- Проф. Павлов, какво българинът не знае все още за Васил Левски?
- Ние все още не знаем много детайли от живота и делото на Васил Левски. И това е съвсем нормално, тъй като той от една страна е човек монах, от друга революционер конспиратор. И в двата случая личното у него минава на заден план, а на преден план винаги излиза мисълта за българския род. Биографите на Левски влагат в неговия образ своите идеи, но те невинаги са особено достоверни и са едностранчиви. Захари Стоянов и Стоян Заимов, първите биографи на Апостола, влагат в представянето на неговия образ много от своите лични емоции. На базата на многото известни документи можем да разглеждаме днес Левски не само като икона, а като един реален човек. В българското колективно съзнание винаги е имало едно възприемане на Левски като на Българския спасител. И още неговите съвременници и първи биографи му дават една много висока оценка.
- Да започнем изясняването на (не)известните неща около личността на Левски с неговата рождена дата. Кога всъщност е роден той?
- Още първият негов биограф Георгий Яковлевич Кирков определя за негова рождена дата 1837 г. Тази година потвърждава и Захари Стоянов и тя се приемаше за вярната допреди 5 години, когато д-р Григор Бойков откри османо-турски данъчни документи. И в един от тях се казва, че през 1844 г. карловецът Иван Кунчев имал двама синове – Васил, на 4 години, и Христо – на 6 месеца. Това означава, че бъдещият Васил Левски е роден в 1840 г. Видин Сукарев и акад. Иван Радев говореха за 1843 г. Някои историци стигнаха чак до 1846 г. Самият Левски, когато е заловен в края на 1872 г., пред пашата в Търново казва, че е на 34 години, но той укрива част от биографията си, за да не пострадат и други хора. Всъщност в годините, когато е роден и е живял Левски, се е държало на имения, а не на рождения ден. Годината 1837 г. е определена за рождена на Васил Кунчев на базата на спомени на негови роднини.
- Има ли исторически документирани сведения Васил Кунчев да се е сгодявал или женил някога, каквито неща се говорят и пишат?
- Васил Левски е бил красавец, добре сложен мъж, с очи, които безспорно са привличали женските сърца. Действително има една история от село Аджар, според която той се е сгодил за местна девойка. Левски е бил добре приет от съпругите на своите съратници – Величка Хашнова, Мария Сиркова и други. Но той е дал монашески обет и до последните дни от живота си спазва неотклонно монашеската клетва. Освен това той се е обрекъл на българския народ и в сърцето му няма място за интимни връзки.
- Какви хора са следвали Левски?
- Обикновено погрешно се приема, че Левски е събирал около себе си бедното българско население. Това обаче не е вярно и са само пропагандни внушения. Огромната част от следовниците и съратниците му са били хора от средната и богатата класа. В първите редове са търговци, занаятчии, ханджии, лекари, учители, телеграфисти, както и много духовници – монаси и свещеници. Истинската сила е в предприемчивите народни слоеве и Левски много добре е разбирал това. Освен това за народното дело и организацията са необходими много средства, които бедните нямало откъде да съберат и да му дадат дори и при най-доброто си желание.
- Възможно ли е било в онези условия България да постигне своето освобождение само със собствени сили без намесата на съседите на Балканите и без намесата на Великите сили?
- Именно този начин на освобождение прави Левски гениален тактик и стратег. По време на разпитите пред Следствената комисия в София Димитър Общи и Анастас Попхинов споделят, че идеята е била в продължение на няколко години да се гради организацията, да се подготвя народът, да се събира оръжие и да се създаде една държава в държавата. Едва след това пред Високата порта да бъде поставен официално въпросът на България да се даде статут като на Сърбия. А ако тези искания не бъдат приети, да се вдигне въстание.
Левски много добре е разбирал, че старата четническа тактика е неефективна и че народът трябва да бъде добре подготвен, за да постигне свободата. Според неговия план се говори за Привременно българско правителство. Смята, че в неговата организация е имало между 12 и 14 хиляди човека. Той е бил за създаване на българска войска със свои офицери, за създаване на военни укрепления, изобщо подготовка като за сериозен военен сблъсък. Изисквал е да се води статистика за всичко, което Бенковски по-късно наследява от него.
Впрочем Априлското въстание е със същата цел да се създаде една територия и да се окаже въздействие върху султана. Затова може да се каже, че това е въстанието на Левски, което той не дочаква да обяви сам. Със сигурност може да се каже, че Левски е политически водач от модерен за времето си тип. Той не е авторитарен и налагащ волята си със сила, а се вслушва в гласа на народа. Той е естествен лидер сред съратниците си. Затова и когато е заловен Данаил Хр. Попов казва: „Губим най-добрия българин“, т.е. най-големия патриот, лидер и водач. И действително след това са правени опити на мястото на Левски да бъдат поставени нови хора за водачи като Атанас Узунов и Стефан Стамболов, но те могат да бъдат на неговата висота. И още нещо интересно, че след Освобождението на част от българските земи създадената ВМОРО копира Вътрешната революционна организация на Левски за своята организация.
