В асил Иванов Кунчев-Левски е може би историческата личност в българката история, за която има най-много публикации. Едва ли има населено място в България, в което да не се съхранява в народната памет разказ или легенда за посещението му в този град или село. Има обаче някои моменти от живота на българския национален герой, по които и днес се водят спорове сред професионалните историци.
@telegrafbg Деца почитат Апостола на свободата. Снимки: Бойко Кичуков #fyp #василлевски #българия🇧🇬 #почит ♬ Bulgarian Voice & Magnificent Orchestra(937062) - CHROMA
Рождената дата
В продължение на повече от век в българската историография се знае, че Васил Иванов Кунчев е роден на 18 юли (6 юли стар стил) 1837 г. В последните години обаче все повече се налага твърдението, че автентичната година на раждане е 1840 г. То не е произволно, а се базира на османски данъчни документи, в които е отбелязано и семейството на Иван Кунчев. В османския данъчен регистър от 1837 г. няма записан негов син Васил. Четири години по-късно в следващия данъчен регистър вече е отбелязан син Васил, който е записан, че е на 4 години.
Годината 1837 г. се налага като рождена на базата на предположение на роднините на Левски, които обясняват, че Васил бил роден в годината на тяхна близка родственица, а тази сватба била през 1837 г. Друга предполагаема рождена година е 1846 г. Застъпниците на това твърдение се позовават на думи на Левски на разпита пред следствената комисия в София, където отговаря, че е на 25-26 години. Тази година е отбелязана и в публикация в Цариградски вестник от края на 19-и век.
Прякорът Лъвский
Утвърдената история на живота на Васил Кунчев обяснява, че той получава прякора си Левски в Белградската легия от самия Раковски, след като прескача един дълъг ров. „Браво, това е скок на нубийски лъв. Отсега нататък Василя ще го наричаме Дякон Лъв Нубийски“, извиква възхитен идеологът на националната борба.
Има обаче и друга версия за произхода на прозвището, с което карловецът остава завинаги в националната ни история. Манчо Джуджев, учител в добруджанското село Зибил, пише:
„Дяконе, Василе, Левски те кръстихме, като прескочи хаджи Герговата мааза“.
Една от най-старите снимки на Карлово и площада без паметника на Васил Левски. На снимката пише 1904 г., но е поне 10-ина години по ранна (вероятно 1894-1895 г.), защото ясно се вижда църквата "Света Богородица", но липсва камбанарията, която е построена през 1897 г.
Версията, че Васил Кунчев получава прозвището Левски в легията не издържа и по още една причина. Легията е през 1868 г. Съществува обаче писмо, в което той се подписва като Д.И. Левъскый (Дякон Игнатий Левъскый). Това дава основание да се обърнем към другите версии. Според едната заради смелостта си още като младеж в Карлово получава прякора си. А според друга той сам си го измисля като един от многото прякори, с които подписва писмата си: Аслан Дервишоглу Кърджаалъ, Афъз ага, Дервиш Мехмед и други. Идеята за прозвището си той взема от поезията на Добри Чинтулов, в която българският народ е наречен разгневен събуждащ се лев, който ще стъпче змията и ще освободи земята и родината си.
Залавянето
Големият въпрос, свързан с Васил Левски, е този за неговото залавяне и бил ли е предаден той. Тук няма да се разпростираме надълго и нашироко. Ще отбележим само, че вероятно залавянето му е плод на случайност и няколко фактора.
Въпреки многото предупреждения на своите съратници и съветите им да се върне в Румъния, тъй като турците го търсят под дърво и камък, той не се вслушва в тях, като проявява голяма доза самоувереност. Срещата със заптиетата на Пази мост край Ловеч се оказва съдбоносна. Тогава те се усъмняват в историята му, че е местен селянин, решил точно на Коледа да отиде на нивата си. Тъй като по това време турските власти вече са разполагали с актуална снимка на Левски, напълно възможно е, след като са се разбрали в конака, заптиетата да са разпознали по тази снимка селянина, когото току-що са срещнали, и тогава тревогата е била вдигната. Въпросът за това имало ли е предателство в залавянето на Апостола и днес продължава да виси със страшна сила. Според някои източници дори и такова да е имало, то не е било извършено от поп Кръстю Никифоров, а е резултат от провала след Арабаконашкия обир и арестите, след които настъпва пробив в революционната мрежа и организация на Левски. След направените самопризнания на задържаните, начело с Димитър Общи, турската полиция на практика е знаела всичко за Левски и е било въпрос на време да го залови. Единственото спасение за него е било да мине отвъд Дунава, което той обаче закъснява да направи.
