Ф разата, че зад всеки велик мъж стои една силна жена, приписвана на Наполеон, е 100-процентова истина що се отнася до националния ни герой Васил Левски. Тази силна духом жена е неговата майка Гина Василева Караиванова-Кунчева.
Преживяла смъртта на три от петте си деца и на съпруга си, тя няма да свали черната забрадка до смъртта си. Казват, че с последния си дъх на 10 януари 1878 г. тя изрекла: „Децата, децата“...
Историкът проф. д-р Пламен Павлов: Левски е бил гениален тактик и стратег
И още една реплика, която се твърди, че е казвала приживе: „Жито се дава за мъртвите, а моят Васил ще живее вечно!". Думите са пророчески, но в образа на Гина Кунчева няма нищо свръхестествено – тя е българката, която оцелява в трагични времена, а героизмът й е нейната всеотдайност и майчински инстинкт, безусловната любов към чедата й, личният пример за справяне с трудностите.
Родена някъде между 1805 и 1811 г. (голям отрязък от време, в който мнозина нейни съвременници не са коректно отразени в регистрите), Гина произхожда от многодетно семейство. Баща й Васил Генчев Караиванов е от Сопот, майка й Евдокия Василева Караиванова е от Карлово. Те имат общо девет деца - Генчо (1795 – 1865), Гана (1797 – ?), Христо (1800 – 1874) – по-късно приема монашеското име Василий; той е вуйчото, който отвежда младия Васил Левски в манастир, Атанас (1807 – 1877) – златар, наследил занаята от баща си, Гина (1810-1811), Мария (1815 – ?), Дона (1818 – ?), Пею (ок. 1823 – 1865) и Петко (1825 – 1858).
Челяд
Към 1827 (1830 г.) Гина се омъжва за бояджията на гайтани Иван Кунчев, преселник в Карлово от село Кочмаларе (дн. Отец Паисиево) на 14-15-годишна възраст.
Бащата на героя Иван Кунчев
Бащата на Левски е седмото дете в семейството на Кунчо Тудоров и Виша. Учи в килийното училище и за времето си е грамотен и безмерно ученолюбив. Него описват като рус, среден на ръст, със сини очи, справедлив, състрадателен, добронамерен, високоуважаван от съгражданите си. Нея описват като мила, сладкодумна, с благи черти и черни очи. Двамата с Гина имат 5 деца - Ана (Яна) (1833 – 1913), Васил (1837 – 1873), Христо (1840 – 1870), Петър (1844 – 1881) и Мария (1847 – 1851).
Сестра на Васил Левски - Яна Иванова Кунчева
Иван Кунчев умира от мозъчен кръвоизлив през 1851 г., а вдовицата му трябва да поеме сама на плещите си грижите за потомството. Половин година след него от едра шарка почива и дъщеря им Мария. През 1870 г. Гина ще погребе още едно дете – Христо.
Шамар
За майката на Васил Левски има най-малко две легенди. Според едната зашлевила турчин, който я закачил. Това споделя Бочо Загорски, син на най-голямата дъщеря на Яна и Андрей Начови – Гина: „Веднъж като млада булка Гина Кунчева чакала пред фурната да се изпече хлябът й. Улицата била пуста. Покрай нея минал млад турчин. Тя била снажна и хубава. Той посегнал и докоснал бузата й. Вместо да побегне, смелата българка свила дясната си ръка в юмрук и ударила нахалника в лицето. Там, пред нея, той изплюл два избити зъба и побягнал засрамено. Не посмял да се оплаче в конака, защото се страхувал от подигравките, че една жена му е дала такъв урок“.
Според друга легенда издържала стоически на мъчение с провесване в кладенец, но не издала нищичко за сина си.
Каквато и да е истината обаче, Гина Кунчева е доказателството за несломимия български дух и любящата майка, която напътства децата си и ги учи да не се предават пред изпитанията и да не скланят глава.
Три рождени дати
Датата 18 юли 1837 г., която виждаме изписана в учебници и паметници, е определена от близките и роднините на Васил Левски, близо две десетилетия след Освобождението. Това твърди историкът проф. Пламен Митев, специалист по Българското Възраждане, според когото през 90-те години на миналия век са се появили поне 3 алтернативни хипотези за рождената дата на Левски.
„Тази дата всъщност е уточнена в един семеен съвет, проведен години след Освобождението, във връзка с откриването на паметника на Васил Левски в София. След като в продължение на 10 г. след Освобождението излизат различни публикации, свързани с живота на Апостола, семейството на Дякона преценява, че е необходимо да се доуточнят основните факти от неговата биография и на първо място – кога точно е роден. Не разполагаме с никакъв вариант на акт за раждане, нито пък това събитие е отбелязано в църковните кондики, каквато е била практиката по онова време. При наличието на различни мнения, на различни спорни варианти на датата на раждане на Апостола, най-близките негови родственици взимат решение през 1895 г., че Васил Левски е роден на 6 юли 1837 г. (18 юли нов стил)”, казва експертът.
“Още преди 60-70 години, когато за първи път се появяват отделни публикации на разпитните протоколи на Васил Левски пред Специалната комисия в София, организирана за разследване на обира на турската поща в прохода Арабаконак, се открива едно свидетелство, дадено от самия Левски. На въпрос: „На колко си години?“, Дякона отговаря: „На 26-27 години“. Ако от декември 1872 г. извадим тези 26 години, означава, че Васил Левски е роден 1846 г.
Това мнение много бавно започва да си пробива път като алтернативно на утвърдената дата 1837 г.“, допълва историкът.
Хипотезата, че Васил Кунчев е роден през 1843 г., се базира на дописка от вестник „Съветник“ от 1864 г. Материалът отразява решението на Васил Левски да скъса с монашеството и да се посвети на борбата за свобода. Митев разказва как на Великден 1864 г. младият Дякон Игнатий решава да подстриже дългите си руси коси (акт, символизиращ размонашването). По думите на историка подобен случай не е често срещан и резонно привлича общественото внимание.
В дописката има интригуващ акцент: „Това момче, което подрязва косите си, е тръгнало по пътя на монашеството още когато е било на 15 години“.
„Знаем със сигурност годината, в която Васил Левски се замонашва в Сопотския манастир, става дума за есента на 1858 г., когато приема и името Игнатий. Когато извадим от 1858 г. тези 15 години, за които се говори в тази дописка, излиза, че той е роден 1843 г.“, изчислява Митев.
Васил Левски (вляво), брат му Христо Кунчев и Христо ИвановГолемия по време на Втората българска легия в Белград, 18671868 г.
Според историка Григор Бойков пък отправна точка са регистрите на Османската империя. „За първи път името на Васил Левски се споменава в регистъра от 1844 г. и в този запис изрично е отбелязано освен името на баща му Иван името Васил и срещу това име е посочено, че той е на 4 години. Това означава логично, че ако записът е направен през 1844 г. и тогава Васил Левски е бил на 4 години, той е роден през 1840 г., предполага проф. Митев.
Кристи Петрова
