- Д-р Христов, как протече грипният сезон при вас, беше ли с нещо по-различен в сравнение с предишните години и с какво ще го запомните?
- Това, с което трябва да го запомним, е ниската заболеваемост. Това беше първата зима от 5 години, откакто практикувам, в която нямаше нарастване на случаите, нямаше бум, нямаше такъв епидемичен взрив. Напротив, беше спорадично, по няколко случая седмично, съвсем леко преминала, ако мога да я нарека епидемия. Поне в Бургас беше частично обявена такава с цел превенция и ограничаване разпространението от децата към възрастните. Пак казвам беше изключително леко преминала, нямаше необходимост от хоспитализация на пациенти, поне при мен. Всички го изкараха леко с амбулаторно лечение вкъщи и с традиционните методи на лечение - с противогрипни препарати, съм симптоматично лечение. Така се случиха нещата и нямаше някакви усложнения, които знаем, че грипът прави понякога.
- В началото на сезона говорихме, че ще е по-различен, по-сложен...
- Може би някъде е имало и такъв момент, възможно е, но поне при мен беше така, както ви казах. Отдавам го, а и искрено се надявам това да се дължи на повишения интерес към ваксините, които се правеха в края на миналата година. Наясно сте с програмата, която от години функционира и осигурява безплатни ваксини за пациенти над 65 години. Имаше и по-млади, които самостоятелно си ги бяха закупили. Имаше интерес и откъм противогрипните ваксини при деца, което като че ли също си каза думата. За първа година това е изключително радващо, че вместо да се фокусираме върху инфекционно заболяване, можехме да си гледаме хроничните пациенти, да си гледаме профилактика. Това ни е работата реално.
- Докога може да говорим за грипен сезон?
- Позовавайки се на предходни години, може би до края на февруари, който вече дойде. Оттук нататък аз не смятам, че ще има някакво нарастване на броя случаи. По-скоро тази година е изключително радващо, че наистина няма грип. Иначе по принцип много фактори влияят върху разпространението на грипа. Със сигурност и студеният климат оказва влияние, защото се потискат до известна степен имунните съпротивителни сили на организма. По-лесно се разпространява, макар че грипът е изключително заразно заболяване, така че не му е чак толкова най-същественото. По-скоро е това, че на базата на ковид това, което беше няколко години пандемията, хората се научиха да имат здравна култура, да спазват социална дистанция, да носят маски, когато са болни. Споменахме ваксинопрофилактиката. Всички тези неща оказаха влияние. Друг съществен момент е, че още при начални симптоми се взимат мерки и това също е оказало влияние да не стигат до кабинета ми. Немалка част са успели да се излекуват и сами вкъщи заради достъпа до противовирусниге препарати.
- При тази ситуация в момента за какво най-често ви търсят пациентите?
- Към момента най-често са хронично болни пациенти, обичайните пациенти, които са си постоянно пред кабинетите ни. Тях си ги следим. Най-важните заболявания, социално-значимите са сърдечносъдовите генерално, ендокринологичните, визирайки най-вече хипертонията и диабета. Това са тези неща, които могат да доведат до инвалидизиране и в момента това ми е фокусът. Другото, което е хубаво и трябва да се отбележи като съществен момент, са допълнителните неща, които можем да правим при профилактичните изследвания. Те всяка година се обновяват. Сега имаме допълнителни изследвания, които проследяват бъбречния статус на пациентите. Те ни дават по стандартизирана представа и ни помагат да добием по-точно представа за конкретния пациент. Без значение дали предния ден е пил повече течности или не е пил, дали се хранил с повече месо, или не. В крайна сметка ние може да разберем дали бъбреците му имат проблем, или може да имат проблем и ни обръщат вниманието върху това. Отделно много важни са туморните маркери за рак на простата при мъжете пациенти, ехографиите, мамографиите... Аз по принцип в практиката си това го виждам като най-смисленото нещо, с което можем да помогнем на много хора. Защото, когато лекуваме, може да помогнем на конкретния пациент. Но когато правим профилактика, помагаме на още повече пациенти и съответно с минимални усилия, с тези изследвания и с мерки в самото начало спестяваме големи проблеми на пациента. Защото най-тежко е, когато дойде пациент в кабинета и вече поради не правене на изследвания или когато не е профилактиран дълги години поради непосещение на кабинета, видим вече напреднали заболявания. Това е много обезкуражаващо, защото нищо не можем да направим вече. Докато преди една година, ако беше дошъл, щяхме да направим поне така, че да увеличим периода на липса на болест. Което е голямо нещо.
