П оследното слънчево затъмнение, което произлезе на 8 април предимно над големи части от Северна Америка, така и не донесе края на света, който мнозина с толкова трепет очакваха, и той за пореден път ни се размина за жалост на въпросните някои.
Сега остава да чакаме следващ повод за свършека на дните, който едва ли ще закъснее много. А други припомнят здравия шопски хумор, че у нас по традиция краят на света идва със закъснение, а на следващия ден пак сме си на работа.
Но пък в останалата част от планетата слънчевото затъмнение постави рекорд с най-много конспиративни теории, някои бяха доста абсурдни, други са си типични суеверия за подобни астрономични явления, а трети бяха направо експерименти по създаване на фалшиви новини – да не би случайно да се мине и без тях.
Суеверия
В САЩ и Канада имаше на различни места по оста на затъмнението събирания на последователи на всякакви култове, които очакваха да пристигне свършекът на света баш по време на Черното слънце на 8 април или поне в първите минути след него. Мнозина твърдяха, че са представители на много древни култове и се събираха да призоват някой бог от старите митологии, преди всичко такъв от Месопотамия. Сред тези богове на първо място бе Мардук – подчиненият на Слънцето бог на древен Шумер, а в следващите хилядолетия станал покровител на Вавилон и на други древни страни в Близкия изток. Често го оприличавали с планетата Юпитер, но Мардук черпел сили от Слънцето и дори убива дракона, който го изял. След това Мардук възкресява светилото, а драконът става негов пръв помощник, когото също възкресил. Така Мардук придобива силата да възкресява мъртвите. Очакваше се и сега да има подобно възкресение, но поне не бяха забелязани души на починали да се вселяват в нашия свят, но човек никога не знае.
На някои места се организираха колективни бдения и молитви – традиционно при подобно нещо. За разлика от друг път обаче сега нямаше съобщение за масови самоубийства. Но пък след края на затъмнението религиозни водачи гордо излязоха със съобщения, че са спасили света със своите молитви и призиви към небесното светило да ни огрее отново след мрака. Тук пак можем да припомним древна българска поговорка, че слънцето си изгрява със или без кукуригането на даден петел. Но пък винаги е гордо да изкукуригаш, че си свършил нещо по въпроса на изгрева.
Пришествие
Както винаги при по-значими астрономични събития, така и сега се очакваше да дойдат извънземни и не просто да кажат едно „Хелоу“, „Здравей!“ или там каквото си говорят, ами и да пристигнат с истинско нашествие и веднъж и завинаги да ни се разкрият и най-вече да ни признаят, че сме им братя по разум (може и в липсата на такъв – въпрос на тълкувание). Извънземните обаче не се появиха и това тотално срути надеждите на очакващите ги. Поне до следващия път.
Естествено че всички, посочени по-горе очаквания, са си направо копирани от холивудското кино – къде нескопосано, къде по-интелигентно, но са си заемки от големия и малкия екран. Така е и със следващата прогноза.
Матрицата
Едно от основните очаквания при това слънчево затъмнение бе да се счупи Матрицата и най-накрая да лъсне финалната истина как сме използвани от завладели ни отдавна извънземни или поне от някакви други същества, които си ни експлоатирали безжалостно и директно. Сривът на Матрицата обаче не се случи и очакващият го народ пак бе разочарован. Поне сега ще има повод да очаква още един филм по темата, може би пак с Киану Рийвс.
Затова пък имаше също тотално безумни и силно застрашаващи здравето предложения как да се отнасяме към слънчевото затъмнение и най-вече към неговото пряко наблюдение. Най-опасен бе призивът хич да не се се използват специални филтри, лещи и други приспособления за наблюдаване на явлението. Призивът бе да се съзерцава с невъоръжено око, като сред налудничавите аргументи бе и този, че само тогава ще ни се открие истината за света, каквато и да е тя. А тя се оказа много втрещяваща за последователите. Защото, уви, хиляди се съобразиха с тази откровена и престъпна глупост, някои вече ослепяха, други са със сериозни затруднения при гледането на каквото и да било. И този път „слепците“ бяха повече от обичайното с пъти.
