- Г-жо Андонова, какви са предизвикателствата, с които се сблъсквате по време на работа с децата? Работите с деца със специални образователни потребности (СОП), какви са наблюденията ви за тях?
- Децата със специални образователни потребности се увеличават. В училищата се взимат редица мерки за приобщаване на тези деца, но те много бързо се увеличават и капацитетът от специалисти е недостатъчен, тъй като досега те са били много редки изключения. Въпреки това по мои наблюдения голяма част от училищата успяват да се адаптират към това ново предизвикателство. Проблем е, че специалистите, които трябва да работят с такива деца, са малко. Когато аз завърших тази специалност, в курса бяха само 6 човека. Сега обаче наблюдавам, че много от моите колеги се преквалифицират, като записват специалност специална педагогика и приобщаващо образование, за да могат да получат основата за работа с деца със СОП. За съжаление обаче в момента са малко хората, които имат знания и опит за работа с такива деца.
- Прави впечатление, че има учители, които не полагат допълнителни усилия за работа с такива деца. Липса на желание ли е или има друга причина?
- Много от тях не са подготвени за тази вълна от деца със СОП. Освен това и диагнозите за всяко едно са различни. Преди години най-големият проблем в началото училище бе да има дете, което е по-буйно от останалите. Самите учители все още не могат да реагират на това стремглаво нарастване на такива деца. Нямат достатъчно опит за работа с такива деца. Но има голямо желание от самите колеги да натрупат знания и опит, за да могат да откликнат на нуждите в образованието. Образователната система започва постепенно да се адаптира за работа с тези деца.
- Какви са възможностите за децата със СОП спрямо останалите, които нямат никакви проблеми?
- Децата със специални образователни потребности имат равни шансове с останалите за бъдещо развитие. Със специални потребности са деца с физически проблеми, с интелектуална недостатъчност, с поведенчески проблем. Това не са деца, които са много по-различни от останалите. Дори когато учих специална педагогика, тази абревиатура СОП ми беше странна, тъй като всяко дете има специфични и индивидуални потребности. Досега съм работила с 3 деца със СОП, както и във Велико Търново. Виждам, че с правилния подход и методи те се научават. Така се приобщават и децата със СОП, и останалите към тях. Тоест не прави такова впечатление, че дадено дете има някакви допълнителни потребности.
- Как вие успявате да накарате децата с дефицит на внимание да се концентрират, за да научат материала?
- За всяко дете подходът е индивидуален - и различен стил на учене, и на запомняне на материала. Две години работих с едно момиче, като при нея беше много добре изразена визуалната памет. Моята работа беше да адаптирам учебния материал да отговаря за индивидуалния учебен план, за да може тя да може да го възприеме много по-лесно. При нея съм ползвала табла, видеа и други визуални материали. Друго дете, с което работих, пък имаше по-силно изразена тактилна памет. При него трябваше нещо да се конструира, за да може да го запомни. Например цифрите трябваше да се конструират, за да може след това да ги изпише графично. Затова мога да кажа, че при всяко дете подходът е индивидуален. Няма един принцип на работа, който да работи с всички деца.
- На какво се дължи този ръст на децата, които имат нужда от индивидуален подход за работа?
- Има много причини, но според мен колкото повече напредват технологиите и медицината, толкова повече са и тези деца, а и хората повече се разболяват. Например аутизма, за който все още няма крайни заключения за причините за появата му. Един от факторите, за които твърдят лекарите, че е причина за наличие на такова състояние у дете, е напредналата възраст на родителите. И ето и връзката: напредналата медицина позволява на жените да раждат на по-късен етап, а това води и до изменения в гените. Достъпът до новите технологии и улесненията в ежедневието ни води пък до наличие на такива разстройства и нужда за по-голяма подкрепа и адаптиране на средата към потребностите на детето. Друга причина за увеличението на децата със специални потребности е и подобрение на диагностиката. Преди години те бяха просто слаби ученици, не се знаеше нищо за дислексия или дисграфия, но сега вече тези състояния се установяват и има методи за работа с тези деца.
- А могат ли да се използват новите технологии за подкрепа на деца със специални потребности?
- Да, дори съм подготвила на тази тема научен доклад и презентация, която ще представя на Национален форум на младите учители след няколко дни. В нея ще представя възможностите на новите технологии за сплотяване и за адаптиране на децата със специални потребности към средата. Защото проблемът е, че с тези технологии децата не знаят как да общуват помежду си. Форумът ще се проведе на 11 юли във Велико Търново и се провежда всяка година.
А мога да дам и пример за това как новите технологии могат да са полезни.
Едно от децата, с които работих, беше момче с хиперактивност и дефицит на внимание. При него беше по-силно изразен дефицитът на внимание - много трудно се фокусираше и се концентрираше върху това, което се прави. Реално детето беше изключително умно и добро, но много бързо губеше концентрация и се разсейваше от всичко. С него опитах и се получи използването на изкуствен интелект. Написах му пронтове в чат джипити, което е началният въпрос, който задаваме на изкуствения интелект. В тях написах „Аз съм ученик в 4 клас и уча урок по история на тема „Историята на България“. Можеш ли да ми помогнеш да преговоря, като ми задаваш въпроси, а аз отговарям, и ме поправиш, ако има грешка?“ Това много му помогна, защото той много бързо забравяше. По този начин той постоянно можеше да си преговори и да си обобщава нещата. Беше му интересно и когато учеха по история за някоя личност, за която фактологията е много и не може да я запомни, защото е поднесена като телефонен указател. Тогава използвахме изкуствения интелект, като го програмирахме да отговаря все едно е въпросната личност и детето да задава въпроси, а той да му отговаря. Така вниманието му беше грабнато. Така може да използва новите технологии за работа, но е важно да се следят от учители или от родители, за да не се злоупотребява.
- Колко време е необходимо да се работи с такива деца, за да могат да се справят с материала в училище?
- За всяко дете се прави индивидуална функционална оценка, като такава се изготвя при завършване на всеки етап от образованието му. Относно времето за работа за всяко дете индивидуално в зависимост от това колко бързо усвоява и напредва в материала. Има деца, които още в началото си образование успяват да се справят и след това не им е нужна допълнителна подкрепа. Има и такива, които след приключване на 4-и клас продължават работа само с логопед, защото има още неща за изглаждане.
Визитка
Кристина Андонова е родена в Созопол и е на 27 години. Завършила е Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, специалност „Начална педагогика“, бакалавър. След това завършва магистратура „Приобщаващо образование, специална педагогика“. Преди дни пък си е взела изпита за втора магистратура, специалност „Религиозно образование“. Работи в Основно училище „Георги Бенковски“ в Бургас като учител на деца от 1-ви до 4-ти клас, като дава допълнителни часове на деца със специални образователни потребности по български език и математика.
Елена Иванова