- Има ли пръст Русия в залавянето и осъждането на Васил Левски?
- Русия няма отношение към това, въпреки че въздъхва облекчено, след като това се случва. И причината за това е, че е набеждавана, че стои тайно в основата на създаването на ВРО.
- Предаден ли е Апостола и ако да, от кого?
- Предателство определено няма. Всъщност към онзи момент Османската империя в лицето на нейната полиция и на нейните тайни служби вече са влезли в следите на Левски и на неговата Вътрешна революционна организация. Те разполагат с актуална негова снимка и с документи на организация и писма. Когато го откарват в Ловеч, там вече имат неговата снимка, но не успяват да го идентифицират. Той е разпознат след това в Търново. Левски е предупреждаван да не ходи в Ловеч, защото там е активизирана цялата шпионска мрежа, но той отива, макар и за кратко. Отсядането му в Къкринското ханче е грешка, тъй като на такива места в ханове и странноприемници е имало доста шпиони. И е възможно някой да е казал на турците, че в хана в Къкрина се събират съмнителни хора. Дискутира се много срещата на Левски със заптиетата на Пази мост и че там те се били усъмнили, че той е местен българин и отива да нагледа лозето си, както им е казал. Всъщност по време на тази среща Левски е облечен в турски дрехи и няма как да е бил припознат за българин.
- За какво всъщност е осъден Левски – заради това, че убива чирака Стойчо или за своята революционна дейност?
- Най-честата версия е, че е осъден заради убийството на чирака. Но за убийство според османските закони присъдата е 15 години. Левски е осъден по 5 члена от Наказателния кодекс на Османската империя за революционна дейност, за подготовка и дори за вдигане на въстание. Затова и получава смъртна присъда. Осъден е категорично за политически, а не за криминални престъпления.
- А къде според вас е бил погребан той след свалянето от бесилото?
- Аз напълно споделям тезата на изследователя Николай Иванов, че Левски е бил погребан в християнските гробища, които са се намирали на мястото, където днес е министерството на земеделието. Но паметта за това не е била особено силна и затова е забравено къде се намира неговият гроб и се появяват различни версии. Костите са извадени и отнесени в структура на БАН. По време на бомбардировките на София през Втората световна война обаче сградата е унищожена, а с това и костите.
- А коя е правилната дата за отбелязване смъртта на Левски – 18 или 19 февруари?
- Това се случва през 50-те години на ХХ век, когато някой при преобразуването на датите от стар към нов стил добавя 13 вместо 12 дни. В действителност датата по нов стил е 18 февруари и е хубаво, че в последните години все повече градове и институции отбелязват поклонението на правилната дата. Надявам се, че в следващите години в цялата страна ще се отбелязва на 18 февруари.
- Професор Павлов, наскоро вие издадохте книга за Левски, озаглавена „Най-добрият ни българин“. Какво включва тя?
- Това всъщност е моята трета книга за Васил Левски и в нея са събрани 15 истории – мои статии и студии, писани през годините и посветени на различни моменти от живота и делото на Апостола на българската свобода.
- Един въпрос извън темата за Левски. Имат ли основание твърденията, че предателството е заложено в генетичния код на българите и че ние сме едва ли не нация от предатели?
- Това е една много погрешна мазохистична теза. Сред българите има предатели не повече от тези в останалите страни по света.
- В заключение какво бихте посъветвали съвременните български политици да вземат за пример от Васил Левски?
- Днешните политици много обичат да кичат в кабинетите си портрета на Левски. Вместо това трябва обаче да спазват неговите завети, които звучат особено актуално и днес. Трябва да има не само критика, а и самокритика Трябва да има и закони, които обаче и да се спазват, а не да остават само на хартия. В „Нареда до работниците за освобождението на българския народ“, съставена от самия него, има предвидени доста сурови наказания за неспазването на законите и дисциплината.
Това е той:
- Роден е на 12 юли 1958 г. в Пейчиново, Русенско
- От 1984 г. е преподавател по история във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“
- От 1998 до 2002 г. е председател на Държавната агенция за българите в чужбина
- От 2018 до 2025 г. е председател на Фондация „Васил Левски“
- Почетен гражданин на Велико Търново
- Носител на орден „Св. св. Кирил и Методий I степен“
Иван Първанов