Някои призоваваха де не се пие или яде, защото така и така ще настъпи краят на света, поне да не си пръскаме парите за храна и напитки. Достатъчно е просто да се погледне към дневната звезда и да се напояваш от лъчите й. Стига да не гледаш към Слънцето директно без специално приспособление, това си бе доста практичен съвет, поне що се отнася до тези, които опитват да спазват всевъзможни диети. Да, имаше и такива, които обърнаха прочутата лунна диета, започваща от новолунието, на слънчева, започваща в първите минути след края на затъмнението, даже насред него.
Сред интересните теории бе и появата на портал към други светове, звезди, галактики, вселени и т.н. Някои виждаха този портал под формата на черна дупка. Други го свързваха с ЦЕРН (Европейски съвет за ядрени изследвания, абревиатурата идва от френското му название). Та според теорията точно от ЦЕРН били решили да пуснат големия си адронен колайдер да работи на пълни обороти и като използват енергийната сила на затъмнението да образуват малка черна дупка, която да прерасне в портал. „Това си е хумор за мен, затъмнението мина и замина и никакъв портал не видяхме отворен“, коментира Пенчо Маркишки от Института по астрономия с Национална астрономична обсерватория към БАН.
Визия
Едно от най-масивните предсказания бе за появата на Нибиру – тайнствената неоткрита още планета в Слънчевата система. Беше изказано мнение, че след като Луната закрие Слънцето, Нибиру ще ни се открие и най-накрая ще можем да я визуализираме. Този път трябва да се отбележи, че всъщност това е най-сполучливата теория, за която има и солидни научни аргументи. Митичната девета или десета планета, ако броим за такава и Плутон, в Слънчевата система всъщност е предсказана от сериозни астрофизици, наблюдаващи с години смущения в орбитите на планетите, а и при самото Слънце.
През 2015 г. астрономите от Калифорнийския технологичен институт Константин Батигин и Майк Браун доказаха, че в Слънчевата система има още една и то солидна по маса планета, която трябва да бъде около десет пъти по-голяма от Земята. Те условно приеха за нейно название Нибиру по името на митичната десета планета от нашата система, описана в древните шумерски текстове за анунаките – звездните хора. Според направените изчисления тя се върти в много издължена орбита, но не за 3600 години, както преди се предполагаше, а между 10 и 20 хиляди години. Което между другото съвпада с цикъла на „пълното унищожение на всичко земно“, описан във въпросните древни текстове, но това си е друга теория на привържениците на палеоконтакта в древни времена. Та сега очакваха възможност да видят дали зад Слънцето се намира Нибиру. Поне няма съобщения планетата да е открита, а уточнението е, че тепърва ще бъдат анализирани снимките, правени при затъмнено слънце в търсене на други звезди и планети, и все пак намирането на Нибиру си е търсене на игла в купа сена.
Тук трябва да отбележим, че според една от другите хипотези, издигана също от редица сериозни астрофизици, има теоретична вероятност зад Слънцето в нашата орбита да се намира планета със сходна на Земята маса, а може би и големина. И това изглежда като едно от най-вероятните места, откъдето могат да идват извънземни.
Този път обаче нямаше много реална възможност да се погледне от Земята отвъд Слънцето при това затъмнение. Преди години имаше идеи да се построи специален кораб, който да лети в орбита и да надникне под прикритието на сянката, пускана от Луната. За това не е необходимо обаче конкретно затъмнение, виждано на Земята. Засега проектът е замразен, но пък има още по-прогресивна друга идея за пращане на космически апарат, заобикалящ звездата ни с цел да се погледне отзад.
Наука
Иначе затъмнението си бе идеална възможност както за наблюдение на короната на самото Слънце, така и на Космоса, но преди всичко на нашето светило. Много учени от цял свят се събраха в Канада, САЩ и Мексико, за да наблюдават явлението и да събират безценни сведения. Като се опитват да дадат и отговор защо Слънцето ни изненадва с магнитни бури още от миналата година, които не могат да се предвидят, а се оказват рекордни по сила.
Както винаги, НАСА и сега имаше най-голяма отговорност да организира наблюдението на затъмнението над Северна Америка. Тя публикува и на сайта си някои от снимките на събитието.
Георги П. Димитров
