към тях и може би затова не съм привърженик и на модата да се изработват бижута от метеорити. Все пак факт е, че много хора предпочитат да ги носят под формата на колиета, пръстени, гривни. Някои си слагат малко парченце в чантата за закрила или късмет. Има цяла индустрия в тази посока. Напоследък вече започват да се изработват и циферблати за часовници от метеорити. Една такава фирма ме потърси наскоро от Швейцария.
За мен те си остават най-старото нещо, което може да се пипне от човека на Земята. И въпреки тяхната история и загадъчност като химичен състав, аз не откривам в тях нещо, което да го няма на нашата планета. А вече дали крият някаква енергия аз не мога да кажа, това вече е в зоната на феноменологията.
- Може би най-почитаният метеорит на нашата планета е камъкът в Мека, считан за свещен от мюсюлманите. Извън преданията какво мислите за неговия произход?
- Властите там не дават достъп до него, за да му се направи анализ. По-скоро някои изследователи смятат, че това е тектит, образувал се тук при падане на голям метеорит. Като произход се сочи кратерът Уабар в Саудитска Арабия. Иначе самата легенда гласи, че камъкът е паднал от рая.
Доста интересна за мен е и историята на метеорита, паднал през 1492 г. до френското градче Ензисхайм на немско-швейцарската граница. Това събитие е създало голяма паника в тогавашното общество. Местни легенди разказват, че небесният пришелец е обикалял нощно време по улиците.
Легендарният метеорит от Ензисхайм.
Затова свещеникът е заповядал да се окове във вериги в църквата, че да не се върне обратно в небето. Суматохата предизвикала вниманието на император Максимилиан, който по това време водел битки с Османската империя. Той сметнал падането на метеорита за добра поличба и предзнаменование за успех. Друго интересно съвпадение е, че в същата година на появата на метеорита Колумб открива Новия свят.
Днес в това градче във Франция се намира европейската борса за метеорити. Всяка година там се събират колекционери, ловци и ентусиасти от цял свят. Те обменят опит и знания, сключват се и много сделки.
Любомир Старидолски
