К раеведът писател Мухарем Алиосман откри уникална пещера утроба, над село Багра, община Кърджали. Досущ Индиана Джоунс наследникът на родопските алиани успя да проникне в древния храм. Това всъщност се случи при втория му опит, защото, както обясни, природата не е била благосклонна и го е спряла година по-рано. Малцина обаче си дават сметка, че находката е вероятно един от най-старите храмове в Европа, ако не и в света. Има теории, че мястото е използвано първо от мегалитна цивилизация още преди траките, а след това и от тях. Накрая идват отшелници исихасти и дервиши, които са укрепвали там връзката си с Твореца. Разговаряме с Алиосман за невероятния култов обект, наречена Инкая, както и за съвременната мода тези прастари обиталища на духа да се ползват за поклоннически туризъм, независимо от език и религия.
- Г-н Алиосман, вие открихте най-новия пещерен храм утроба в България, който е наистина впечатляващ. Как се случи това?
- Имам зет в село Багра, община Кърджали. Още миналата година той ми сподели, че като дете са ходили до един хълм покрай дерето. Местните са го наричали Инкая, което значи „дупка в скалата“. Влизали са вътре и там видели нещо като каменни маси. На мен ми стана интересно и решихме да тръгнем на експедиция през 2024 г. Но поради тръгналите тогава свлачища и падналите дървета пътят бе изчезнал и не можахме да го намерим. Моят роднина работи в чужбина и като се прибра тази година, отидох му на гости и така решихме пак да търсим Инкая. Този път той повика свой съселянин, който по-добре знае пътя. И така тръгнахме. Лутахме се наляво-надясно, защото пак имаше паднали големи дървета. Накрая стигнахме под мястото. То се оказа на височина, тъй като там има едни високи скали, а отдолу, ако погледне, човек дори няма да го забележи.
Финалните метри до святото място.
Самото изкачване също бе доста трудно – все едно като на три етапа, донякъде се случва само по едни цепнатини в скалите. Когато стигнахме наблизо, моите спътници се отказаха, тъй като не можаха да продължат. Точно там самата пътека ставаше с голям наклон, а на всичкото отгоре имаше и много бодливи къпини. Но аз се заинатих. Рекох си, дошъл съм дотук, да видим какво представлява, дали е само дупка в скалата или е нещо повече. Така въпреки рисковете се изкачих. И на място бях, меко казано, впечатлен. Пред мен се откри уникална пещера утроба. Вътре имаше от двете страни каменни олтари (ложета/пейки). Те са издялани като място за свещенодействия или за сядане с процеп между тях, който стига до дъното.
Направих измервания – самите ложета са 6 метра дълги. Разстоянието от входа на обработената част на пещерата до дъното й е 7 метра. А ако броим и естественото пространство, където не личи човешка намеса, в преддверието, то дълбочината става 10 метра.
- А имате ли своя теория за какво е било използвано това светилище в зората си?
- Моите теории се базират на това, което съм чел от научни публикации на много автори. Например проф. Александър Фол дава доста информация за орфизма и връзката му с тези пещери. По принцип те са свързвани с ядрото (утробата) на Земята. Нашите далечни предци са искали да умилостивят по някакъв начин земята – тази, която ражда и дава храната, която взима и живота – след като умрем, отново в нея влизаме. Самата идея за безсмъртието на душата (залегнала в съвременните религии) идва от Родопите и орфизма. Твърде вероятно е тези пещерни храмове да са били използвани именно за центрове на това духовно познание.
А сега започна да се говори за тях, когато най-голямата Тангърдък кая бе открита от проф. Николай Овчаров. Така хората разбраха какво представляват този тип светилища-утроби и постепенно започнаха да дават сведения за нови и нови, най-вече в Родопите.
- А дали пещерата край село Багра улавя специални моменти според сезоните и слънцето?
- Предполагам, че сега зимният сезон януари-февруари, когато слънцето е по-ниско, лъчите му ще проникват през процепа на пещерата. Планирам нарочно да отида да видя дали това ще се случи.
Иначе аз съм обикалял района и наистина съм виждал момента, в който Богът Слънце опложда майката Земя. Древните хора са възприемали планетата като живо същество, а за тези мигове са вярвали, че тя е заченала и ще роди. Това има два аспекта – годината ще бъде плодородна, ще има берекет, а другото е мистичният смисъл. Тези светилища са считани за места за просвещение. И хората, като са влизали в тях в утробата на майката Земя и като са излизали след слънчевото проникване, вече са се считали за деца на боговете.
Слънчев лъч вероятно влиза до дъното на пещерата в определени моментни от годината.
Може би именно така са се предавали духовните познания. Всичко това обаче са само теории, все пак няколко хилядолетия ни делят от тази древност, която ние днес само можем да тълкуваме. По тези места са намерени керамични артефакти още от медно-каменната епоха, а някои от желязната епоха, т.е. отпреди 5000-3000 години пр.н.е. Т.е. това свидетелства както за вероятното време на ползването на храмовете, така и за дългия период на почит към тези места. Реално това са естествени храмове, които донякъде са природно образувание, като са дооформени от човешка ръка, незнайно чия и незнайно кога.