Димитър Общи
Обесването
Васил Левски е задържан на 27 декември 1872 г. рано сутринта в Къкринското ханче и е отведен в Търново, а оттам в София, където е изправен пред следствената комисия. На 14 януари 1873 г. е произнесена смъртната му присъда, която седмица по-късно е потвърдена от султана. На 18 февруари присъдата е изпълнена в покрайнините на София. Преди да му бъде надянато въжето на врата, Левски се изповядва пред архиерейския наместник на София отец Тодор Митов. На него той казва: „В младините си бях иеродякон Игнатий, напуснах службата в съзнание, че бях повикан да изпълнявам една друга, по-належаща, по-висока и по-свещена служба към поробеното си отечество. Каквото съм правил, все в полза на народа е било. Моли се, отче, не за мене, а за отечеството България!“. А секунди преди бурето под краката му да бъде ритнато, Левски се провиква: „Боже, избави България!“. Ето как свещеникът Христо Стоилов разказва за последните мигове на героя:
„Дяконът се държа юнашки. Каза, че наистина той е първият, но че след него са хиляди. Палачът му наметна въжето и ритна столчето. Аз се просълзих и се обърнах към „Света София“, за да не видят турците, че плача, и си тръгнах“.
Гробът
Какво се случва, след като присъдата е изпълнена с тялото на мъртвия Апостол, не е ясно.
Според една от версиите то е било погребано там, където е било обесено. Според друга версия през нощта то е свалено тайно от въжето от двама българи, които го носят на гръб в продължение на много километри и го погребват.
Къде е погребано тялото на Васил Левски е вторият голям спорен въпрос наред с този за предателството, предхождащо залавянето му. И тук също има няколко версии. В първите години след Освобождението е взето решение костите на Апостола да бъдат положени в основите на паметника, който ще бъде издигнат на мястото, където се издигало бесилото.
Което дава основание да се предполага, че тогава може би някои хора да са знаели къде е бил погребан той.
Доклад
Това се потвърждава и от доклада на главния агент на Славянското благотворително общество в София П.В. Алабин до Петербургското благотворително общество, с дата 28 октомври 1878 г. В него се казва: „За Левски и Бенковски е взето решение да се въздигне паметник по приложения план. Понастоящем продължава завършването на този паметник. Той се издига на мястото, където е обесен Левски — при влизането в града до Орханийското шосе. Под този паметник от бял камък и гранит ще се положат останките на Левски, които ще бъдат пренесени от позорните гробища, където е бил заровен.
Главата на Бенковски, предадена на земята в православните гробища, ще бъде пренесена под същия паметник.“
Строежът на паметника обаче се забавя и той е открит през 1895 г. Четвърт век по-късно, през 20-те години на ХХ век, костите са търсени, но не са открити в основите на паметника му. Тогава се появява предположението, че тялото на мъртвия Апостол е било откарано с каруца и е погребано в родното му Карлово. За това обаче няма никакви доказателства и то се приема като несериозно.
През 1936 г. в навечерието на 100-годишнината от рождението на Васил Левски в Министерството на войната е създадена комисия, която да открие гроба на Левски. На мястото, където се е намирало предполагаемото позорно гробище и където е положено тялото на Левски, са извършени разкопки. Намерени са скелет и два черепа, за които е прието, че са скелетът на Левски и черепът на Бенковски. Те са дадени в Анатомическия институт на Медицинския факултет. След това започва войната и бомбардировките над София и следите на костите изчезват.
Георги Бенковски
Статии
През 1937 г. в българските вестници се появяват статии, в които се предава споменът на Мария поп Павлова, според която тялото на Левски е препогребано в старата църква „Св. Петка Самарджийска“. Мария е съпруга на Илия Джагаров, един от двамата мъже, които според разказите са свалили тялото на Дякона от въжето и са го носили цял километър, за да го погребат по християнски. След тази еуфория е взето решение да се разкопае олтарът на църквата, но Софийската митрополия не дава необходимото разрешение.
