М алко познатата в наши дни Люба Кутинчева не е единствената жена в света, която съвсем млада пожелава да пътешества из непознати земи по света. Но българката е първата европейка, попаднала в най-далечните страни на исляма - Йемен, Оман, Маскат, където е приета от емири и шейхове.
През 1942 г. тя издава единствената си книга пътепис, богата с фотографии: „Япония - лични впечатления, наблюдения и проучвания“.
За нейните авантюристични пътешествия между 20-те и 40-те години на XX в. научаваме от Държавна агенция „Архиви“, където тя дарява в края на 60-те години на миналия век 3 албума - дневници от пътуванията, които тя самата нарича „големи пътни книги“. С фотографии на владетели, религиозни лидери, учени. Тогава папките са захвърлени, без да се заведат и открити случайно от служител на архива едва през 1992 г.
Люба Кутинчева
Семейство
Люба Кутинчева е родена на 15 май 1910 г. във Велико Търново, в семейството на лекар и музикантка. Майка й е племенница на капитан Райчо Николов, убит по време на Съединението от 6 септември 1885 г. Люба е на 2 годинки, когато цялото семейство се премества в Силистра, но само година по-късно цяла Южна Добруджа попада под румънска власт. Още като ученичка заедно с баща си участва в Добруджанската революционна организация „Свободна Добруджа“ - самата тя определя този период от живота си като „робски гнет“. Средното си образование Люба получава във френски колеж в Букурещ. Семейство Кутинчеви избягва репресиите, заминавайки за България, а самата Люба отива в Цариград при свой чичо. Там тя започва да изнася сказки, посветени на българската литература и традиции.
Езици
Едва навършила 19 години, със спечелените от сказките пари смелата българка решава да пътешества. В помощ са й езиците, които знае или научава по време на пътешествията: френски, румънски, турски, руски, есперанто, арабски.
Навсякъде я придружава агрономът Никола Кутинчев, когото тя някъде представя за своя баща, въпреки че баща й се казва Иван. На други места го представя за свой съпруг. Навсякъде българските пътешественици са приети от представители на властта и владетелски фамилии.
10 години авантюристката пътешества - започва от Палестина, Израел и Египет. След това се насочва към Трансйордания, където е приета в двореца „Рагадан“ от емира Абдала ибн Хусeйн, от краля на Ирак - Файсал ибн Хусайн, султана на Маскат и Оман – Теймур ибн Файсал ибн Турки, махараджата на Барода - Саяджирао Гаеквад III, министъра на отбраната на Ирак – Нури Саид, митрополита на Птолемаида, владиката на арменците в Иран - архиепископ Месроб. В дневника си тя разказва за срещата си и с „бащата“ на индийския народ Махатма Ганди, с д-р Мухтар Ахмед Ансари и други личности.
В много от посетените страни Люба се снима облечена в местните женски одежди. Съдбата обаче подготвя и изпитания за българката - минавайки през Цейлон, Бирма и остров Суматра, се разболява от тропическа треска и трудно се възстановява.
Тя е първата българка, посетила Мадагаскар и Япония, за която през 1942 г. издава и единствената си книга. Навсякъде носи пришит на шапката си българския трикольор. В Япония също както в Турция изнася сказки за България, с които дофинансира пътешествията си.
Люба стъпва и в малко познати и днес за широката публика земи - Барода, Бирма, Сиам, Борнео, Суматра, Цейлон, Формоза (Тайван), Южен Сахалин...
Шпионаж
В Шанхай Кутинчева се оказва на косъм от смъртта. Отвлечена е заедно с две англичанки, които са екзекутирани, но тя е освободена, след като за нея е платен неизвестно от кого откуп от 5000 долара?!
Тези любопитни детайли карат някои изследователи да смятат, че освен като пътешественик тя посещава тези екзотични места и като шпионства? Напомня се, че Добруджанската революционна организация „Свободна Добруджа“ е създадена и ръководена от Коминтерна. Със сигурност е установено, че по време на пътуванията си Люба е контактувала със съветски дипломати. Фактът, че след окончателното й завръщане в България в началото на 40-те години царската Обществена безопасност, ръководена от вездесъщия Никола Гешев, не я следи и тормози, изключва версията, че е съветски шпионин.
Париж
През 1935 година Люба Кутинчева временно спира странстванията си и се установява в Париж, където следва журналистика и френска филология. Двете специалности допълват авантюристичната й натура и в продължение на година тя е фотокореспондент на вестник „Матен“. Вече с журналистическа карта тя посещава мароканските градове Тетуан и Казабланка, Южна Африка и Мадагаскар.
Афиш
В Държавна агенция „Архиви“ се пази афиш за нейни сказки между 1940 и 1943 г., озаглавени „Япония – страната на изгряващото слънце“ и „Любовта и кръвта в харемите“, като втората сказка изрично е указана „само за възрастни“. Входът е 5 лв., за учащи е 3 лв. За Япония пише на афиша с по-дребен шрифт: „Какво видях в тази приказна страна на Микадо, на напредъка, на цивилизацията и най-големия прогрес на Изтока. Фантастичния живот, нрави и обичаи. Лични наблюдения, впечатления и преживявания“. За втората сказка пояснението е: „Робството на жената под драконовия закон на Мохамед и религиозния фанатизъм.
Животът зад високите и недостъпни стени на харемите, в неговата жестока и престъпна действителност.“
В горната част на афиша четем следната справка за самата Кутинчева: „Младата и смела българка, която с риск на живота си, неизброими опасни приключения, премеждия и страдания в продължение на около 10 години е успяла да пропътува целия Далечен изток: Сирия, Палестина, Трансюрдания, Египет, Ирак, Персия, Афганистан, Белуджистан, Маскат, Оман, Индия, Бирмания, Сиам, островите Цейлон, Борнео, Суматра, Целебес и Формоза; Китай, Япония и много още покрити с тайнственост и мистика краища на Далечния изток.“
Тя сключва брак през 1939 г. с журналиста Александър Дагоров, с когото заедно отглеждат неговото дете от първи брак. След 9 септември 1944 г. името на Люба Кутинчева изчезва от публичното пространство, а смъртта й на 20 септември 1998 г. оставя без отговор множество въпроси, свързани с интересната й житейска съдба.
Румен Жерев