- Защо в Родопите са толкова много?
- Така е, в нашия край сме известни със своите древни мегалитни светилища. От писанията на древните елини (Платон, Херодот) знаем за живота на Орфей, за различните легенди, които са тясно свързани с Родопите. Още в древността тя се е почитала като свещена планина. Затова буквално на всеки хълм тук човек може да открие следи от древните цивилизации и техните светилища.
Древна мозайка на Орфей от Едеса.
- Съгласен ли сте с теориите, че именно от българските земи са тръгнали първите храмове в световен план?
- Да, по-скоро за европейската цивилизация това може да се каже. Защото тук са намерени първите цивилизационни поселища на живот. Най-ранното златно съкровище от Варненско, социалната йерархия в човешките общества и т.н. И това е само на база откритото досега. Нормално е да предположим, че има още много неща, които ако се намерят, ще променят коренно нашия мироглед и история.
А що касае храмовете, като този при село Багра, на по-късен етап те са били използвани пак от духовни хора. По времето на християнството имаме отшелници – появява се течението на исихазма - които започват да се подвизават именно в такива пещери. В уединението им, в молитва и пост исихастите са търсили личното откровение и присъствие на Бога далеч от хората и светския начин на живот.
След идването на християнството тук са живели исихасти отшелници.
Някои археолози са видели снимките на тази пещера утроба, които вече споделих в социалната мрежа. И те ми казаха, че вероятно е била използвана като отшелническа скиния. Но все пак това са все още предварителни хипотези. Тепърва ще трябва да се направят изследвания от страна на специалистите.
- А как е ориентиран храмът?
- Отворът му е в посока юг. Лично на мен са ми правили впечатление определени чупки в самия отвор както на тази, така и на други утроби. Причината е, че те са астрономически ориентирани – трябвало е да хванат слънчевия лъч в определен момент от годината, определен сезон и да го насочат навътре. Значи тези хора още преди хиляди години са притежавали технически и астрономически познания как да обработят скалата (а някои са на труднодостъпни места), така че лъчът да влезе и постепенно да се движи в определените зони, докато стигне до дъното.
Пещерата Утроба е ориентирана север-юг.
- Преди време руснак се бе заселил в една пещера утроба в района и водеше туристи дори за изцеление?
- Пещерите утроби наистина започнаха да привличат така да се каже по-духовно настроени хора независимо от етнос и религия. Общо взето, те идват да се усамотяват или да медитират вътре. Има случаи за тази голямата Тангърдък кая, при които безплодни двойки придобиват деца. Поне аз съм го чувал от други хора, които са ми споделяли. Лично съм виждал много хора да идват. Зная за случаи дори от далечна Индия.
- Ние сме контактна зона на религии и култури от време оно, което продължава и в наши дни...
- Знаете, че в Индия и те имат почит към Богинята майка. Там от хиляди години продължава тази традиция с пещерните храмове. А че и тук ги има, за мен не е учудващо - все пак ние сме индоевропейски народи с общи корени в езика и вярванията.
- Как се отразява на местните алтернативният туризъм покрай пещерите утроби?
- Те определено вече привличат туристи, което се отразява добре за местните хора и на малките населени места. Някои от тези обекти са трудно достъпни и само екстремни туристи могат да ги посетят. При други обаче е напълно възможен по-масовият туризъм, като тук зависи и от самите общини, от местните власти да развият инфраструктурата. След това вече местните хора започват да продават сувенири и различни местни произведения и така се задвижва цикълът на икономиката. Така че това е един огромен плюс за всички. България е богата в историческо, културно и природно отношение, затова всяка такава възможност трябва да се използва за благото на обществото. Ние сме наследници на древни цивилизации. Следите от тях личат както генетично, така и в нашия фолклор и в тези паметници, които са били преди нас и след нас ще си останат.
- Може ли да ни разкажете нещо повече за вас?
- Имам разностранни интереси. Краевед изследовател съм, пиша книги, а в момента работя на Перперикон. Деец съм и към читалището в моето село Звиница. Там бях ходжа 15 години. Служех основно на големите байрамски празници, за петъчните и за погребения. Покрай другите странични дейности множко ми дойде, а и здравето ми се влоши и вече не служа. А щом за „Чудеса и Вяра“ говорим мога и това да споделя: навремето, когато бях по-млад, получавах различни съновидения. Така чрез сън до моето село открих една черква. Направо ми се каза свише, че там е било черквата на свети Никола. Днес иманярите малко са разкопали мястото, но се виждат зидове и че си има старина отдолу. Имал съм съновидения и за други храмове и манастири в района. Съжалявам само, че вече нямам много възможност да обикалям и да откривам забравените храмове на Родопите.
Любомир Старидолски