- В кой период от годината е най-добре да се правят профилактичните прегледи?
- Без значение. Когато е възможно на пациента. Немалка част от тези пациенти са работещи хора, на които им е трудно да дойдат. Така че, когато и да дойдат, винаги сме насреща да помогнем, да ги изследваме, да ги консултираме. Няма някакво ограничение във времето. Ние си имаме конкретните изследвания, които трябва да пуснем, пускаме ги, след това ги коментираме с пациента, защото това е най-важното. Не е само да ги пуснем, да ги направим в лабораторията, ами после да ги консултираме, да им дадем някакви препоръки, какво да правят, как да постъпят спрямо тези изследвания, има ли повод за притеснения. То това е, иначе само да си правим изследване, няма смисъл.
- По време на профилактиката правите и първичен очен преглед. Наблюдавате ли влошаване на зрението при по-младите хора заради прекомерното екранно време?
- Има го този момент. Отчитам го при все повече пациенти и лошото е, че не малко от тях за деца. Коментираме го това и с родителите, даваме им насоки, но във време, в което всичко е дигитализирано, всичко е на екран, действително е трудно. Аз напълно разбирам и родителите. Хубаво е да се лимитира времето, което се прекарва пред екран или пред устройства, каквито и да са те. Просто да има някакви правила, колко определено време могат да прекарват, за да не се преминава това време и да се запазва зрението на децата максимално дълго.
- Колко според вас е допустимо?
- Няколко часа на ден. Да кажем, че 2-3 часа е удачно. Това обаче е постижимо за по-малки деца, които не ползват чак толкова много телефон.
- А има ли конкретно увреждане на очите, за което са отговорни телефоните?
- Конкретните увреждания зависят от това към какво е предразположен индивидуалният организъм. При едни е едно, при други – друго. Със сигурност обаче прекалената употреба влошава съществено здравето на очите. Трябва да има най-малкото почивка. Дори да прекарват известно време е хубаво вечер да не се злоупотребява, за да не е прекалено ярка светлината. Има предпазни средства откъм синята светлина, но най-вече е ограничението откъм време.
- Съвременният начин на живот до какви други проблеми води при децата?
- Трябва да отбележим метаболитния синдром. Той е свързан най-вече с обездвижването. Това е най-същественият момент. Следващият главен фактор е неправилното хранене. И като ги комбинираме тези две неща, се получава един завършен проблем. Виждаме все по-често наднормено тегло още от ранна детска възраст, което в никакъв случай не води до положени резултати. Напротив, повишава се процентът на подкожни мазнини, обездвижва се съвсем детето, чисто нервно-психически то не се възприема добре. Влиза се в един кръговрат, който води до повишаващо наддаване на тегло. И ако няма родители с една позиция, която да го напътства към това да се движи повече, да спортува колкото е възможно, да спазва някакъв режим, който да е траен, а не е за малко време, детето за жалост е обречено много трудно да излезе от този кръговрат. Все повече го виждам мота и най-тъжното е, когато става дума за деца, защото те нямат тази трезва преценка. Не могат да преценят кое е правилно за тях и кое не е. Съвсем ясно и по детски се насочват към храни, които са им по-вкусни. Които консумират с връстници и приятели. Те са почти винаги наситени на захари, наситени на трансмазнини... Изключително, изключително вредни храни, които обаче са модерни в момента. Енергийни напитки, трябва да не ги включвам съвсем. И други субстанции, които просто с идеята конформисткото да е на преден план, да се харесват на околните. Така се вкарват в един кръговрат, от който много трудно може да се излезе. Всеки ден го виждам това нещо.
