0

Н а 2 юни се чества Денят на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България. За първи път денят е честван през 1884 г. във Враца и Пловдив.

Днес се навършват 148 години от гибелта на революционера, дал живота си за свободата и независимостта на България. В цялата страна се организират чествания.

Служебният премиер Димитър Главчев ще участва във всенародното поклонение на връх Околчица от 11:00 часа. Той ще приеме почетния караул в подножието на върха, след което ще произнесе слово и ще поднесе венец пред паметника на героите. 

До връх Околчица служебният премиер ще се изкачи пеша заедно с група от Българския туристически съюз и ученици, които участват в 76-ия Национален поход „По стъпките на Ботевата чета“. 

В честването на върха ще участват военнослужещи от състава на Бригадното командване в Благоевград и Представителният духов оркестър на Сухопътните войски.

 

Иначе фициално се отбелязва от 1901 г., когато на тържествата на връх Вола присъстват Ботеви четници. От 1953 г. до 1988 г. се чества като Ден на Ботев и на загиналите в борбата против турското робство, капитализма и фашизма и в Отечествената война, от 1988 г. до 1990 г. - като Ден на Ботев и на загиналите за национално и социално освобождение на България, от 1991 г. до 1993 г. - като Ден на Ботев и на загиналите за свободата на България, предаде БТА.

С Решение на Министерския  съвет от 31 май 1993 г. 2 юни е обявен за Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България. Всяка година на 2 юни в 12:00 ч. от 1948 г. насам, се отдава почит към паметта на загиналите за свободата и независимостта на България с едноминутно мълчание, вой на сирени и звън на камбани в продължение на две минути.

На 2 юни 1876 (21 май ст. ст.) четата на Христо Ботев води сражения в района на Рашов дол край Лютиброд, където загиват повече от 10 четници. Командваната от неговия заместник Никола Войновски група четници успява да се изтегли към с. Зверино. 

Четата на Христо Ботев завзема австрийския параход "Радецки" на 29 май 1876 г. (17 май ст. ст.) и при с. Козлодуй слиза на българския бряг на р. Дунав, откъдето се отправя към Стара планина.

След двудневни сражения с редовната турска войска, черкези и башибозуци на 1 юни 1876 г. (20 май ст. ст.) четниците достигат Врачанския балкан и заемат позиции южно от връх Вола по върховете Камарата, Купена и Околчица. Обградени от три страни, четниците водят сражения през целия ден. Преди залез слънце боят е прекратен.

Щабът на четата се събира, за да обсъди по-нататъшните си действия. По време на обсъждането Христо Ботев е убит. За негов заместник е определен Никола Войновски, след което четата тръгва на югоизток. 

На 2 юни 1964 г. Във Враца е открит паметник на поета, публицист и журналист, идеолог и ръководител на националноосвободителното движение Христо Ботев .

Новооткритият паметник представлява 12-метров монумент, изработен от бронз и сив гранит от скулптора  Владимир Гиновски. До паметника гори вечен огън, донесен от Одеса, а върху архитектурните тела има релефи със сюжети от Ботевото творчество и неговия боен път.

Паметникът е част от скулптурно-архитектурен ансамбъл включващ в себе си площад, стилизирано лъвче, шадраван и тревни площи, дело на архитектите Делчо Сугарев и Иван Иванчев. На същото място на 27 май 1890 г. е открит първият паметник на революционера, който е и първият скулптурно-архитектурен паметник в Княжество България. Паметникът, който изобразява Христо Ботев в естествен ръст, е демонтиран през 1955 г.