П рез есента на 1888 г. Врачанската окръжна постоянна комисия с председател Георги (Гьошо) Антонов взема решение да издигне паметник на Ботев във Враца.
Съпричастни на инициативата са министър-председателят Стефан Стамболов и председателят на Народното събрание Захари Стоянов. За изграждане на физическия образ на поета комисията има възможност да избира между няколко фотографии, но за най-достоверна приема тази, на която Ботев е сниман с братята си.
Първият паметник на Христо Ботев, открит на 27 май 1890 г., дело на Густав Еберлайн.
Проектирането на пиедестала на паметника е възложено на окръжния инженер Фердинанд Будик, а изработката на фигурата на Ботев в цял ръст на немския скулптор Густав Еберлайн. На 18 май 1889 г. тържествено е положен основният камък на монумента.
Откриване
В началото на април 1890 г. статуята на Ботев и останалите пластични фигури са доставени във Враца и паметникът е изграден в цялостния си вид. Откриването на паметника е предвидено за 27 май. Княз Фердинанд, придружаван от Стефан Стамболов, пристига на 26 май около обед в Орхание (Ботевград). Фердинанд е настанен в къщата на Симеон Подбалкански, а Стамболов в старинната къща на Николачко. Празничният 27 май започва с отслужване на божествена литургия в църквата „Св. Николай“.
2 юни - Денят на Ботев и героите на България!
Към 9,30 часа Фердинанд и свитата му се отправят към препълнения с народ малък площад. Статуята на Ботев е обвита в бежово платно, завързано с трикольорна лента. До паметника редом с официалните лица застават майката, съпругата и дъщерята на Ботев и 19 оцелели четници. Церемонията започва с молебен. След молебена кратка реч произнася Фердинанд. Сетне му подават трикольорната лента на княза, той я дръпва, платното пада и майските лъчи заиграват върху жълтобронзовата статуя на поета революционер.
Монумент
Войводата е изваян в естествен ръст, облечен в четническа униформа и с ботуши, на главата му е поставена качулата шапка с перо, от дясната му страна виси кобур, а от лявата му се спускат два тежки пискюла от препаската, в дясната си ръка държи страховито издигната сабя, а в лявата стиска свитък хартия, върху която се чете „Свобода или смърт“. Множеството се разшумява, проехтяват топовни гърмежи, ехти гръмогласно „ура“, музиката свири „Шуми Марица“.
Изненада
Неочаквано пред паметника застава Иванка Ботева, четиринадесетгодишната дъщеря на Христо Ботев, и започва да чете слово. Появата на детето е пълна изненада за организаторите. В програмата не е предвидено тя да произнася реч.
Така не се разбира кой е инициаторът на тази проява, но това не е спонтанно начинание, защото словото на Иванка е написано от човек с несъмнена публицистична дарба. Кратко, живо, емоционално, то възпламенява хората, в очите на много бликват сълзи. Фердинанд също е трогнат.
В словото деликатно, ненатрапчиво, но осезателно Иванка засвидетелства своето уважение и почит към държавния глава. Един от присъстващите пише: „…не беше това реч, но електрический ток; всичко плачеше; всяка нейна дума беше сила, всекой би желал да има такава дъщеря, но всякоя дъщеря не може да има баща Ботева…“.
Гафове
След речта започват поздравленията. В същото време отсрещното Стефанакьово кафене е пълно с русофили, които гневно роптаят срещу княза и Стамболов. Фердинанд рискува и ги поздравява пръв по войнишки, отдавайки чест на ордените.
Русофилите нито свалят калпаците, нито отговарят на поздрава. Тази постъпка силно огорчава княза и той споделя болката си със Стамболов.
И друг тъжен случай помрачава празника. От вълнение и преумора пред един от градските ханове издъхва Ботевият четник Никола Ненов от Руска бела, Врачанско. Празникът завършва с празнична трапеза в градската градина.
Първенците на града са наградени с ордени. Князът дарява жената на Ботев – Венета, със скъпа гривна с диаманти.
След 9-и
Идва 9 септември 1944 г. Това, че Ботев е превърнат в социалист, комунист, не е изненада. Това е повелята на народната власт и всички се съобразяват с тази директива. Затова цялото творчество на поета е преразгледано и преосмислено в тази светлина. През 1949 г. във вестник „Изгрев“, в броя от 6 януари се появява кратка статия от Иван Чакъров (Иван Хаджов – изследовател на Ботев), озаглавена „Едно слово на Иванка Хр. Ботева“.
Според него той случайно и ненадейно се натъкнал на материала, който не бил публикуван дотогава. Чакъров манипулира словото, като целенасочено премахва от текста определени изречения. Целта на всичко това е да се докаже, че Иванка се дистанцира от Фердинанд, че от малка е пропита от социалистическите идеи на баща си и че словото е лишено от верноподанически приветствия и излияния, като не му споменава името.
Истината
Това не е вярно. Иванка започва словото си с обръщението: „Ваше Царско Височество“, и в края на речта си отново се обръща с топли думи към княза: „…Аз и майка ми сърдечно благодарим на българския народ за признателността му към заслугите на баща ми и другарите му, изказваме синовната си благодарност на Ваше Царско Височество и Г.г. министрите, за гдето сте благоволили да почетете с присъствието си неговата памет, не мога да не изкажа нашата искрена признателност на почитаемата комисия в лицето на нейния председател г-н Антонов, за гдето са употребили всички усилия, за да създаде и остави на потомството паметник за назидание на всички.“
Благодарност
Фердинанд оценява проявеното внимание на Иванка към особата му. Веднага след откриване на паметника той отпуска стипендия на Иванка да учи в престижния католически пансион „Нотр Дам дьо Сион“ във Виена. Той има амбицията да я превърне в бисер на столичното общество, да я привлече в двореца като придворна дама.
Иванка показва непокорен характер и отказва да свикне с порядъка на пансиона и го напуска. Фердинанд проявява настойчивост и я изпраща в Женева – в пансион за благородни девици, но Иванка издържа само два месеца… Князът вдига ръце, намалява стипендията на 120 франка и повече не се занимава с нея…
Не е вярно и че словото на Иванка не е публикувано. Напротив, то излиза във в. „Свобода“ на 3 юни 1890 г. в съкратен вид. Пълното и автентично съдържание на словото пък е публикувано в малката брошурка „В памет на българския герой и поет Христо Ботев и другарите му“, съставена от Иван Томов и отпечатана през 1895 г. в Лом.
Алеко: Статуята е на местен чиновник
Събитието във Враца е широко отразено в тогавашната българска преса. Остро се критикува комичната фигура на Ботев. Васил Кънчов я определя като зле направена статуя, а Алеко Константинов с право се възмущава, че бронзовият Ботев няма никаква прилика с действителния образ на поета и че това е „фигурата на бивший председател на Постоянната комисия във Враца“.
Алеко се предоверява на махленските клюки и пише, че когато немският скулптор поискал портрета на Ботев, тогавашният председател на постоянната комисия (Георги Антонов) му бил казал: „Не ти трябва портрет, гледай мене – аз досущ на него приличам“. Разбира се, това не е вярно, но тази нелепост и днес е жива и охотно се харчи в лековати писания.
Боян Драганов