- Мислите ли, че след всички мерки от последните години в България се променило отношението към тютюнопушенето и как влияете на пациентите си пушачи?
- Лошото е, че пушачите трудно могат да бъдат убедени да се откажат от този навик. Това съм го видял вече. В началото опитвам при конкретни пациенти, говоря с тях. Особено пък когато вече са дебютирали при мен с някаква проява на хронична белодробна болест. Отчитам пред тях негативите от пушенето, те сами го разбират това като проблем. Дава им екзацербации на това заболяване, обостряне. Но това просто е навик, който трудно може да бъде изкоренен. И това най-често се случва когато вече се насложат няколко проблема. Когато вече има проблеми с дишането, със сърцето, с повишено кръвно налягане. Важно е да се знае, че пушенето оказва влияние не само върху дишането, но и върху съдовете, върху здравето на сърдечносъдовата система като цяло. И едно по едно, когато почнат да се увреждат тези неща, в добрите случаи, на ранен етап се постига желанието да спрат да пушат. Вече, колко дълго продължава този период, при всеки е индивидуално, помагаме им и ги подкрепяме колкото е възможно. Отчитаме всеки един малък момент, всяка една малка стъпка в този път. Това е голямо начинание. Немалка част спират цигарите, но има и такива, които си продължават с тях без значение от обостряне и утежнени ситуации. За тях това си е начин на живота, а там пък вече оказват влияние изключително много фактори. Постоянният стрес, с който живеем, постоянното напрежение... Всеки намира някакъв начин за справяне с него. Надявам се повече пациенти да се насочат към спорт, към излети в природата, към далеч по-полезни здравето подходи, отколкото е тютюнопушенето.
- Все пак при по-младите пушачите не са ли по-малко?
- По мои наблюдения те по-скоро избягват конвенционалните цигари и се насочат вече към новите възможности, към електроните устройства и така нататък. Те обаче също крият своите рискове и те изобщо не трябва да се подценяват. Дори на моменти може да се кажа, че са по-опасни от обикновените и стандартните. Но това е тенденцията, която наблюдавам.
- Научиха ли се хората да не прибягват сами до употребата на антибиотици?
- Самолечението си е стандартна практика в България. Има корени много назад и във времето. Нека обаче започна с позитивното и да отбележа, че има пациенти, които са добре насочени как да постигнат самолечение вкъщи и до каква степен могат да се лекуват вкъщи, преди да отидат на лекар. Говорим за симптоматични средства, за определени малки неща, които могат да направят вкъщи и в някакъв случай нямат да им навредят. Дори когато дойдат при мен, те ми казват това и това започнахме като лечение, но вече не се получава, няма този ефект, който търсим. И вече търсят лекарска помощ. И то хубавото е, че не малка част от тях идват в добър етап, когато няма някакви трайни последствия, няма някакви усложнения. По отношение на антибиотиците ситуацията е следната. Сега изписването им задължително е с електронна рецепта и достъпът до тях е ограничен. Това обаче в никакъв случай не ги спира, когато се изпише лечение за някакво заболяване те да спрат лечението на третия ден, въпреки че е предписано за 5-7 дни и останалото количество антибиотик да си го заделят. След известен период от време, без значение какво е заболяването и дали е удачен този антибиотик, те понеже веднъж са видели, че им е помогнал, го започват наново. Съответно той не действа, не помага за конкретната инфекция и се налага да изписваме нов. Това утежнява до голяма степен работата на черния дроб, което е излишно ненужно. Всеки един антибиотик, било и най-безобидният, има странични ефекти, които са излишни. И това нещо личният лекар винаги го има предвид и се стреми, когато изписва антибиотик, той да е максимално точен. Спрямо причинителя, спрямо конкретното усещане, но и да е минимално вредящ на пациента. Друго, което е важно и пациентите трябва да го знаят, е, че когато вземат антибиотик, той не действа веднага.
- Защо?