Това твърдение е извадено отново на бял свят 20 години по-късно. През 1956 г. в хода на археологически разкопки във въпросната църква на 30 май в олтара вляво от престола е открит скелет, за който писателят Николай Хайтов и др. твърдят, че е на Левски. Според самите археолози обаче костите са от доста по-стар период и не може да са на Апостола. Какво се случва с откритите кости не е известно, но те завинаги изчезват, като вероятно са изхвърлени.
Това е времето на комунистическия режим и управляващите не са особено въодушевени от идеята да представят за намерени костите на Васил Левски, които биха се превърнали в една истинска светиня и място за национално поклонение. Нещо, за което те като атеисти не биха си и помислили да позволят да се случи.
През 80-те години на ХХ век дискусията за гроба на Левски се разгаря с нова сила и се стига до компромисното решение на Президиума на БАН от 1986 г. в храма да се сложи паметна плоча, указваща, че там е бил погребан Апостола на българската свобода. Такава обаче е поставена чак през 2012 г.
Съществуват и още няколко тези за това къде е гробът на Васил Левски. Една от тях е, че той е в църквата „Св. Николай Мирликийски“ срещу сградата на Софийската митрополия. Самата Ванга също поддържа това твърдение.
Според археолога Стамен Михайлов тялото на Дякон Левски е погребано в тогавашното западно гробище на София, което се е намирало в близост до днешното Министерство на земеделието. Там обаче разкопки никога не са правени.
Съществува и една напълно абсурдна версия, че Левски не е обесен, а откаран в Цариград и там умира в затвора, където излежава доживотната си присъда като особено опасен за държавата бунтовник и престъпник.
Само цифри
- 1837, юли 6/18 – В семейството на Гина и Иван Кунчеви в Карлово се ражда синът им Васил – бъдещият Апостол на българската свобода.
- 1852-1858 – Послушник на вуйчо си х. Василий, учи в Стара Загора в класно училище и посещава курс за свещеници.
- 1858, декември – Приема монашески сан в Сопотския манастир „Св. Спас” и духовното име Игнатий.
- 1862, март – Тайно напуска Карлово, заминава за Белград и се включва в Първата българска легия, където получава прозвището си Левски.
- 1864, Великден – Отказва се от монашеството – сваля расото, отрязва косите си и ги предава на своята майка.
- 1864, май 6 – Става учител в с. Войнягово, Карловско.
- 1867, април 28 – Преминава с четата на Панайот Хитов в Българско като знаменосец.
- 1867, септември – Включва се във Втората българска легия в Белград.
- 1868, декември – Предприема пътуване с параход до Цариград, а в началото на януари 1869 г. започва първата си обиколка в Българско.
- 1869, май-август – Осъществява втора обиколка из Българско.
- 1869, септември 23 – Подкрепя създаването на Българското книжовно дружество (днес БАН).
- 1869, късната есен – Участва в създаването на БРЦК в Букурещ.
- 1871 г. – В началото на годината създава БРЦК в Българско с център Ловеч.
- 1871, септември – Подготвя се проектоуставът на революционната организация – известната „Нареда…“, в изработването на която участва и Васил Левски.
- 1872, 29 април – 4 май – Участва в първото Общо събрание на БРЦК в Букурещ, което приема Устав и Програма на избрания Централен комитет. Васил Левски единствен получава специално пълномощно да представлява БРЦК в българските земи.
- 1872, юли 1 – Завръща се в Българско и се заема с разпространение на приетите документи на БРЦК.
- 1872, септември 22 – Обир на турската поща в Арабаконак, организиран от Димитър Общи.
- 1872, септември – Създаден е първият Окръжен комитет в с. Голям извор, Тетевенско.
- 1872, декември 27 – Васил Левски е заловен в Къкринското ханче.
- 1873, януари 5-9 – Изправен е на разпити пред извънредната следствена комисия в София.
- 1873, януари 14 – В заключителен протокол на комисията е обоснована и предложена смъртната присъда за Апостола, която се изпраща на султана за потвърждаване.
- 1873, февруари 6/18 – Васил Левски е обесен край София, близо до мястото на сегашния му паметник.
Иван Първанов