- Защото той не е от типа на нестероидните противовъзпалителни средства. Той не започва своето действие на момента. На него му е необходимо време да постигне някакъв ефект и пациентът да го оцени. Бързо действащи лекарства от една точка на температура и общо неразположение са единствено нестероидните противовъзпалителни. Колкото за антибиотика, той е задължителен в немалък процент от случаите, но той не е необходимо да бъде започнат през нощта. Често пациентите започват антибиотик, защото иска да им подейства, докато отидат на следващия ден при лекаря. Така стигаме до предния казус, че невинаги това е точният антибиотик. Затова е хубаво да се знае, че няма никакъв проблем да се изчака със започването на антибиотика, по важно е той да бъде правилният за конкретния случай. Неговата функция е да насочи процеса към оздравяване.
- Съществува ли все още проблемът с недостатъчния брой направления за насочване към специалист и на какво се дължи той?
- Няма как да е отминало това. Още си го има, защото немалка част от направленията се насочват към установените с допълнителните профилактични изследвания отклонения. Сега излизат проблеми с бъбреците, които преди това не са били видими, защото бъбрека нито боли, нито дава видими белези, че има проблем. Когато установим този проблем, трябва да изпратим пациента почти винаги на нефролог. Това е част от общия брой направления, които получаваме от здравната каса. Отделно немалка част от пациентите посещават здравни санаториуми за лечение на хронични заболявания. Те също се изпращат амбулаторно за провеждане на физиотерапия, които в последствие насочват пациентите към санаториуми. Като махнем и пациентите, които са притеснени за дадено онкологично заболяване, защото в семейството си имат такива случаи. На такива в никакъв случай не може да се откаже и в крайна сметка остават малко набори направления. Погрешно е схващането на пациентите, че имат право само на едно направление на месец. Няма такова нещо от една точка на общата бройка. Няма как да се случи. И за това следното е вярното - направленията се дават единствено и само по преценка на личния лекар, когато има някакви съображения, когато е необходимо да се постигне диагностика или лечение извън амбулаторията, извън възможностите и правомощията му. Във всички останали случаи лечението се постига от личния лекар. Затова е там и затова е лекар, за да я върши тази работа. Просто няма как направленията да достигнат до всички пациенти и това е нормално. За жалостта в света нищо не е неограничено, но когато се постигне един добър контрол, когато се прецени кои пациенти е необходимо да бъдат консултирани със специалист, в повечето случаи са достатъчни. Когато не са, се търсят варианти. Но със сигурност този проблем не е отминал и си го има, но всеки ден се борим с него.
Хората с астма трябва да следят поленовия календар
- В преходния период към по-топлото време какъв съвет може да дадете на пациентите с хронични дихателни заболявания?
- Най-вече при хронично-обструктивната белодробна болест (ХОББ) целта е обхващане на максимален брой пациенти с пневмококовата ваксина, която също е безплатна за хората над 65 години. Тя е насочена към щамове бактерии, които причиняват именно тези обостряния при такива хронични пациенти. При тях целта е не да не се реализира екзербация, а по-скоро да не е тежка такава. Да не се стига до болница и тежки ситуации, които налагат сериозни мерки. От гледна точка на профилактиката ваксината е напълно достатъчно. Отделно имаме и немалко на брой допълнителни средства, чисто медикаментозни, които пак са на базата на профилактика. Със сигурност важно е при първите симптоми на някакво заболяване дихателно, пациенти, които са с хронично заболяване да потърсят личния си лекар, за да може той още отначалото да спре процеса.
От гледна точка на астмата е малко по-трудно да се направи обобщено резюме. Там нещата наистина зависят от конкретния сезон. Има си такива поленови календари. Пациентите си знаят към какво са чувствителни и съответно знаят кога е пикът на този полен. Силно поръчвам пациентите да си ги следят, а които не знаят да изследват и да ги имат предвид. При тях съществено е да се избягна инфекциозните заболявания, но и контактът с алергени.
ТОВА Е ТОЙ
- Завършил е Медицинския университет-Варна през 2020 година
- От момента на завършването работи като личен лекар
- От 2023 година има своя практика в ДКЦ I в гр. Бургас
Людмил Христов
